Последният - 12-метров монумент, се руши и скоро ще бъде демонтиран за ремонт, затова държавата отпусна 780 хил. лв.

Паметник на Христо Ботев във Враца се извисява на фона на Балкана на централния площад, носещ името на войводата. 12-метровият монумент е сред най-разпознаваемите символи на града, а жителите не пропускат да поднесат цветя или венци в основата на постамента.

Пред този паметник всяка година на 1 юни вечерта се провежда тържественият митинг-заря в памет на Ботев, четата му и загиналите за свободата на България.

Тази година, щом се запролети, паметникът ще изчезне

Налага се спешен ремонт и монументът ще бъде изцяло демонтиран, но до Ботевите дни в края на май. Специалистите отдавна установиха, че по могъщата бронзова фигура има напуквания. Желязното скеле, което поддържа паметника отвътре, е много корозирало и опасно. За цялостния ремонт държавата отпусна 780 хил. лв.

Сегашният величествен паметник на Ботев е третият в историята на Враца. На 27 май 1890 г. е открит първият след Освобождението, увековечаваш поета. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет Цено Леонкев, а парите са събирани от дарители. Инициативата била подкрепена и от Стефан Стамболов, премиер на Княжество България.

Според запазените в държавния архив на Враца сведения паметникът е открит от княз Фердинанд. Сред гостите са Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделиране на главата той получава помощ от младия художник Антон Митов. Паметникът изобразява Ботев, в дясната си ръка държи призивно издигната сабя.

Този паметник е издигнат на мястото, където турците излагат отрязаните глави

на загиналите четници след разгромяването им във Врачанския Балкан. На постамента са изписани техните имена.

На самото откриване зрее напрежение и се раждат типичните за онова време скандали. Владиката Константин Врачански се оказва препъникамък. Той е родом от Калофер, учил е при Ботю Петков, бащата на Ботев. Като заклет русофил е опозиция на властта и отказва да присъства на откриването, но след дълги увещания изпраща двама свещеници за молебена в митрополитската черква.

Княз Фердинанд е разклатен от колебания да не бъде унизен, но Стамболов е твърдо решен да присъстват. Двамата заминават за Враца с файтони. В кортежа са министри, парламентаристи, офицери, чиновници. Пет арки във Враца, "Шуми Марица" и викове "Ура!" посрещат височайшите гости. Под звуците на духовата музика Фердинанд сваля платното от паметника.

Част от присъстващите онемяват. "Това ли е Христо", взират се майката и съпругата. "Той беше висок, едър - почти исполин", свидетелства и Иван Вазов.
А на пиедестала се вижда слабовата фигура, с ръст под средния, да държи в едната ръка свитък, а с другата - сабя.

"Докато трае церемонията - пише историкът Димитър Йоцов, - близкото Стефанакьово кафене е пълно с русофили - непримирими врагове на Стамболов и княза.  

Те искали да демонстрират своята опозиция. На пейките пред кафенето насядали бивши опълченци, всички окичени с руски ордени от Освободителната война. Князът забелязал опълченците, а Стамболов му обяснил кои са. Фердинанд ги поздравил по войнишки, отдавайки чест на ордените. Русофилите си показали твърдоглавието - не свалили калпаците и не отговорили на поздрава на княза."

Около първия паметник на войводата се провеждат всички чествания за подвига му чак до 1955 г. Тогава новото величие на комунистическия режим

Вълко Червенков е във Враца и не харесва творението на австриеца Еберлайн

- паметникът бил буржоазен и затова нарежда да го махнат. Верните му хора правят това през нощта и една сутрин площадът осъмва без символа, устоял на превратностите на времето 65 г.

За мнозина врачани това е погром срещу паметта на Ботев и затова комунистическата управа е залята от писмени протести. Мнозина негодуват, че решението за премахването е взето без знанието на гражданите. Недоволство има и сред управниците, но те се подчиняват на височайшата воля.

До издигането на обещаната нова скулптура върху постамент е издигнат временен бюст на Ботев, известен като втория паметник. Автор на бронзовата фигура е Стефан Стоимиров. Този паметник остава на мястото на първия до 1964 г., а сега се намира в центъра на близкото до Враца село Паволче, през което минава пътят за връх Околчица.

На 2 юни 1964-а тържествено е открит сегашният - трети, паметник на Ботев

Историята на неговото създаване обаче отново е свързана със скандали и напрежение, предизвикано от упоритите врачани. Когато скулпторът Владимир Гиновски, спечелил проекта да изгради 12-метровия монумент, дошъл да представи на общинските съветници проекта си, те не го възприели и го засипали с критики.

Сегашният паметник на Ботев е със свалена сабя, не е като при първия, а до сърцето му е свитъкът със стихове. Това не харесало на местните съветници и те отпратили Гиновски. Той се зарекъл никога повече да не стъпи в града.

Според местните тогавашният кмет Людмил Янчев изпаднал в неудобна ситуация. Взел си отпуск и с две чанти, пълни с почерпки за Гиновски, се отправил към ателието му в София. Скулпторът го накарал да чака и го приел на четвъртия ден. Какво са си говорили, е тайна, но Гиновски склонил да изгради паметника, като казал, че ще направи компромис и ще дойде само за монтажа.

За първия паметник започват дискусии още през 70-те години и митарства, които продължат десетилетия след демонтирането му. Известни писатели, художници и общественици настояват публично първият паметник на Христо Ботев отново да бъде изложен в подходяща градска среда, но властта остава глуха за възстановяването на "княжеския" паметник. Разделен на части, паметникът обикаля различни складове.

Дискусията за съдбата на захвърления паметник е подновена десетилетие по-късно и през 1983 г. за отбелязване на мястото, където е бил издигнат, е поставена метална плоча. На нея е сгрешен надписът - като година за откриването е посочена 1891-а.

През 1989 г. има обществена дискусия във Враца, която завършва с общото решение старият паметник да заеме своето място в градска среда. Това става чак през 1991 г. През 2010 г. обаче в общинския съвет се повдига въпросът, че не може да съществуват два паметника на Ботев. Взема се прибързано решение творението на Еберлайн отново да бъде демонтирано и да се върне в музея.

Известно време на мястото остава постаментът, после и той изчезва в складове. Сега фигурата от първия паметник е изложена в Ботевата зала на регионалния исторически музей във Враца.