Лиза Шопова, дъщерята на големия български актьор Наум Шопов и актрисата Невена Симеонова, след дни ще постави пиесата "Идеотите" по Рихард Шуберт в театър "Възраждане". В сравнително новото си амплоа на режисьор тя е не по-малко впечатляваща, отколкото като актриса.
Преди "Идиотите" тя постави "Любов" на Елин Рахнев. Синът на Лиза Шопова и Христо Мутафчиев - Асен, също вече е поел по пътя на актьорството. Майка му казва, че би се радвала той да бъде в чужбина, а тя да му ходи на гости.
- В началото на театралния сезон в театър "Възраждане" отново ще се поставя "Идиотите". Какви са вашите очаквания за постановката тази година?
- Премиерата на "Идиотите" беше в края на миналия сезон. Първото представление след ваканцията е на 20 септември. Актьорите в театър "Възраждане" са талантливи и очаквам това да бъде оценено.
- Как публиката прие пиесата миналия сезон?
- Това е едно откровено представление. Близко до живота ни. Живеем в илюзия на самите себе си и колко лесно може да се промени всичко,
за един миг, просто... ни трябва малко разтърсване. Тогава откриваме кои сме, извън комфорта, извън удобството. Актьорите са честни към това, което правят, това неминуемо се харесва.
- Как протече вашата работа с актьорите и с какви трудности се сблъскахте?
- Актьорът е характер, емоция и его, не може да се очаква всичко да е целувки и прегръдки.
Имахме си своите кризисни моменти, имахме и хармония, и колебания,
и недоверие, и доверие. Това е процес, но когато всичко мине, се забравя, защото ако е леко, няма да е театър.
- Кое е най-важното за вас, когато подбирате пиесите, които да поставите?
- Като човек, който е бил на сцена, знам, че на актьора трябва да му е любопитно, провокативно и да бъде изваден от зоната на комфорт. Основното, което търся, е това - добри и плътни образи. В "Идиотите" това го постигнахме.
- В коя роля се чувствате по-добре - на актьор или на режисьор?
- Всъщност всичко зависи от екипа и в двете "роли" мога да се чувствам чудесно, ако хората, с които работя, гледаме в една посока. Но може да бъде и ад.
- Липсва ли ви да бъдете на сцената?
- И около сцената ме устройва. Ако има някакъв начин да се случва театър около мен и аз да участвам, е чудесно. За себе си разбрах, че е най-добре да оставя нещата да се случват.
Всякакво драпане, нагаждане ме кара да се чувствам зле Ако има да се случва нещо, то се случва, ако не... Я виж какво слънце е навън.
- Във ваше интервю през лятото казвате, че "в един момент сте имали чувството, че битувате в театъра, а не се вълнувате". Промени ли се това усещане?
- Актьорът стои по-високо от нас, ако не беше така, нямаше сцените да са направени така, че да се налага да отправяш очи нагоре. Какво направихме ние, превърнахме театъра в кръчма с изстинала шкембе чорба. Често се чува: "Ама защо той (тя) се е съгласил да участва в това"-простия и вечен отговор е: "За пари!" Имам чувството, че това няма да спре докато не видим червата на влачещите се актьори по улицата. И когато няма кого да аплодираме, ще аплодираме себе си за дъното, което стигнахме.
- Синът ви Асен Мутафчиев казва, че благодарение на наученото от вас е успял да влезе в НАТФИЗ. Какво е най-важното за актьорската професия, което искате той да знае?
- Важно е да си екипен играч, важно е да си честен към себе си и публиката, което автоматично изключва "фатките".
Актьорът трябва да има достойнство, защото той
е и учител, и огледало
А ако мислиш публиката за по-глупава от теб обаче, мястото ти определено не е там горе на сцената... а може би в политиката.
- Какви съвети му давахте относно ролите му и неговото бъдеще като актьор?
- Синът ми е умен и свободен, той сам ще реши какво и как. Само се надявам да намери мястото, което ще сбъдне мечтите му. Не давам съвети, не съм толкова умна.
- Какви са спомените ви от вашето кандидатстване в НАТФИЗ и как семейството ви прие изборът ви?
- Вие сама го казвате, "прие". Няма какво да направиш, всеки решава сам. Ролята на близките е да са там, когато паднеш, но всеки следва своя път.
- Коя роля на брат ви Христо Шопов, според вас му пасва най-добре?
- Подозирам, че всичко би му паснало. Това, че се завръща към театъра, много ме радва. И ми е много любопитно.
- Какво вашият баща Наум Шопов ви учеше относно театъра? И как коментираше вашите роли?
- Най-важното за едно дете е да види, а не да чуе.
Аз виждах отношението
на баща ми към театъра
и мисля, че оттам
идва и респектът ми
към тази магия. А колкото до коментарите, ами аз... си бях неговото гардже.
- Мислили ли сте да заминете в чужбина?
- Бих искала Асен да е там, а аз да му ходя на гости.
- Разказвали сте, че Кольо Карамфилов ви е подкрепил в решението да станете режисьор. Как той Ви възприемаше в тази роля?
- Идеята беше негова и трябваше да работим в екип. Сигурно щяхме да се изпотрепем, но пък резултатите щяха да са впечатляващи.
- Кои са другите важни неща във вашия живот освен театъра?
- Синът ми, близките ми, приятелите ми... усмивката ми.