Наследникът на двете титанични фамилии в българския театър Шопови и Мутафчиеви - Асен, вече играе в три постановки на професионална сцена - "Антигона", "Госпожа министершата", "Заешка дупка". В същото време мечтае да се опита да изпълни строгите режисьорски изисквания и на майка си Лиза Шопова.
Във вените му тече кръвта на един от най-големите наши театрали - Наум Шопов, с когото 21-годишният актьор смята, че има най-много общи черти. Визуално е копие на чичо си Христо Шопов, макар и да не носи неговия мрачен и загадъчен характер.
Силно влияние върху Асен оказва времето, което е прекарал с втория мъж на майка си - художника Кольо Карамфилов. В този микс от гени и влияния Асен се опитва да намери собствения си път и да разбере докъде може да стигнат способностите му.
- Г-н Мутафчиев, кога за първи път се качихте на театралната сцена?
- Първото ми участие в професионален театър е в "Госпожа министершата". За първи път стъпих на сцена на кандидатстудентския изпит в НАТФИЗ. Преди това съм гледал много постановки, бил съм зад сцената, говорил съм с актьори, но не съм опитвал да играя. От малък бях възпитан с уважение към театъра. В един момент то прерасна в любов.
Като малък съм се снимал във филми. Първият беше "Хълмът на боровинките" на Александър Морфов и си спомням, че много ми хареса. Играех едно малко джудженце с тромпет в края на филма.
- Какви са спомените ви от времето, когато майка ви ви подготвяше за НАТФИЗ?
- Беше интересно. Когато те подготвя родител, в един момент си позволяваш да ти писне, да се дразниш, да не искаш да правиш точно това. Но пък ме подготви добре, не мога да се оплача от крайния резултат.
Понякога ме тормозеше Случва се дори сега, но това е всъщност желание да ми помогне. Когато осъзнаеш защо го прави, вече не е тормоз.
Повечето неща, които знам за театъра, съм ги научил от семейството си. Ако единият ми каже нещо, другият ще го потвърди. Майка ми е говорила много за партньорството. Колкото и да си добър, ако отсреща стои човек, който не иска и с когото не се сработвате, е невъзможно да се получи.
- Чувствали ли сте се в сянката на двете фамилии?
- Честно казано, се надявам, когато публиката ме гледа, да ме възприема като самия герой. Няма значение иначе как ще ме виждат, защото, ако не съм постигнал това, по един или друг начин съм се провалил. Докато съм на сцената, нямам време да мисля за нечия сянка изобщо.
Да, ясно е - те са титани. Но когато играя трябва да бъда съсредоточен единствено в своята роля.
- Страхувате ли се дали ще оправдаете очакванията им?
- Минавали са ми такива мисли, но не са чак страхове. Винаги го има съмнението дали това е бил правилният избор. Всеки има такива страхове. Но не трябва да се оставяш те да те гонят.
- Искате ли да играете във филм или сериал?
- Да. Например има една много хубава поредица на Лев Гросман - "Кралят на магьосниците" и "Колеж за магьосници". Много ми харесва главният герой Куентин - какво му се случва и като история. Ако някой ден се екранизира, с удоволствие бих го изиграл.
- А в театъра има ли някой персонаж, който искате да изиграете?
- Бих искал да изиграя Ричард III, но в момента няма да се справя. Затова, ако може, да ми го предложат след 20-30 години. Да натрупам опит.
- Искате ли да подражавате на някого от семейството си?
- Не мисля. Все повече следващите поколения се борят да търсят себе си и своето място в света. Аз спадам към точно тази група. Искам да видя аз докъде ще стигна, какво мога да направя и къде ще се проваля.
Ако има човек, от когото съм се стремял да се уча, това е дядо ми. Много хора ми казват, че приличам на него. В този момент няма как да не си зададеш въпроса през какво точно е минал той.
Като се случи нещо, 50 човека ще кажат: "Аз му бях приятел." Но не е така, това е човек, който много внимателно си подбираше приятелите.
Казват ми също, че физически много приличам на вуйчо си Христо. Засега у мен са се проявили много повече черти на Шопови, но в един момент рязко ще си покаже, че съм Мутафчиев.
- Дядо ви подкрепяше ли желанието ви да станете актьор?
- Като цялото ми семейство - и да, и не. Казваха ми: "Стани актьор, но не в България." Все още стандартът на живота на актьорите тук не е като в другите държави. Там живеят нормално.
- Мислили ли сте да заминавате в чужбина?
- Да, в Англия. Бил съм там един месец и страшно много ми хареса Лондон. Искам да пътувам. В училище често имаше екскурзии из Европа. Беше ми много интересно да се запознавам с нравите на различните народи.
- Събират ли се двете фамилии?
- По празниците винаги сме на едното или на другото място. И двете фамилии са огромни,
няма как да се съберат
на едно място
Иначе се виждат. Не е като да се съберем абсолютно всички, но има общуване.
- Как баща ви реагира на изявите ви на сцената?
- Естествено, има и забележки, но най-често ми е казвал, че се гордее с мен. И той също ме съветваше за чужбина.
- Какъв човек беше Кольо Карамфилов?
- Той беше единствен. Има една приказка в театъра, че има незабравими актьори, но няма незаменими. Шоуто трябва да продължи. Но никой не може да замени Кольо, това е факт. Толкова артистичен, свободен. Той беше такъв голям човек, толкова много човек.

Още истории от живота на младия актьор и неговото семейство четете в новия брой на в. "168 часа".