През януари 2007 г. полицаи от едно софийско РПУ успяват с изключителна хитрост да спасят от крадци уникалната колекция на писателя Богомил Райнов.

Историята, която ще прочетете за първи път, се случва няколко месеца преди смъртта на твореца. Подробностите разкриват директни участници в пазената в дълбока тайна полицейска операция.

Богомил Райнов е най-големият български колекционер на произведения на изкуството. Стойността на сбирките му се оценява на десетки милиони.

Всичко започва с една

непроверена информация в полицията,

че се подготвя обир в дома на Богомил Райнов на ул. “Елин Пелин” в сърцето на софийския кв. "Лозенец". Информаторът разказва, че удара ще направят шиптъри със сръбски паспорти. Целта им според една от версиите е да откраднат само монетите от нумизматичната сбирка на Райнов. Според друга версия поръчано им е да вземат само картините от руски художници в колекцията му.

Първоначално криминалистите смятат, че чужденците ще “ударят” жилището на писателя в рамките на 3-4 дни след получаването на информацията. Повече от седмица обаче служители на реда прекарват маскирани около дома на Райнови, но нищо не се случва. Криминалистите не забелязват нищо подозрително и в целия район до пл. “Журналист”. Тогава полицаите решават

да си организират по-добра база за наблюдение

Най-удобна за целта се оказва заложна къща точно срещу дома на писателя. Там служителите на реда прекарват повече от седмица, като се правят, че продават и купуват заложени вещи.

Тъй като преценили, че има опасност не само за скъпата колекция, но и за живота на самия Богомил Райнов, полицаи се редували да охраняват денонощно твореца в дома му. Предупредени са и близките му и подробно са инструктирани как да действат. За да не събудят подозрение у съседите, полицаите дори се представяли за

водопроводчици, техници и работници

в интернет компании. Целта на операцията била не просто спасяването на произведенията на изкуството. Полицаите държали да спипат крадците по време на обира в самия апартамент.

Седмица след началото на наблюдението обаче всички започнали да губят търпение, защото крадците не идвали. Точно когато вече започвали да се чудят дали наистина се готви обир, или е постъпила грешна информация, пред кооперацията паркирал мерцедес с тъмни стъкла.

Междувременно става ясно, че в организацията на обира са участвали и българи.

Единият от тях бил от Хасково и именно от този град тръгва въпросният мерцедес в деня на взлома. Другият помагач бил от София. Колата спира точно пред сградата, на чийто втори етаж е големият апартамент на Богомил Райнов. Крадците излизат и се пръсват в различни страни. Те нямали и представа, че наоколо е пълно с цивилни полицаи, а в мазето са се притаили с тежко въоръжение в ръце щурмоваци с маски и бронежилетки. Те чакали сигнал да атакуват крадците.

Засадата била устроена като за изключителна банда, но най-неочаквано организацията на шиптърите се оказала

на много ниско ниво

Прикрити в заложната къща, криминалистите с изумление наблюдавали как бандюгите се суетят пред външната врата на кооперацията. Макар и с най-обикновена секретна брава, тя се оказала непреодолимо препяствие за бандата.

Виждайки, че взломът може да се осуети заради една ключалка, а крадците да бъдат изпуснати, криминалистите решават да се намесят, като помогнат на крадците.

След сигнал от колегите си от заложната къща цивилен полицай слязъл от апартамента на Райнов и отворил външната врата, като се престорил, че се е запътил извън сградата. Шиптърите и българските им съучастници веднага се вмъкнали вътре и запристъпвали тихо по стълбите към набелязания апартамент. Никой от тях не се усетил за дълго подготвяната засада. Крадците разбили входната врата на жилището и нахлули в него. Там за секунди се оказали обградени от цивилните служители в самия апартамент и от маскираните тежко въоръжени полицаи на стълбището.

Докато арестували трима от бандата, четвъртият успял да се изплъзне на групата за задържане по стълбите и хукнал навън. Изпуснали го и криминалистите пред сградата и се наложило в акцията да бъдат включени полицейски кучета. Те надушили следите на беглеца и той бил

задържан след часове преследване

чак в района на “Софияленд”. Така през зимата на 2007 г. полицаите успели да спасят колекцията на Богомил Райнов. Самият той обаче умира на 8 юни същата година. Днес колекцията е у наследниците на българския писател, а крадците излежават последни месеци от присъдите си в затвора. Остава загадка кой е поръчал обира и дали дилетантската акция на шиптърите не е била част от по-голяма организация за кражби на произведения на изкуството.

