Многобройни истории се разказват за партизанския командир Запрян Георгиев Фазлов-Леваневски.

Но докато за едни той е легендарен герой от съпротивителното движение по време на Втората световна война, за други е садистичен убиец, лично отговорен за смъртта на 72-ма свои съселяни.

Запрян Фазлов е роден на 22 октомври 1921 година в село Кирекчии (дн. Отец Кирилово) и всъщност бил обикновен криминален престъпник. При това рецидивист, тъй като е съден двукратно за кражби и веднъж за незаконно използване на огнестрелно оръжие, докато е бил в казармата. По-късно го пуснали в отпуск и той се свързал с един комунист. Покрай него намира убежище в шумата Избира си и партизанско име – Леваневски, по името на известен летец-любимец на Сталин. Избягал при средногорските партизани, според ортодоксалната партийна литература Фазлов–Леваневски се прочул с рискованите си акции, а славата му на "герой" набързо го издигнала.

Така според описанията през пролетта на 1943 г. в местността Ай Кая, над село Богдан се събират около 50 мобилизирани от БКП партизани. Те разполагат общо с 2 пушки, 4 пистолета и около 45 патрона, а когато свършват заграбените провизии, се прибират. За тази "мобилизация" е писал и партизанският командир Леваневски. На практика той се върнал към предишната си работа – въоръжени грабежи.

За това свидетелстват многобройни описания дори в книги с хвалебствия, посветени на неговите "подвизи". Ето едно от тях:

„По едно време, трябва да беше осем часът, по пътя се зададоха две каруци, натоварени с хора. Чувахме музика, забелязах на ушите на конете вързани кърпи...

– Какво виждаш? – ме попита Леваневски, който полулежеше на тревата.

– Две каруци, пълни с хора. На ушите на конете са вързани кърпи.

– Трябва да е сватба. Да ги нападнем и вземем храната – се надигна Леваневски, готов да премине от думи към действие.”*

Но истинският рай за хора като Леваневски идва след 9.09.1944 г. В Стряма веднага са убити шестима души от управниците на селото. Леваневски става безмилостен господар и всички треперят от него. С дадения му автомобил той често снове между Пловдив и Стряма. Вечер заповядва да му довеждат богати селяни и... ги изнудва за пари. Заплашва бащите, че ако до определен срок не му донесат желаната сума, ще убие синовете им. Уплашените хора ходят със сълзи на очи да се молят на близки и роднини да съберат парите и бързат да отидат при сатрапа, за да се отчетат. По този начин Фазлов успял да обере много хора, спомнят си възрастни жители на село Стряма, а събраната сума възлизала на няколко милиона тогавашни пари. Разбира се, тези, които не могли да се откупят, били убивани по най-жесток начин.

Вечер стрямският герой пристигал с леката си кола и един-двама от своите приближени, също криминални убийци. Влизали в дома на набелязаната жертва, измъквали я навън сред писъците и плачовете на близките и откарвали човека по черен път към реката. Там сред храсталаците изливали всичкия си садизъм върху жертвата, докато я умъртвят. Заравят я криво-ляво и потеглят към друга къща. След години местни хора са правили списъци на убитите, от които излиза, че

"партизанската легенда"

се е саморазправил по този начин със 72-ма души.

Това се случило още в първите месеци след съветската окупация в така наречените "безотговорни дни" и затова всички изстъпления минавали под параграфа за "революционна ярост" и "справедливо възмездие" над фашистите и техните помагачи. Още повече че по време на войната в Стряма имало убити ятаци и помагачи на партизаните, така че терорът изглеждал едва ли не оправдан.

"Той се казва Запрян Атанасов, вторият му баща е Фазлов, а Леваневски се е кръстил по името на известния съветски пилот - разказва историкът полк. д-р Георги Кокеров пред "168 часа". - След девети септември в Стряма и околностите има ужасен терор. Много народ убиват. Разбира се, Фазлов не ги е убил лично всичките, но го организира и поощрява. Той е бил така изцапан с кръв, че когато неговите другари през 1945 г. го ликвидират, изпращат в община Стряма смъртния акт, за да се успокои донякъде местното население, че насилникът не е между живите."

В списъка на убитите от Леваневски в Стряма попадат 60 души. Много често - по двама-трима от едно семейство. А в близкото село Стрелци само между 10 и 20 септември от същата компания са убити още петнадесет души.

Повечето от

убитите по най-мъчителен начин хора не са имали нищо общо с предишната власт.

Напротив - някои от жертвите са сред най-уважаваните и добри хора в селото. Такъв е например д-р Кръстьо Еневски, при когото се лекуват не само стрямалии, а и хората от съседните села. Убит е не само той, а и двамата му синове, за да му вземат няколко наследствени ниви.

