Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи и е въведен през 1977 г. ЕГН нахлува в живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма.

Началото на гражданската регистрация в България е положено още през ХIХ в. по време на турското робство. В края на игото управителят на Русенския вилает Мидхат паша въвежда номерация на населението.

Това обаче не е било ЕГН. Цифрите се раздавали от османската администрация. Номерата отбелязват тома, книгата, главата и страницата в регистъра, в които е записан съответният човек. Подредбата се правела според йерархията в семейството - на една и съща страница от регистъра на първо място е поставян мъжът, а след него се подреждат жената, децата и всички останали членове на фамилията.

След въвеждането на ЕСГРАОН през 1977 г.

само за месец са раздадени номера на всички

тогавашни жители на България. Това се случва от 1 до 30 ноември. В този кратък период са анкетирани над 8 млн. души. Всички те са записани в регистъра на ЕГН.

До края на април 2014 г. в България има издадени над 11,5 млн. граждански номера. Точната им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя.

Базата данни се актуализира ежедневно. Точно в 15 часа всеки ден в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се промененените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР.

Възможните номерации на практика

никога не могат

 да се изчерпат

Алгоритъмът е така измислен, че не позволява комбинациите да се повторят в нито един момент. Той дава възможност точно за 365 000 регистрации годишно, или по 1000 на ден.

Гражданският номер съдържа информация за датата на раждане, мястото на първа гражданска регистрация и пола на всеки българин. Уникалността на кода се определя от трите цифри, които стоят след датата на раждане. Реално те може да бъдат от 000 до 999. Така се оказва, че дори и в годините с най-голяма раждаемост в страната дневно са раздавани не повече от 38% от свободните номера.

След като едно ЕГН е даден на един човек, той никога повече не може да се използва за друг. ГРАО

генерира номерата

 за всеки ден

За да бъде даден нов ЕГН, служителят на дирекцията влиза в системата и запазва първия свободен номер. Изборът обаче е повлиян от пола на лицето. Предпоследната цифра на кода показва именно дали човекът е мъж (ако тя е четна) или жена (ако е нечетна).

Освен че при заявката човек получава уникален номер, към съответните цифри

 в регистъра се пази и досие,

в което са записани актът за раждане, разрешението за постоянно пребиваване, решението за предоставяне на статус на бежанец или актът за натурализация от президентството.

Все пак има начин ЕГН да бъде променен. Съществуващата система, която е била използвана много рядко, запазва и стария номер. Административна промяна може да се поиска, когато в гражданския номер са сгрешени датата на раждане или полът.

Властите използват кодовете за следене

В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти.

Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват за потвърждаване на самоличността.

Номерирането позволява на властите постоянно да проследяват хората. Това, разбира се, в повечето случаи е свързано с функции на държавата като събиране на данъци, социално подпомагане или просто статистика. Както у нас, така и в чужбина човек получава номер

още с раждането си

или в някои държави - при навършване на пълнолетие. Временнопребиваващите пък получават личен код при влизането си в чужда държава.

“В държави като Германия и Унгария поставянето на номера на хората е сметнато за противодържавно - припомня юристът Александър Кашъмов. - Конституционните съдилища на тези страни са го сметнали за нарушение на съответния регистър. От тази гледна точка е резонно да се мисли за преразглеждане на тези системи. За целта трябва да се включат специалисти, които да могат да оценят техническите и финансовите параметри на нова система. Но все още съществуват и други държави, в които действа идентификационният номер.”

Зараждането на номерирането в чужбина обикновено

не е било свързано с

персоналната идентификация

В САЩ например личните цифри в началото са били раздавани заради социалните осигуровки. Днес обаче същите числа де факто служат за личен код.

Държавите, чиито системи за номерация са най-близки до нашия ЕГН и в тях са кодирани датата на раждане, полът и друга лична информация, са Румъния, Албания, Австрия, Казахстан, Китай, Полша, Чехия, Словакия, страните от бивша Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика и голяма част от държавите в Южна Америка.

Броят на цифрите, с които хората са обозначавани в различните страни, се движи в широк диапазон. Например в Сан Марино числата са само 5, докато в Китай, където месторождението също е част от кода, достигат до 13.

Италианците пък имат “фискален код”

от 16 знака. Съставя се от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.

Кодът в някои страни не е един и същ в зависимост от това за какво се използва. Възможно е да бъдат махани или прибавяни цифри според областта, в която ще бъде приложен.

Social Security Number се нарича системата в Съединените щати. Тя представлява 9-цифрен личен код, който не съдържа никакви данни за човека. Формално тази номерация не е задължителна. На практика обаче, ако американец няма такъв номер, той не може нито да си извади шофьорска книжка, нито да си открие банкова сметка или да получи кредитна карта.

Някои от

най-развитите държави нямат

аналог на нашия ЕГН

Британците например са сред народите, които не са възприели номерирането. Те имат само NI Number за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в Австралия, където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване. В Германия също няма номерация на хората.

Не само у нас обаче е възниквал въпросът могат ли номерата на хората да се използват недобросъвестно. Още през 1991 г. унгарците скочиха срещу идентификаторите и Конституционният им съд реши, че личният номер, “задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен”. Въпреки това категорично решение, все пак личният номер и в Унгария се използва в много сфери.

Именно за целите на сигурността

в много страни кодовете

не се съобщават

при повечето операции, за които у нас е нужен. В чужбина не ти искат номера, когато си плащаш тока, нито за да си вземеш филм от видеотека. В редица държави той се изисква само за данъци, социално осигуряване, обществен ред и здравеопазване. В САЩ обаче не можеш да направиш никаква справка без този личен код.

16 години след нас руснаците въвеждат ИНН (Идентификационный номер налогоплательщика). Такъв обаче получават не само физически, но и юридически лица. Само преди година Казахстан също въведе система, която до голяма степен се доближава до българската. Техните кодове обаче съдържат повече номера.

“Във Великобритания няма граждански номера и лични карти, а паспорт се изважда само за пътуване в чужбина, каза Кашъмов. Там, ако си извадиш шофьорска книжка, тя не подлежи на периодична подмяна, както е при нас. Поставя се въпросът каква е целта, защо пък трябва институциите да придобиват актуални лични данни без причина.”

Застрахователи

вписват клиенти в

партийни списъци

Застрахователна компания включила свои клиенти в избирателни списъци, като използвала директно данните, които те са предоставили при регистрацията на автомобилите си в компанията.

"Застрахователят, при когото са вписани всички коли на семейството ми, включил майка ми, баща ми и сестра ми в списъка на една от партиите", разказва пред в. "168 часа" млад мъж от Варна, който желае да запази анонимността си.

Няколко дни преди да нашуми историята с откраднатите лични данни, представител на компанията, в която са застраховани автомобилите, се обажда на майката на момчето, която току-що е завършила регистрацията на колата си във фирмата. При последното оформяне на документите в разговора се прокрадва и страничен въпрос: "Имате ли нещо против да ви включим в списъка на еди-коя си партия?" Жената дава съгласието си, но

така и не се подписва никъде

нито пък специално предоставя ЕГН-то си за тази цел.

"Когато разбрахме за историята с ЕГН-тата, със семейството ми решихме да проверим дали и нашите имена не фигурират в някой списък. Никой от близките ми не се е подписвал в подкрепа на която и да е партия", разказва младежът.

Момчето не е очаквало, че някой от близките му ще се окаже в списъците, но въпреки това, когато разбрало за възможността да провери в интернет дали ЕГН-то му е било използвано без негово съгласие, от любопитство решило да опита.

Проверявайки ЕГН-тата си, се оказало, че всички от семейството му освен него самия

са включени в един и същи списък Веднага се досещат как се е стигнало дотам. Майката, бащата и сестрата на младежа са застраховали автомобилите си в една и съща фирма. Партията, в чийто списък са включени имената на потърпевшите, е същата, за която представителят на застрахователната фирма попитал майката на момчето дали би имала против да подкрепи.

"Да, майка ми се е съгласила, но все пак не се е подписала сама. Получило се така, че в списъка са и баща ми, и сестра ми, които също са си застраховали колата там. Аз нямам кола и съответно - застраховка, сигурно затова не фигурирам", разказва младежът.