През далечната 1963 г. 21-годишният докторант по физика в Кеймбридж Стивън Хокинг бива диагностициран с една от най-страшните и слабо проучени болести - амиотрофична латерална склероза (АЛС).
Докторите му дават още 2 години живот и никаква надежда за изцеление. Лекарите безпристрастно разказват на младежа как мозъкът му малко по малко ще губи контрол върху мускулите и смъртта ще дойде вследствие на дихателна недостатъчност.
Британецът очевидно
не е готов да се
предаде на съдбата си
Започва яростната му борба с болестта. Хокинг не се отчайва нито за миг. Тялото му наистина лека-полека се предава, но в същото време интелектът му се развива. Хокинг стига до невероятни постижения в сферата на физиката, създава три деца и преминава през два брака и два развода.
Днес, 51 години след като е диагностициран с АЛС, гениалният учен не само все още е жив, но и очаква издаването на поредната си книга. Вероятно с цел да провокира интереса на широката публика към последния си труд той наскоро излезе със съобщение в медиите, в което предрече края на света. Според британеца откриването на Хигс бозона в Големия адронен колайдер в ЦЕРН
може да предизвика мигновен крах на цялата материя,
съществуваща във Вселената.
Новата творба на Хокинг се казва "Стармус" и в нея са събрани лекции на гениални учени и астрономи. В пролога на книгата британецът изразява съмнение, че Хигс бозонът е способен да създаде вакуум, който да погълне всичко около себе си. Все пак големи онлайн издания като "Хъфинктън пост", които цитират Хокинг, се опитват да ни успокоят, вкарвайки в цялата работа и известна ирония.
"Все още няма нужда да продаваме къщите си и да спираме да плащаме данъци в очакване на края, тъй като условията това да се случи трудно могат да се създадат на Земята", пишат по въпроса журналистите. Те цитират повечето колеги на британския учен, които също са скептични към неговата теория. През дългата си кариера Хокинг нведнъж е ставал автор на подобни противоречиви твърдения, които несъмнено са в основата на неговата харизма и популярност.
Британският астрофизик притежава истински звезден статус, какъвто други учени рядко постигат. Причина за това е не само интересната му и достъпна за масите академична работа, но и вдъхновяващата му лична история. Основна част от нея е борбата му с коварната болест, която го сполетява. Хокинг прекарва последните 45 години в инвалидна количка. През цялото това време състоянието му се влошава все повече и повече,
но той никога
не се предава
С това става пример за милиони неизлечимо болни хора. След като е диагностициран с АЛС, той не само не прекъсва обучението си, но и започва да създава първите от няколкото си блестящи физични теории. По същото време се запознава и с бъдещата си съпруга - Джейн Уайлд, която го обича въпреки болестта.
"Тя ми даде повод да живея", споделя години по-късно британският физик. През 1967 г. се ражда и първото му дете - Робърт. Баща му не е типичният всеотдаен татко. Джейн се грижи за Роби, а съпругът й се съсредоточава върху научната си работа. Първият му голям научен успех е защитата на докторската устепен в Кеймбридж с есе на тема "Сингуларност и геометрия на пространство-времето".
През следващите години, докато тялото на Хокинг продължава бавно да изключва системите една по една, той
развива невероятни способности да вижда формулите зад геометрията
Сравняват го с Моцарт, който според легендата е можел да напише цяла симфония наум.
"Неговата упоритост и решителност му позволиха да бъде активен дори когато мускулите му спряха да работят завинаги. Толкова се гордеех с него", коментира тогавашното състояние на мъжа си неговата съпруга Джейн. Двамата дори се радват на втора рожба - дъщеря им Люси се ражда през 1970 г. Успоредно с това Хокинг публикува нови блестящи трудове и печели редица научни награди. Заради болестта обаче все по-трудно говори и в един момент само семейството му разбира речта му. Запомнят го и с нещо любопитно - обича бясно да кара инвалидната си количка и често удря хора с нея.
Критичният момент за здравето на гениалния английски учен идва в средата на 80-те. Тогава Хокинг се разболява от пневмония по време на посещение в ЦЕРН. За няколко седмици животът му виси на косъм. Жена му Джейн е изправена пред избора дали да изключат животоподдържащите апарати. Тя не склонява, но следствието е спешна трахеотомия. След тази интервенция Хокинг губи напълно говора си. Изпратен е за лечение вкъщи. Там единственият начин да комуникира с болногледачите и съпругата си е да посочва буква по буква всяка дума, която иска да каже. Една от медицинските сестри, които се грижат за него, по-късно му става и втора съпруга
Към края на осемдесетте специален компютър връща способността на Стивън Хокинг да говори. Сработването му със сложната машина е трудно, но физикът овладява новия си говор до съвършенство. Компютърният глас е с американски акцент, но Хокинг си го харесва и дори го приема като свой собствен. Интересен факт е, че компютърната система е инсталирана към инвалидния му стол от тогавашния съпруг на неговата болногледачка и бъдеща жена. Тези събития намират своето отражение дори и в сферата на музиката. Новият му глас е записан и става част от гениалната песен на "Пинк флойд" - "Продължавай да говориш".
"Някой да ми помогне да си довърша книгата", е първото, което Хокинг изрича с новото си устройство. Няколко години по-късно се ражда и
най-успешният труд на Хокинг, който става световен бестселър.

Какво мисли гениалният физик за някои от най-големите загадки във Вселената, четете в новия брой на в. "168 часа"