"Спомням си, че след първото издание на книгата на Давид Овадия „Леваневски" излезе и друго по-подробно. В тях го изкарват голям герой. А истината е, че той още като 15-16-годишен е арестуван за грабеж в Стряма. Обрал е магазина на кооперацията в селото. Осъден е да излежи присъда от година и половина в затвор за малолетни. По-късно служи в 9-и полк и там пак е направил някакво престъпление, за което е осъден на 8 месеца във военния затвор, който по това време се е намирал в Ямбол.

Върнал се в казармата и понеже му направили операция от апандисит го пускат в отпуск по болест. Събрал се с някакъв комунист и така отишъл при партизаните. По-късно става командир на една група - някъде я наричат Стрямската чета, съставена от 12-13 души. Някъде пише, че след това станали 50 души и се обединили с други чети, но аз лично се съмнявам в това", продължава разказа си Кокеров.

По сведения на историка в Стряма наистина са избити хора и от предишната власт.

"Действително на 1 юни 1944 г. в Стряма са убити много ятаци - сред тях има един първи братовчед на моя баща - продължава д-р Кокеров. - Моето родно село се казва Стрелци, Пловдивско. Арестувани са в средата на май и са държани в училището в село Калояново. Имах един близък, който по това време е бил полицай в Калояново. Той ми еказвал, че полицията не е имала нищо общо с тези хора, а са били с цивилни агенти от Обществената безопасност. Изкарали ги с един камион и ги унищожили. Но понеже на камиона не могъл да му се затвори капакът свалили един човек и така той се спасил по чудо. Само че

"героят" Леваневски няма нищо общо с тези хора.

Винаги е бил отрицателна личност, просто няма друг такъв като него в цялото комунистическо движение. След девети е викал по-заможните хора и ги карал да откупуват живота си - своя или на близките си. Малко е да се каже, че е бил разбойник, защото вземал парите, а после пак ги убивал.

Истинската причина са убийствата на невинни. Прекалил е с престъпленията и са се принудили да го ликвидират. Бошлаф са и геройските му партизански акции. Като се знае какво е било въоръжението им с пистолети и пушки с по пет-шест патрона - какви акции? Военен съм и голяма част от живота ми е минала в армията, знам много добре какво представляват продоволствията. Тези снимки на охранени партизани със загладени лица и въоръжени до зъби с картечни ленти са правени след 20 септември 1944 г. Има и снимки на истински шумкари, стояли 7-8 месеца в гората, но те са въшливи и изпосталели, а тези са като Тодор Живков - нелегални, тоест само са се крили.

Не отговаря на истината и версията, че е имало ревност от страна на партизани от други групи като отряда "Антон Иванов" и затова Леваневски е бил игнориран. В същото време е имал конфликт с Македонски, шеф на друга група, относно кой е по-главен. И макар и осъден и убит от своите, някъде към 1964 г. започват да се готвят да го реабилитират."

Подробни документални сведения за зверствата на Фазлов и другарите му са събрани и в книгата на Надежда Любенова "Стряма, вторият Батак - 1944":

"...На 9-и ги избиха - и кмета Божанов, и секретаря. Два-три дена носехме ядене на арестуваните, мъжът ми носи, и на петия ден върнали храната... От половината арестувани взеха пари и ги пуснаха. След един месец пак ги прибраха и ги избиха. Хвърлени са из кърищата, никой не знае къде са. На втория или третия ден,

преди да убият тате, доведоха го по чорапи.

Когато окупирали Одрин, на войниците им измръзнали краката и ушите и той не можеше да стъпва бос, пък комунистите му взели обувките и го дотътриха тук да каже къде е пистолетът му. Не му позволили да влезе вкъщи. Нашите му изнесли чорапи и това е последно.

...На 6 октомври рано-рано сутринта взеха и тримата: дядо, тати и чичо Рангел, 29-годишен, ерген. Арестува ги Христос Галунски - оня ниският. Другия не помня кой беше. Ние плачем, а те викат: "Няма да плачете! Ние ще ги върнем пак." И до днес ги няма. И не само нашите. Дигнали много хора, все заможни. Като потърсихме спестовните им книжки, няма ни пара, ни гологан. Дали всичките си пари и пак ги убиха. Славчо Фъсев изпрати негови хора и вдигнаха всичко от кабинета на чичо ми Рангел. Отидох при него като пациентка и познах зъболекарския стол, инструментите, всички зъболекарски принадлежности.

...От нашето семейство само убиха баща ми и дядо ми. Избитите на 6-и срещу 7-и октомври - 19 човека, са заможни хора, едри, яки мъже. Събрали се всички убийци. На 6-и октомври ги арестуват и през нощта ги избиват.

В оборите ги трепали,

на кого главата клъцната,

на кого - не,

натоварили ги на талигите. През Трилистник и Рогош ги откарали на Марица. Там им доотсичат главите, хвърлят ги на една страна, телата - на друга. Водата била малко, не могла да ги извлече. След 4-5 дена заваля дъжд и реката отнесла телата.

