В края на август 1976 г. 44-годишният начален учител Мабало Локела се прибира с треска в родното си село Ямбуку от екскурзията си из Северен Заир.
След преглед в местния медицински пункт тамошният лекар решава, че става дума за малария и изписва хинин.
Предписаното лекарство сякаш дава резултат и Мабало е изпратен да оздравява вкъщи. В началото на септември обаче
състоянието му рязко се влошава
и семейството му го кара обратно в болницата. Той повръща, оплаква се от ужасно главоболие и диша трудно. Кръв тече от носа и ушите му. Лекарят, лекувал го с хинин, е заминал за друго село и болният е оставен в ръцете на две медицински сестри. Те правят всичко по силите си да му помогнат, но на 8 септември 1976 г. учителят умира в страшни мъки, а еболата взима първата си документирана жертва в Екваториална Африка.
Няколко дни по-късно със същите симптоми в болницата се връща жената на Локела, както и някои от хората, присъствали на погребението му. Непознатата все още зараза поваля и една от сестрите, грижили се за първия пациент. Заболелите започват да умират един по един с шокираща скорост. Много от хората, влезли в контакт с тях бързо развиват симптомите. Жителите на Ямбуку изпадат в паника. Според местните зла магия тегне над селцето им. Скоро обаче непознатата
болест покосява хора и от съседни села
"Всички ще кървим до смърт", чуват първите европейски медици, пристигнали да разследват заразата в Заир, който днес се нарича Демократична Република Конго. Така преди почти 40 години започва първата вълна от смъртоносната болест, причинена от страховития вирус ебола, който през 1976 г. отнема живота на стотици души в Заир и 151 в Судан. Днес болестта върлува отново, а човечеството е на тръни заради вероятността смъртоносният вирус да се пренесе из цялата планета. В някои страни психозата е толкова голяма, че медиите предават наживо по минути как се развива критичната ситуация. Интерактивни карти показват как се увеличава броят на заразените. Болестта тръгва от Гвинея и вече е достигнала три други страни от региона - Либерия, Сиера Леоне и Нигерия. Смъртността е плашещо висока - над 55% от заболелите умират, въпреки всички грижи, които се полагат за тях.
Стотици са починали през последните месеци,
като цифрата набъбва всекидневно. Медицинския персонал също е в голяма опасност - няколко от водещите лекари в областта вече загубиха живота си, докато се борят със заразата.
Всичко това се случва въпреки всички усилия, които медицината полага, за да овладее вируса и които датират още от откриването му през 1976 г. Тогава белгиецът Петер Пиот получава по пощата в лабораторията си в Антверпен обикновен термус, който не е пълен с топло кафе. В него от Африка са му изпратени проби от кръвта на заболели от нова мистериозна болест. Когато го отваря, той вижда, че една от пробите се е разляла из термуса. В този момент д-р Пиот не подозира в каква смъртна опасност е, но все пак действа предпазливо. След като обезопасява работното си място, младият биолог започва да изучава заразената кръв. Още с първия поглед през микроскопа той разбира, че наблюдава непознат досега за човечеството вирус.

За експерименталния серум, който лекува ебола, четете в новия брой на в. "168 часа"