• Шестима са кандидатите вместо по двама или дори само един, както досега. Депутатите ще ги изслушат на 10 април
• Парадокс: над 76 200 са потърсили помощ или съвет от обществения защитник миналата година, когато реално нямаше такъв

Защо 20 години след създаването си институцията омбудсман изведнъж предизвика такъв голям интерес, че има рекорден брой кандидати за нея?

Шестима се борят за поста, което не се е случвало досега. През 2020 г. Диана Ковачева бе единствен кандидат за поста, а преди нея са били номинирани все по двама.

Сега за обществен защитник са номинирани Антон Станков (от “Асоциация Българско училище за политика Димитър Паница”), Велислава Делчева (от ГЕРБ-СДС), Джема Грозданова (от Национална пациентска организация), Димитър Маргаритов (от Българската национална асоциация “Активни потребители”), Мария Матева (от БЧК) и Мая Манолова (от 23 браншови и граждански организации).

Основното тълкувание, което дават и политици, и анализатори за огромния наплив сега, е вкарването след промените в конституцията на омбудсмана и заместника му в краткия списък на потенциалните служебни премиери. Той беше определен от президента Румен Радев като “домова книга” и стана причина столът на омбудсмана да е вакантен от година насам.

Миналия април Ковачева напусна предсрочно поста, след като бе избрана за български съдия в Европейския съд по правата на човека. Малко преди това заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова подаде оставка именно заради нежеланието ѝ да стане служебен премиер.

И така цяла година институцията е обезглавена,

а поради парламентарната криза партиите така и не стигаха до избор на нов омбудсман, защото всяка иска да сложи свой човек и е трудно да се разберат.

И въпреки че публично всеки един от кандидатите сега твърди, че няма желание да става служебен премиер и не е това целта му да се кандидатира за поста, не е ясно какво ще бъде решението му, ако след време бъде поканен в президентството и наистина трябва да даде отговор на този важен въпрос.

Още повече че миналата година депутатите “дописаха” промените в конституцията със законови такива, в които разрешиха омбудсманът да е в неплатен отпуск, докато е служебен премиер, а не да се налага да напуска поста.

Общественият защитник се избира за 5 г., като по време на мандата си се ползва с имунитет като депутатите. А

заплатата му е 90% от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание,

което към ноември 2024 г. е било 10 973 лв. Има един заместник.

Основната задача на омбудсмана е да защитава правата на гражданите и да сезира държавни и общински институции със сигнали и жалби за техни проблеми. Той обаче няма право на директна законодателна инициатива, а гласът му невинаги бива чут от политиците.

Какво работи омбудсманът - виж в инфографиката.

Интересен факт е, че преди дни от институцията отчетоха, че над 76 200 граждани са потърсили помощ, съвет, защита или подкрепа от омбудсмана през 2024 г. - в годината, в която реално няма такъв. Но институцията продължава да работи.

На 10 април шестимата кандидати за омбудсман ще бъдат изслушани от депутатите от Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество.

Така точно 20 години след избора на първия национален обществен защитник - Гиньо Ганев встъпва на поста си на 13 април 2005 г., около Великден се очаква депутатите от 51-ото НС да изберат петия такъв. И ако в миналото вотът бе таен, сега гласуването ще е явно, по азбучен ред на малките имена на кандидатите. А за избран се смята този, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няма такъв - двамата с най-много гласове отиват на балотаж.

Правата на гражданите, подобряването на работата на институциите към тях, детското правосъдие и защитата за хората с увреждания са сред основните приоритети на всички кандидати.

Част от идеите на шестимата кандидати виж по-долу.

Антон Станков ще пише кодекс за поведението на администрацията

Създаването на омбудсмански кодекс за добро поведение на администрацията ще е една от първите задачи на Антон Станков. Бившият правосъден министър в кабинета “Сакскобургготски” ще задейства контролен механизам за разследване на оплакванията на гражданите от лошо администриране, но и ще изготвя препоръки в помощ на институциите. Ще е активен срещу всяка форма на дискриминация. Обръща специално внимание на равенството между половете и грижата за хората с увреждания.