Стресът от случката ускори смъртта му

Актьорът Пенко Русев, зет на Богомил Райнов, женен за дъщеря му Диана, разказа пред “168 часа”:

"Беше половин година преди кончината му. Обадиха ми се от полицията. Щяло да има взлом в ранната утрин в апартамента на Богомил, но те наблюдавали групата от известно време. Имали свой информатор около нея. Посъветваха ме да отидем при Богомил и Соня и да му кажем. Предупредихме ги.

Разказаха ни и как ще се случат събитията: Соня трябва да излезе да прави покупки - както обикновено. Хора с оръжия щели да я причакат и придружат до жилището. Ще завържат нея и Богомил и ще ги оберат. Имало поръчител, който искал да задигне картини на руски автори. Наоколо беше пълно с агенти. Заловиха групата, но съм сигурен, че стресът от тази история повлия за скорошния край на Богомил."

Българинът с най-голямата колекция

Писателят събирал всичко. Оставил картини,

пластики, книги, монети и бижута за десетки милиони

от МИЛА ВАЧЕВА

"Ако един ден бъде написана историята на колекционерството в България, в нея ще бъде отредено предно място на Богомил Райнов. То добива същинския си вид, системност и култура благодарение на неговите усилия.

Райнов е единственият "завършен колекционер", както го определя акад. Светлин Русев. Огромните му познания за изкуството и литературата, щедрият му талант и творческо дело извикват и респект, и смут у всекиго, влязал в диалог с автора на "Този странен занаят", пише Камен Васевски в книгата си "Колекционерите на картини. 7 имена". Главата за Райнов е илюстрирал с литография на Шагал, офорти на Пикасо, Гоя, Домие, Миле и картини на Светлин Русев. Дотолкова е бил допуснат да надникне в колекцията.

"Задавам си понякога въпроси, но съвсем машинално, додето се въртя в леглото в очакване на съня. Питам се за какво е трябвало на младини да прахосвам толкова нощи в гуляи и шляене насам-натам. "Опознавал си живота" - казвам успокоително. А за какво са ми били толкова познанства с най-различни хора, особено през годините, прекарани в чужбина. "Такава ти е била работата" - забелязвам пак сам на себе си. "А за какъв дявол я правеше тази колекция от картини, по която харчеше предвидените за семейството пари?" "Абе нали човек има нужда и от някаква страст" - отбивам дребнавия укор", пише Богомил Райнов в колекционерската си изповед "Този странен занаят".

Той е бил

предопределен за колекционер

Син е на писателя и изкуствовед Николай Райнов. Бил е професор в Художествената академия, главен редактор на литературни и изкуствоведски издания. Почти цяло десетилетие през 60-те години е културен аташе в Париж. Тогава започва да трупа колекцията си, обхождайки букинистите край Сена и парижките галерии. Сред най-известните му романи са "Инспекторът и нощта", "Само за мъже", "Тайното учение", както и поредицата кримки за разузнавача Емил Боев.

През 70-те години е член на приятелски кръг на Людмила Живкова и заедно със Светлин Русев е консултант при откупките на картини от чужбина за фонда на бъдещата Галерия за чуждестранно изкуство в София. Твърди се без аргументи, че е попълнил сериозно колекцията си именно в периода на това консултиране.

Благодарение на Богомил Райнов обаче България се сдобива с първите картини на Жул Паскин, постъпили в сбирката, с японски гравюри, френски графики, африкански пластики и цикъла "Поетичната реалност" на 7 френски художници от 50-те години на ХХ век, научи "168 часа" от директорката на галерията Ирина Мутафчиева. Някои от творбите в сбирката на галерията са дарение от Райнов, допълни тя.

Но най-щедър е писателят към сливенската галерия "Димитър Добрович". През 1987 г. той дава там 303 графични отпечатъка. "Западноевропейска графика" е цикъл с всички значими имена от Гоя до Пикасо.

Защо пък в Сливен?

Защото Райнов е бил "посъветван" да даде шедьоврите там от тогавашния министър на културата Георги Йорданов, който е родом от Сливен. Как да откажеш на такъв човек в ония времена?

