Борис Петров, който бе задържан за побой над 67-годишния Красимир Иванов в Борисовата градина пред двете му внучета, лежи в ареста вече два месеца.
За първи път обвиненият за нападението дава интервю, докато все още е зад решетките, специално за в. “168 часа”.
“Благодаря на вашата медия, че се опитва да отрази обективно случая и дава възможност да се чуе и другата страна по случая“, пише в писмото си с отговорите Борис, който в момента е в следствения арест на бул. “Г.М. Димитров”.
Съдът за трети път разгледа мярката му за неотклонение и отново не го освободи Инцидентът, заради който мъжът е задържан, се разиграва на 17 юли. Пенсионерът заедно със 7-годишната София и 11-годишния Михаел около 18,30 часа, бива нападнат близо до кафето пред фенмагазина на ЦСКА в Борисовата градина. Първоначално мъжът твърди, че са му се нахвърлили група скинари, като впоследствие се оказва, че побойникът е бил само един.
При разпознаването на Петров в полицията пострадалият мъж го посочва, разпознавайки го по носа и формата на лицето. В предварителните си показания обаче Иванов дава по-различно описание на нападателя – с друг цвят очи и височина. Защитата на Борис категорично твърди, че не той е побойникът.
На 10 септември молбата на 31-годишния обвиняем за по-лека мярка за пореден път бе отхвърлена от Софийския градски съд.
“168 часа” получи по пощата и протоколи от разпитите на децата, които са били с Красимир Иванов по време на инцидента, които публикува поради силния обществен интерес към случая.
„Ние седяхме при кебапчетата и едно момиче дойде при нас. То ни поиска една гривна и аз казах, че не се продават – разказва в показанията си 7-годишната София. - После тия хора започнаха да питат дядо ми: “Защо му е тази лепенка” (за Михаил, бел. авт.).
Те питаха и брат ми: “Какво имаш на крака. ” Брат ми каза, че има малка рана. Той не искаше да си свали лепенката. След това на дядо ми му счупиха очилата и почти щяха да му счупят телефона.Човек, който беше там, ни помогна и ни оставиха на мира и после го наритаха дядо по крака и ние заплакахме. По пътя към вкъщи една жена ни помогна и много хора дойдоха. Половин час чакахме и после дойде полицията, после час и половина чакахме за доктори.
Дядо каза, че това е най-лошият му ден.”Психолозите, които водят разпита, отново връщат София към момента на нападението.
“Едно момче, което ни донесе пръчките, помогна на дядо да стане, защото той беше паднал.
Ние го вдигнахме двамата. Казвахме: “Оставете дядо ни.” При кебапчетата бяхме с дядо и Михи. Момичето идваше от една къща, която беше отстрани. Тя ни каза: “Може ли 5 гривни” и аз казах “Не”.
И тя искаше да ми вземе една гривна.
Аз казах, че ние ги правим дълго и ни трябва още половин час, за да оплетем нова. А това момиче искаше просто да си ги вземе.

Цялата изповед на обвинения от следствения арест за първи път четете в новия брой на в. "168 часа"