• И те, и заминаващите знаят колкото колегите си в чужбина, смята деканът на Медицинския факултет на МУ - София
• Студентите ни имат достъп до 13 държавни университетски високотехнологични болници, учат се от специалисти с международно признание

- Проф. Буланов, всеки завършващ випуск на Медицинския факултет излъчва важни за обществото новини. Какви са те тази година?

- Резултатите при випуск 2024-а дават повод за удовлетворение в различни посоки. На първо място са резултатите от традиционната анкета, която провеждаме непосредствено преди дипломирането. Този випуск ни радва с рекордния процент млади колеги, които са решили да останат в България – 74%, което е около 160 души.

Нарастването на броя желаещи да се развиват в родината в сравнение с предходния випуск е значително – с 12%. Можем да кажем, че тенденцията вече е устойчива. Когато преди 4 г. процентите на оставащи и заминаващи за първи път се изравниха, не бяхме сигурни дали оставащите ще продължат да се увеличават или е еднократно. Но ето че всяка година са все повече.

По-голямата част от тях искат да работят в болниците. При повсеместния недостиг на кадри това е сериозно попълнение. Като декан трябва да отбележа и друг показател – удовлетворението им от качеството на обучение в МУ – София, и конкретно в Медицинския факултет. Почти

80% отговарят, че биха препоръчали нашето учебно заведение

на други, което е с 3% повече от предходния випуск. Това е отлична оценка, тя ни мотивира да осигуряваме съвременно обучение на най-високо ниво.

- Тези, които имат намерение да напуснат страната, намаляват. Но какво продължава да не им харесва тук?

- Моето мнение за тези процеси се формира не толкова от анкетите, колкото от разговорите със студентите и това, което разбирам като тяхна лична амбиция, усещане към света и медицината. Нашите студенти са високоинтелигентни хора с подчертано свободен дух, с мнение и лични позиции по въпросите на образованието и здравеопазването.

Ние ги приемаме и приобщаваме като колеги, които сега са в етап на обучение, но след време ще бъдем заедно пред болния и в екип ще вземаме решения или заедно ще работим в изследователските лаборатории по проекти за фундаментални изследвания. Впечатлението ми от тези дългогодишни контакти е, че се формират две основни нагласи за бъдеща реализация.

Около 15-20% от бъдещите лекари имат априори нагласата да се “пробват навън”. Те са състезатели по дух и силно ги привлича възможността да се поставят в конкуренция извън България. В контекста на тази тема трябва да съобразим и факта, че днес светът се глобализира с изключително високи темпове.

Ето – България е в Шенген. Не е проблем всеки от абсолвентите да вземе дипломата си и да отиде в която и да е европейска страна и да започне да си търси реализация още от утре. Допълнително по време на следването студентите имат възможности за частично обучение в чужди държави по обменни програми, виждат и сравняват реалностите в чужбина с тези в България. А и отвсякъде услужливо и редовно ни информират за недостига на медицински специалисти в различните европейски държави – както за лекари, така и специалисти по здравни грижи.

Ясно е, че по-високите доходи, по-добрата организация на здравната система и по-бързото натрупване на опит и желано професионално ниво са важен фактор и извън България те са постижими по-бързо. Политическите процеси влияят силно върху формирането на манталитета на младия човек въобще и на младия лекар също. Преди често се казваше “напускането на родината е труден личен избор”.

Сега отвсякъде ни подсказват, че този избор всъщност не е чак толкова труден, ние сме “граждани на Европа”, “граждани на света” и... следващата част на изречението оставям на вас. За нас важното е, че в която и държава да отидат, нашите студенти ще бъдат толкова компетентни и отдадени на професията, колкото и колегите им от съответната страна. Тези пък, които остават, искат да са близо до семействата и приятелите си. Посочват и още една причина, която ме кара да се гордея - че го правят от чувство за национален дълг,

да помогнат на родината си,

да постигнат тук същото, каквото би било и в чужбина. Това говори, че нашите възпитаници са не само подготвени лекари, но и хора, загрижени за бъдещето на България. Това не противопоставя едната група – на другата. Такава е човешката природа.

- С какво факултетът е привлекателен за нарастващия брой чуждестранни студенти?