Дарението кара познавачите да онемеят, защото по него те съдят за изключителната стойност на останалото от колекцията на Райнов. Според експерти тя възлиза на десетки милиони евро. Самият писател никога не я е оценявал публично.

"Голяма част от личните колекции с времето преминават в държавните музеи било чрез дарения, било чрез изгодни за музеите откупки. Творбите в личните колекции обаче по правило се съхраняват далеч по-добре, отколкото в музеите. Колекционерите осъществяват една дейност, която често не е по силите на държавните институции. Затова на Запад колекционерът е уважавана личност, а не обект на подозрение от страна на държавата, както е открай време у нас", казва Богомил Райнов приживе.

През 70-те години писателят се настанява в луксозен апартамент в сградата срещу Руската черква, където тази година гръмна китайският ресторант. Съсед отгоре му е шефът на писателския съюз Георги Джагаров. Жилищата им са с площ 380 квадрата и с домашен басейн. Въпреки това няма достатъчно място за колекцията на Райнов и части от нея са складирани на други адреси, както и в жилищата на дъщерите му. Картини и много от книгите му пък са в апартамент на ул. "Верила", където Райнов има кабинет и се затваря там да пише. По-късно книгите оттам са дарени.

Доста преди смъртта си през 2007 г. Райнов твърди, че е спрял да се интересува от картини и че е започнал да продава. При все това той си остава и до днес

българинът с най-голямата колекция

от произведения на изкуството.

Трупал е съкровищата си 60 години. Притежава гравюри, картини, европейски и африкански пластики, монети, медали, марки, бижута и какво ли не - като колекционер Райнов е всеяден.

Смята се, че картините в колекцията му са поне 2000, но с времето част от тях се озовават в чужди ръце. Според клюката в артсредите Райнов ги е продавал, за да поддържа висок стандарт на живот. Така ли е наистина? Пенсията му на професор от Художествената академия е наистина скромна. Но да посяга на колекцията си, е направо нож в сърцето за всеки събирач. Явно е бил принуден. Ето какво споделя писателят пред Васевски:

"Дойде ред да пратя колекцията си поне частично на депо. Чисто и просто ми отнеха жилището. В скоби казано, бях го купил навремето от държавата на законно основание със средства, също получени на законно основание от писателския ми труд, но в наши дни това се оказаха подборности без значение. Изобщо, наложи се да се постесня и да сменя адреса, което означаваше и да се простя с голяма част от произведенията, трупани с десетилетия...

Събирал съм оригинални гравюри, картини, европейска и африканска пластика, автографи на прочути писатели и художници, произведения на фолклора, занимавал съм се с нумизматика и филателия. С две думи - тая край няма. Абсурдно е да кажете някому: "Защо си губиш времето с филателията, а не се посветиш на нумизматиката?" Или: "Остави тея монети, марки и други глупости. Само колекционирането на картини има смисъл." Събирачеството е свободна дейност, неподвластна на регламентиране. Тя зависи само от две неща: личният вкус и личните материални възможности."

При Райнов са налице и двете. Той купува в подходящо време, избирайки най-доброто, което може да си позволи. Когато го питат за

стойността на колекцията му,

отговаря: "Всеки, който обикаля столичните галерии, може да каже приблизително точно коя работа от кой художник колко струва. Съвсем лесно е, понеже за малобройната и слабограмотна наша клиентела стойностни са само половин дузина класици и може би още толкова нови автори."

Никой не се наема да изчисли стойността на колекцията на Богомил Райнов. С част от нея - предимно картини на Златю Бояджиев, той се разделя, за да осигури покрив за семейството си, когато реститути го изтикват от жилището му срещу Руската черква.

Купува хубав апартамент на пл. "Журналист". Цената на подобни жилища там е около 500 000 лв. Така картините на Златю се озовават в колекцията на бизнесмена Васил Божков.

Друг "потребител" на събраното от Райнов е бил убитият бизнесмен Илия Павлов. За Гриша Ганчев също се смята, че е купувал от Райнов, но едва ли. Понеже една от последните изложби на Златю, благословена лично от Людмила Живкова, бе открита в бившата галерия "Досев", се заговори и че Досев, ползващ се с репутацията на изключително почтен човек, е бил посредникът в сделките между Ганчев и Райнов.

