Вчера беше срамен ден. Американските президенти в миналото са вдъхновявали. САЩ печелеха симпатиите на всяко човешко същество, което жадува за демокрация, свобода и просперитет. Навсякъде по земното кълбо. Защото, въпреки всички критики, винаги са били на страната на доброто.

Чухме от американския президент обвинения към президент на страна във война. Не чухме обаче от какво трябва да се откаже Путин. Не разбрахме и каква вина ще понесе основният виновник. Или справедливостта вече няма значение?

Без да задълбавам в този „дебат" – той бе като селска свада с партия „Възраждане" в нашия парламент.

Преди месеци бях в Украйна. Не в Киев, а в бесарабските села. Един въпрос задавах на всеки (не на депутати, а на обикновени хора): „Как виждате края на това? Какво искате вие?". Питах тези хора, чиито деца са на фронта, ще заминават на фронта или няма да се върнат никога оттам.

Получих един и същ отговор – абсолютно еднакъв от всеки един човек. „Селски човек", ще каже някой. „Здраво стъпили на земята хора", казвам аз.

„Това да свършва, да се тури една черта и който иска толкова много да остане с Русията, да остава там. Който иска в Украйна, с Европата – да остава тук. Ама по-важно е да няма повече война. Те искат да си възстановят империята. Без Украйна империя няма. Ако ни вземат държавата, след 5-10 години вие в Европа ще имате отново проблем. Този път – много голям. Затова е по-важно да има НАТО, някаква гаранция. Иначе ще започнат пак."

Имам видеа за тези, които не вярват.

Хората в малките населени места са с ясно съзнание, че Русия в момента ги напада, включително със собствените им ракети, които през 1994 г. Украйна ѝ предаде. По договор със САЩ, Русия и Великобритания. Последните три се задължиха НИКОГА да не използват оръжие срещу Украйна. И да пазят териториалната ѝ цялост и политическа независимост. Така Украйна доброволно се отказа от ядрените си оръжия и куп ракети, които днес щяха да я спасят.

Западът винаги е превъзхождал всяка диктатура с това, че си държи на думата. Спазва международния ред. Върховенството на закона е висша ценност. Независимостта, свободата и доброто не са празни приказки, а принципи, които правят свободния свят това, което е.

Драматично е, че САЩ предадоха Украйна. Още по-драматично е, че САЩ предадоха себе си. Да нападнеш вербално Канада, ЕС, Украйна и да славословиш кръвожаден убиец като Путин – това не е Америка. Нищо велико не виждам. Напротив.

ЕС не е създаден, за да „прецака" САЩ. ЕС е създаден в отговор на стотици години кръвопролитни войни. И след най-мрачните събития в историята на човечеството.

Преди дни кметът на Тарутино, у когото бях отседнал в Бесарабия, дойде в София. Дъщеря му получи български паспорт. Попита ме: „За какво мряха лапетата три години, за това ли?" Признавам, че ми се сви сърцето.

Украинците трета година умират, за да запазят независимостта, свободата и земята си. В България всичките ни национални празници са все около това – свобода, независимост. „Свобода или смърт", казваме. Но мнозина сънародници искрено мразят борбата на украинците за същото. Никога няма да ги разбера.

Дори от чист егоизъм да се водят – падне ли Украйна, нашият ред не е далеч.

След вчерашния ден Европа има точно два пътя напред. Единият е бавна, грозна и мъчителна гибел. Другият е труден, страшен, но славен.

От фейсбук