...Пролетта, като пекна слънцето, и труповете замирисаха, кучетата започнаха да ги мъкнат. А воловете! Имахме 4 чифта грамадни волове, ние - воловарчета. Като се разреват ония волове! Ние не смеем да доближим, да не убият и нас. Страшна работа беше пролетта на 1945-а! Кучетата мъкнат кокали по пясъците, воловете реват!..."

Най-накрая явно масовите убийства и рекетът са дошли в повече дори и на другарите му от БКП. Макар и много късно, окръжният и околийският комитети на комунистическата партия вземат решение и арестуват Леваневски. Арестуват и "героите", които са му помагали. Първоначално ги откарват в затвора, а

през май 1945 г. ги осъждат на смърт и през юли същата година ги разстрелват

Казват, че заповедта за изпълнението на присъдата дошла лично от Георги Дамянов и Трайчо Костов.

Разбира се, типично за епохата, той не е съден за десетките убийства без съд на невинни хора, а заради допуснати извращения в идеологическо отношение. Вероятно сред другарите му е имало и известна нотка на завист, тъй като благодарение на убийствата и мародерствата Фазлов прекалено бързо се замогнал.

Фактически едно от обвиненията срещу него е било, че през 1944 г. е направил "чорбаджийска сватба".

Два месеца след 9 септември Фазлов решил да се ожени за изгората си Верка. Имал много заграбени пари и вдигнал сватба за чудо и приказ. Грешката му обаче била, че на нея поканил всичките си другари партизани барабар с ятаците. Веднага го натопили. Впоследствие това била една от причините да го съдят, че направил въпросната сватба.

За нея пише и Давид Овадия в хвалебствената си книга, посветена на Леваневски:

"От тази сватба дойдоха и големите неприятности за Леваневски. Обвиниха го, че направил "буржоазна" сватба, че принуждавал хората да му носят подаръци."

През юни 1977 г. обаче

неочаквано "прославеният командир" е реабилитиран Имало някакво тържество в Стряма и местните активисти решили по този начин да вдъхнат живот на позамрялата си културно-просветна дейност. След година излиза и първото издание на книгата на Овадия за партизанския командир. В нея "честният" комунист освен герой е изкаран и жертва на нечистоплътни "другари", които му завиждали за автентичните подвизи в борбата с "фашистката власт".

Дълги години славата на реабилитирания партизански командир се носи отново. Истински бум обаче предизвиква вестник „Дума", когато на 14 март 1992 г. с огромни букви на първа страница написа:

"Суперсензация:

Леваневски е жив!"

Според публикацията през 1945 г. прославеният шумкар не е бил убит, а е укрит от органите на НКВД у нас и впоследствие изведен нелегално в СССР. Там се заселил в Ташкент под името Дмитрий Калоянов, имал нов живот и дори се издигнал до генерал. Спомените му за миналото не били съвсем ясни, тъй като съветските тайни служби били затрили част от паметта му, но все пак пазел в съзнанието си учудващи подробности от миналото, свидетелствали хората, които първи го видели след посещението му у нас.

Куриозното е, че част от роднините на истинския Леваневски у нас, а и някои от най-близките му сподвижници от партизанското движение го припознали. На среща с Калоянов отишъл и писателят Давид Овадия, още повече че голяма част от спомените по странен начин съвпадали абсолютно точно с разказаното в неговите книги. Писателят много се зарадвал да види жив прототипа си, но след срещата се появили съмнения: "Не мога да потвърдя, нито да отрека дали човекът от Ташкент е Леваневски. Това може да докаже само експертиза. Изтръпнах, като го видях, защото походката и усмивката му напомнят за Леваневски. Беше много сърдечен и любезен с мен. Предпочиташе

да говори за руските лагери, но избягваше темата за партизанската борба.

Има неща, които подсказват обаче, че не е той - например разказа му за срещата с Тито. Такава среща няма", споделил с притеснение пред близки писателят.

Въпреки това близо две години ташкентският бояджия Дмитрий Гаврилович Калоянов играе ролята на възкръсналия партизански командир. Завежда и официално дело за признаване на самоличността му в съда. Учудващо, но самозванецът намира широка обществена подкрепа. Заселва се да живее при една от племенниците на истинския Фазлов, а в съда адвокат му е известният юрист Велко Вълканов.

Накрая обаче истината е доказана със съкрушителни документи от полицията. Оказва се, че по случайност се пазят отпечатъци на истинския Леваневски, когато е бил арестуван за кражби през 30-те години, и те нямат нищо общо с тези на Калоянов. Той просто е прочел книгата на Овадия и е решил като съвременен Остап Бендер да се възползва от превъплъщението.

Въпреки това лъжепартизанинът остава до последно в България. Накрая дори го погребват в съветска генералска униформа в с. Стряма.

*Давид Овадия - "Леваневски: Документална повест за Запрян Георгиев Фазлов", "Партиздат", София, 1980 г., стр. 124.