"Нищо подобно - каза самият Веселин Досев, открит от "168 часа" в дом за възрастни хора в Бургас. "За какво му е на Богомил посредник?

Та в него се кълняха и го боготворяха

всички колекционери. Само името му и фактът, че творбата е от неговата колекция, я правеха желана и мечтана от всеки. Можеше да продаде всичко на секундата, в която дори се намекне, че се е появила картина от сбирката му на пазара."

Може би Светлин Русев, също отличен познавач на артпазара и страстен колекционер, е помагал на приятеля си? Двамата наистина са много близки, и то от десетилетия. Освен това Райнов колекционира и картини на самия Русев. Когато той подготвял поредната си изложба, Райнов разглеждал платната, още неизсъхнали, и си избирал. Тазгодишната юбилейна експозиция на Русев в шатра пред Народния театър доказа, че писателят наистина си е харесвал най-добрите - "Жена с комбинезон" (напомняща Людмила Живкова), "Бялото дърво", "Пейзаж с балкон", "Глава в бяло", "Голо тяло", "Пейзаж от Балчик". Година-две след смъртта на писателя имаше и изложба "Светлин Русев в колекцията на Богомил Райнов".

"Тази изложба бе замислена 5-6 години преди Богомил да ни напусне. Една голяма част (преди всичко живописни работи) се намираше в таванското помещение в апартамента на ул. "Неофит Рилски", които Богомил бе оставил на по-малката си дъщеря, и друга - при него - основно рисунки, графика и живопис. За съжаление въпреки гарантираната собственост на картините по необясними причини дъщеря му Иванка Райнова отказа предоставянето им за изложбата. Става дума за около 30 работи, основно от 60-те и 70-те г., без които представата за присъствието ми в колекцията на Богомил сериозно се нарушава", пише Светлин Русев за изложбата.

Като се знае, че картина на Русев тръгва с цена от 5000 евро, а Райнов е притежавал поне 50, и то най-ценните, излиза, че само тази част от сбирката му е на стойност между 500 000 и 1 милион евро.

Какво става днес с богатата колекция?

Както всичко около Богомил Райнов, и тук нещата са тайнствени. Знае се, че колекцията е пръсната и над нея права имат наследниците. Това са вдовицата му Соня и 3-те му дъщери - Маня, която е художничка, Диана - балерина и педагог, Иванка - преподавател по философия във Виена.

"168 часа" се свърза за кратко със Соня Райнова в Мадрид, тъй като в този момент тя разглеждаше музея "Прадо". Тя изтъкна, че нейният съпруг е бил и дарител и разказа за някои от големите му дарения на графики и книги, но отказа да разкрие подробности за съдбата на останалата част от колекцията. Според артексперти между наследниците на Райнов има нормалните за такива случаи търкания и това означава, че колекцията ще се разпродава на части. Освен това самата Соня Райнова вече има репутация на щедър дарител, така че с времето голяма част от колекцията ще се озове в музеите и галериите.

Игор Марковски, познавач на артпазара и организатор на търгове за картини, каза пред "168 часа": "Основните "удари" на Богомил Райнов са направени в Париж. Но тук той изкупи цялата първа изложба на Емил Стойчев. Притежава и работи на Генко Генков от 60-те години. Спомням си, че когато изгоря сградата на Съюза на българските писатели, вдовицата му Соня Райнова предостави благотворително за търг картина на Щъркелов. Огромна работа, не някакво акварелче. Нямаше кой да я купи." Според Марковски

картината на Щъркелов

е струвала поне 30 000 лв.

Част от архива на Богомил Райнов наскоро стана притежание на Националния литературен музей. В него вече се създава специален фонд за писателя и неговата библиотека. Дарени са книги на 5 езика, а също каталози на художници, издания за история на изкуството, за различни култури и цивилизации, албуми от най-големите музеи в света и др. Сред книгите са и издания на романите на Райнов на различни езици, разказа за "168 часа" директорката Румяна Пашалийска.

В библиотеката на Райнов има и редки издания от джобна поредица с меки корици, но задължително обвити с оризова хартия. Десетки автори се пазят във военни сандъци и са недокоснати от времето. Огромно количество са албумите и книгите за изкуство, както и каталозите на аукционни къщи. А на един кашон е написано: "Френски криминални романи".