- Базовото обучение по медицина е сложен процес с много високи изисквания към всички участващи в него. От една страна, концентрира амбициозни и умни младежи, селектирани на конкурсен принцип, които следва да се обучават във високоакадемична и технологична среда с осигурена добра лабораторно-изследователска, болнична и социална инфраструктура. От друга страна, висшето училище е задължено да поддържа висококвалифициран академичен състав в над 10 фундаментални биомедицински специалности и над 50 клинични медицински специалности, постиженията на които трябва да се доказват ежедневно. Компилацията от тях съставлява и същността на медицинското образование, съчетано, разбира се, с наличието на възможности за докторантски програми и реализиране на наука на ниво, далеч над студентското образование. Това са реални изисквания пред висшите училища по медицина у нас. МУ- София, заема лидерски позиции в образователните рейтингови системи в България и интересът към нас за обучение е много висок.

В Медицинския факултет в етапите на обучение по клиничните дисциплини, което обхваща трети и следващите курсове и държавния стаж, студентите имат достъп до 13 държавни университетски болници. Всички те са с високотехнологично оборудване, повечето осъществяват многопрофилна дейност, а някои са тясно специализирани, практически са референтните центрове за диагностика и лечение на национално ниво. Академичният състав, който обучава студентите там, е от селектирани професионалисти, които са не само лекари на високо ниво. Това са хора, които имат афинитет и умения за преподаване на тази специфична материя, но и към възпитаването на множество други качества в студентите медици. Това в съчетание с

конкурентните такси за обучение спрямо висшите медицински училища в Източна Европа

прави дестинацията тук предпочитана.

- Преди 3 месеца бяхте преизбран за декан на Медицинския факултет за втори мандат. Какви са приоритетите ви?

- Приоритетите във висшето медицинско образование са в унисон с изискванията на съвременния свят и конкретно с очакванията на пациентите, т.е. на българските граждани, които имат право на достъп до качествени медицински услуги. Неизменна традиция през годините е било да съчетаваме най-доброто, постигнато от поколенията български лекари и учени, с нововъведенията, защото медицината се развива с бързи темпове и трябва да сме адекватни на съвремието. Нямаме право да изоставаме.

Преподавателите ни са утвърдени клинични специалисти и учени изследователи с авторитет и международно признание. Немалко от тях са представители в международни професионални експертни органи, които формират интернационалните протоколи за поведение, диагностика и лечение при различни болестни групи и проблемни теми в здравеопазването. Участват в международни форуми, поддържат полезни контакти с колеги от университети от Европа, САЩ и Азия и най-вече са практици, готови да споделят опита си. Затова не е случайно, че освен стотици младежи от България, но и от повече от 30 държави учат при нас.

- Каква е вашата лична надежда и за младите кадри, и за реформата в здравеопазването у нас?

- Днешните поколения студенти по медицина са амбициозни и трудолюбиви. Не само учат, но и работят още през следването в различни лечебни структури, доколкото времето им го позволява. Така трупат опит на терен, влизат в реалността, виждат механизмите на здравеопазването пряко. Увеличава се делът на тези, които ползват международните програми за обучителен обмен, както и на тези, които активно се включват в научноизследователски проекти. Немалко са студентите, които участват в създаването на стойностна научна продукция. Това са големи успехи и ми дават основание да съм спокоен за младите колеги. Убеден съм, че ще намерят мястото си и

ще ни надминат във времето

По отношение на здравната реформа - от гледна точка на висшето образование по медицина е важно резултатите от нея да направят връзките между акредитираните лечебни заведения за обучение на студенти и структурите на висшето медицинско училище по-тесни и по-адекватни, защото днес предпоставките за дисонанс между тях са съществени. Очакванията са да се вземат правилни мерки, които решават проблемите, без да създават нови. Много неуредици стоят неоправени с години. Системата не е лека за управление и винаги има нещо, което трябва да се подобрява. Но може би наистина вече на преден план излиза таймингът - т.е. да не се отлага, а да се действа по-активно и навреме.

* На 26 февруари 2025 г. 577 млади лекари от Медицинския факултет към Медицинския университет - София, ще положат Хипократова клетва. Във випуск 2024 българските абсолвенти са 234, а чуждестранните са 343 от 31 държави.