Човек, облечен единствено в костюм, имитиращ крила за летене, скача от над километър височина и започва да се рее към земята. Тази красива, но смразяваща кръвта гледка е ежедневие в Американския национален природен парк "Йосемити". Високите скали в парка са идеални за подобен скок.
Подвигът е невероятен - скачачът сам направлява летежа на тялото си към земята. Малко преди да стане твърде късно, той отваря малък парашут, който забавя скоростта му, така че да кацне меко.
Това е бейз-джъмпинга - може би най-опасния екстремен спорт, вземащ десетки жертви всяка година. Поводът през последните дни светът отново да заговори с удивление за безразсъдството и смелостта на скачачите, бе трагедията, която се случи на 16 май. Тогава легендарният американски катерач и търсач на силни усещания Дийн Потър се опита да направи поредния си невъзможен скок.
Той се оказа и
последен за него
"Този път Потър не излъга смъртта", беше коментарът на Си Ен Ен. В лобно място се превърна любимият му парк "Йосемити". 43-годишният ектремен скачач беше намерен заедно със своя приятел и колега Греъм Хънт, който двамата не успели да избегнат смъртоносен сблъсък със скала по време на скока си. Двамата се хвърлили от над километър височина, като планирали да минат чрез летателните костюми над една от по-ниските скали и чак след това да отворят своите парашути. Дали заради лоша преценка, или заради внезапен силен порив на вятъра опитът им се оказва смъртоносен
Няколко часа по-късно са намерени от спасителите, които ги търсят с хеликоптер.
"Лети или умри", написаха през 2014 г. за Дийн Потър от списанието "Нешънъл Джиографик". Миналата година беше най-добрата му от професионална гледна точка. Той се превърна в един от най-известните катерачи в света, след като преодоля няколко невероятно трудни катерения без предпазна екипировка. Единственото му спасение в случай на грешка бе малък парашут на гърба му.
Още през 2004 г. Потър изкачи една от най-трудните скали в света - "Ел капитан", намираща се също в парка "Йосемити".
"Концепцията да превърнеш наближаващата смърт в летене е метафора на моя основен житейски принцип - много често трябва да превърнем най-големите си проблеми в нещо толкова голямо и велико, че то да стане наша сила." В този коментар в "Инстаграм" от 2014 г. Потър описва най-добре житейската си философия, която се споделя и от много други търсачи на приключения.
Едното от характерните черти на хората, занимаващи се с екстремни спортове, е, че те никога не се насищат на адреналин. "Организмът им обаче го създава все по-малко и по-трудно при повторенията на едни и същи опасни активности. Затова и всеки рано или късно си намира
нещо ново, още по-опасно,
но и по-интересно
и възбуждащо сетивата", споделя д-р Харисън, известен учен и екстремен спортист от Калифорния. Затова и не е изненада, че след като се превърна в един от най-добрите и зрелищни катерачи без екипировка, Дийн Потър се присъедини и към най-смелите спортисти в т.нар. "Бейз-джъмпинг". В този спорт лудите глави се хвърлят с летателен костюм или просто с парашут и политат свободно към земята. Целта е
да се продължи свободното падане възможно по-дълго
и в последния момент да се отвори парашутът. Според повечето скачачи това е най-близкото изживяване до летенето на птиците, което човек може да изпита. Тъй като обаче хората не са пригодени за летене, всяка грешка тук може да коства твърде много. Това е екстремното занимание, отнело най-много животи през последните десетилетия - над 260 човека за последните 30 години. Всяка малка грешка, секунда забавяне или паникьосване се плаща скъпо. Това вероятно е станало и с Дийн Потър и неговия спътник.
Любовта на Потър към катеренето се е родила по доста необичаен начин. Той е започнал да се катери, за да се пребори със страха си от падане:
"Когато бях малък, сънувах сън, в който летя, но на края на съня си падам. Винаги съм се питал дали това не е някакъв вид предсказание за начина, по който някой ден ще умра", заяви в интервю през миналата година Потър.
Вместо да се подчини на страха си, той
започнал да прави все по-безразсъдни и невероятни подвизи.

Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа".