21-годишен младок прави страхотен финален спринт и стига до среброто в биатлона на олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. Светът с интерес се вторачва в никому неизвестния дотогава французин Мартен Фуркад.
Второто му място в масовия старт на игрите в Канада е възприето като абсолютна сензация. Във френския щаб започват бурни празненства за изненадващия успех на техния сънародник. Дори съперниците му се надпреварват да го поздравяват. Само един човек е по-сдържан в емоциите, но това удря право в ръцете сребърния медалист. Мартен трудно прикрива огорчението си, че последен е дошъл да го прегърне брат му Симон. Последният пуска няколко сълзи, докато награждават брат му, а малко по-късно признава:
"Плаках не от радост, а от завист. Това отвратително чувство е по-силно от мен.
Не успях да му се противопоставя
Исках аз да съм на почетната стълбичка", вледеняващо честен е Симон. Неговата плът и кръв не остава безучастен към това самопризнание. Двамата братя биатлонисти се хващат за гушите, а специалистите допълнително наливат масло в огъня, твърдейки, че късметът се намесва на страната на единия брат.
Оказва се, че Симон е по-постоянен и дава много повече от себе си в тренировките от Мартен. Затова и до Ванкувър винаги го побеждава на състезания и идва на игрите със самочувствието на състезател с доста добро класиране за Световната купа в биатлона. По-малкият от двамата пък е обещаващ младок, който не приема нещата толкова насериозно като батко си.
Сякаш отива на игрите повече за купона
Във фаталното състезание ролите им се разменят. Когато Мартен стъпва на подиума, изненадата е голяма не само за специалистите в спорта, а и за тях самите. И това съсипва отношенията им за следващите 2 години.
"Трудно ми е да си призная, но завиждах на брат си - споделя в своята изповед пред френската преса Симон. - Питах се защо той, а не аз. Все пак сме излезли от един корем!" Мартен също признава, че е бил шокиран да задмине брат си на финала. "Раздах се, но не можех да повярвам какво се е случило. Та той беше един от най-големите професионалисти в биатлона. Винаги се опитвах да го достигна и не успявах. Един ден разбрах, че за да спечеля някога нещо, трябва да жертвам много, да се трудя много. И го направих, но не исках да платя толкова голяма цена, жертвайки братските ни взаимоотношения", твърди Мартен.
И бърза да добави, че преди игрите във Ванкувър е решил да се подложи на страхотни тренировки и да скъса с нехайното си отношение към професията си. Усилията му се отплащат, но в семейството му настава истински ад. През следващите две години двамата братя, дотогава неразделни, едва си проговарят. По-младият сякаш иска да забрави за болката и се хвърля още по-стремглаво в тренировките.
Победите започват да се нижат една след друга
През сезон 2012-2013 г. Мартен постига нещо уникално, като става вторият биатлонист след легендарния си сънародник Рафаел Поаре, който печели не само голямата световна купа, но и първото място в крайното класиране на всички възможни дисциплини. Самият той признава, че отчуждаването от брат му също е помогнало за страхотните му успехи.
"Никога не съм го обвинявал за разрива между нас, но след олимпиадата не му звънях, за да мога да се концентрирам върху представянето си", споделя Мартен. След среброто от Ванкувар той за дълго остава номер 1 в световния биатлон.
Симон от своя страна продължава да бъде непостоянен. Така и не успява да спечели победа в индивидуален старт за световната купа и се оказва за постоянно в сянката на по-младия си брат. Започват да му викат "вечният втори" заради 7-те втори места в състезанията.
"Накрая той осъзна, че аз съм по-добрият биатлонист и че колкото и да се труди, това няма да се промени. И че не е негова вината за това. Заедно решихме да се готвим за Сочи и да забравим враждата" - казва Мартен. Така, след като повече от две години се срещали само по време на стартове, двамата отново стават екип и започват усилена подготовка за Сочи.
В руския град семейство Фуркад успява да завоюва два златни и един сребърен медал в индивидуални стартове в биатлона. Те отново са спечелени от звездата на семейството - по-младия брат. Този път обаче
горчивината я няма и двамата празнуват заедно след финала
Мартен надви конкуренцията в две дисциплини - спринта на 20 км и в преследването, а в масовия старт остана втори. Така той се превърна в най-успешният спортист за страната си на руската олимпиада. В интервюто си след победата пред френската телевизия той признава и огромната заслуга на батко си - човекът, с когото е израснал, опитвайки се да го победи.
"Просто е хубаво да има с кого да споделиш титлата", обяви щастливият Мартен Фуркад.

Кака завежда двете си сестри до върха в ски спускането с бабуни

Първа, втора и дванадесета - това е класирането на три сестрички в ски спускането с бабуни. По време на награждаването победителката Жюстин държи за ръце останалата на второ място Клое. Двете със сълзи на очи благодарят на най-голямата си сестра Максим, която макар и 12-а е истинската шампионка в техните сърца.
"Без нея с Клое щяхме да сме нищо. Тя ни поддържаше през всичките тези години. Тези два медала са за нея, а не за нас", показва своята силна сестринска обич златната медалистка Жюстин Дюфур-Лапойнт.
Тя и двете й каки от години са неразделни по състезанията. Където и да ги отведат стартовете и тренировките им, те пътуват заедно, придружавани от своите родители.
"В такава среда се раждат големите шампиони. Вече си имам две такива вкъщи. Въпреки че съм най-голяма, ще се уча от тях, за да мога някой ден и аз да се кача на подиума", казва Максим. За нея медал няма, но тя изглежда не по-малко щастлива от сестричките за големия им успех.
Именно тя ги е повела по пътя на ските, след като се записва първа в канадски клуб по спускане с бабуни. По-малките момичета искали да бъдат като нея и така тя става основен фактор за техния успех.
Родителите им разказват, че е имало и съперничество и са преживели и конфликти, като дори се е наложило да потърсят помощ от спортен психолог за решаването им. "Винаги сме ги учили, че всяка една от тях е страна в един равностранен триъгълник и че само трите заедно могат да направят завършена фигура" - казва майката, като добавя, че няма как да е по-горда от постигнатото от семейството й.

Близнаци се сбиха за златото в бързото пързаляне с кънки

Голям проблем им беше на журналисти и фенове да разберат кой получи златния и кой бронзовия медал след финала на 500 м в бързото пързаляне с кънки. Причината е, че двама близнаци завоюват ценните отличия. До последната секунда те водят непримирима битка за надмощие, но накрая единият трябва да отстъпи. Едва ли имаше по-щастлив човек от Михел Мюлдер след състезанието. От една страна, той спечели златото и за пръв път стана олимпийски шампион, а от друга, сподели успеха с най-близкия си човек - родения 10 минути преди него брат-близнак Роналд. Последният обяви, че е щял да бъде още по-щастлив, ако се беше класирал на по-високото стъпало от брат си на почетната стълбичка. Някои от журналистите приемат коментара му като шега, но специалистите знаят, че холандецът е напълно сериозен. "Брат ми е най-близкият човек и с него сме неразделни, но на леда не сме роднини, а просто съперници. За да спечелиш олимпийско злато, няма място за сантименталност", категоричен е Роналд Мюлдер. Успехът на братята близнаци на олимпиадата се дължи според самите тях на жестоката конкуренция, която си оказват. Затова и разликата между двамата почти идентични кънкьори на снимките от награждаването е, че усмивката на единия е с една идея по-широка от усмивката на другия.

Телепатия на леда

Една хокеистка пуска шайбата, без да поглежда, а друга е застанала на точното място на пътя й и с лекота бележи гол. Страничен наблюдател ще си каже, че двете си четат мислите. И в действителност ще е доста близо до истината. С най-добрия тандем в женския хокей разполага отборът на САЩ на олимпиадата в Сочи. Става въпрос за две близначки - Моник и Жоселин Ламоро. Те ще споделят подиума и медалите, тъй като американският отбор е финалист в турнира. На леда двете се намират, без да се поглеждат.
Разбирателството им в играта граничи с телепатия и те имат основна заслуга за успехите на американският им. Противниковите защитници просто не могат да предвидят колко лесно и без усилие се случват пасовете им. 24-годишните американки от най-ранна възраст се състезават заедно в различни видове спорт, преди да се спрат на хокея.
Няма нужда да мисля и да се оглеждам, за да я намеря на леда. Просто подавам и знам, че тя е там. Сигурно е, защото спортуваме заедно, откакто се помним", твърди Жоселин.