Завършил е право в СУ “Св. Кл. Охридски”. Доктор от 2021 г. от Бургаския свободен университет. Бил е съдия, член на надзора на НЗОК, зам.-шеф на бюрото за СРС. Днес е адвокат и работи в Арбитражния съд на БСК.

Модерно детско правосъдие - акцент за Велислава Делчева

Акцент върху изграждане на модерна система за детско правосъдие, както и създаване на платформа за диалог с децата - това са част от акцентите на Велислава Делчева. Тя предвижда да има постоянно действащ консултативен граждански съвет към омбудсмана, както и развитие на мрежата по места. Сред приоритетите ѝ са още законът за личния фалит, регулацията на колекторските фирми, нов закон за ВиК услугите и др.

Завършила право в СУ “Св. Кл. Охридски”, специализирала в Хага и Страсбург. Работила е като експерт към Институт “Отворено общество”, КС, Министерството на правосъдието, Съвета на Европа, Обединените нации, както и на програмата на USAID за Централна Европа за върховенството на правото.

Джема Грозданова с екип за жалбите в прехода от лев към евро

Отделна дирекция, която да отговаря за жалбите на хората във връзка с прехода от лев към евро, ще направи Джема Грозданова - бивша депутатка от ГЕРБ, която последва Цветан Цветанов в “Републиканци за България”.

Сред приоритетите ѝ са: правата на гражданите при свръхзадлъжнялост, детско правосъдие, изпълнение на националната стратегия за психично здраве и на националния план за борба с рака, по-добри условия в затвори, социални домове и психиатрии, законодателство за домашното насилие.

Завършила е стоматология в Медицинския университет в София. От 2013 г. е доктор по обществено здраве.

Димитър Маргаритов: По-добро интегриране на пазара на труда на младите с увреждания

За по-добър достъп до образование, интегриране на младите хора с увреждания на пазара на труда и преодоляване на стигмата сред обществото и работодателите ще работи Димитър Маргаритов. Бившият шеф на Комисията за защита на потребителите ще дава и препоръки на интитуциите за по-добра работа с гражданите.

Завършил е право в СУ “Св. Кл. Охридски”. През годините е заемал различни длъжности в МВнР, МОН, МРРБ и РВД. Беше зам.-министър на икономиката при министър Корнелия Нинова в кабинета “Петков”. Понастоящем е юридически консултант в НПО.

Мария Матева ще следи има ли дискриминация от изкуствен интелект

Проучване на възможността за дискриминация при системи, управлявани от изкуствен интелект, и насоки за разработчиците на такъв, както и проекти за реформа на социалните мрежи и платформите за игри ще са сред основните теми на работата на Мария Матева, която от 2008 г. е член на Комисията за защита на личните данни от квотата на ДПС.

Сред приоритетите ѝ са още: независимите разследвания, защита на правата на потребителите в отношенията с монополи, доклади за неправомерно поведение и лоша администрация.

Завършила е право в СУ “Св. Кл. Охридски” и магистратура по защита на националната сигурност в Академията на МВР. Била е адвокат, член на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Мая Манолова - активна и на терен, докато проблемите не бъдат решени

Омбудсман на терен и активност, докато проблемите на хората не бъдат решени, тематични приемни дни и онлайн консултации са част от идеите за подобряване на работата на институцията на Мая Манолова, която вече беше един мандат обществен защитник. Поради липсата на детски омбудсман тя предлага тези функции да се поемат от заместника. Сред приоритетите ѝ са още: пресичане на произвола на монополните дружества и битка за правата на потребителите, подпомагане на хората при въвеждане на еврото.

Завършила е икономика и право в УНСС. Била е 6 мандата депутат - от БСП и “Изправи се, БГ! Ние идваме”.