Тя: Влюбих се в него в една телефонна будка в Италия

Той: На третия месец ѝ заявих, че ще се оженя за нея

Днес, когато по Нова тв тръгва "Като две капки вода", продуцентът на шоуто и любимата му отговарят на 24 въпроса в рубриката "24 х 24"

"24 x 24" е рубриката ни, с която "24 часа" влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения.

Каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.

Всеки от двамата отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.

Този път гости са Кремена и Магърдич Халваджиян - творческото семейство, което е заедно вече 36 години.

- Какво най-много цените в половинката?

Кремена: Че е умен и добър. Много е важно човек да има умен партньор до себе си, защото иначе нищо не може да се получи.

Магърдич: Лоялността. Хората, като се женят, се казва: “В добро и в лошо”. Но когато се случат лошите неща, се оказва, че те не са заедно, били са само за доброто. Ние с Кремена сме минали през добро и лошо, през всякакви страхотии и препятствия и всичко това е оцеляло точно заради лоялността.

- Какво ви дразни в нея/него?

Кремена: Колко да е дълъг списъкът? (Смее се.) Невинаги се доверява на интуицията - и моята, и неговата. Като че ли иска да пробва и още, и още. Когато не е така, както той очаква, продължава да упорства.

Дразни ме и това, че в последните години не мисли повече за себе си и малко да забави темпото. На всички обяснява как по-кротко го дава, но не се е спрял и за миг. Не искам да ми се случва по лошия начин да се научим.

Магърдич: Винаги ме е дразнело това, че тя закъснява, още от времето, когато бяхме гаджета. Чакал съм я по един час на разни спирки, още нямаше телефони тогава. И не се притеснява, че закъснява, което е още по-дразнещо.

- Кои са трите най-любими негови/ нейни неща?

Кремена: Най-любимото му нещо на света, като изключвам семейството, което предполагам, че е на първо място, е морето. Той без вода не може да живее изобщо. И третото му най-важно нещо е Спилбърг - тази още детска фантазия, мечти, готини светове, кино, каквото той си е представял.

Магърдич: В последно време внуците са най-важните и най-любимите. Другото е отношението ѝ към старите неща. Винаги е била влюбена в Италия заради старите къщи, заради всичко, което е на хиляди години. Затова недолюбва примерно места като Дубай, които за нея са пластмасови и измислени.

Третото са обувките. Не знае колко има, а и аз не знам.

- Коя е случката с нея/него, която никога няма да забравите?

Кремена: Много са за толкова години. Но никога няма да забравя, че присъстваше на раждането на сина ни, защото му казах, че ако не влезе, няма да родя. Тогава бяхме в Италия и бяхме още деца, кажи-речи. Сигурно се е уплашил, но аз не е имало как да разбера в този момент. На мене ми беше по-трудничко.

Магърдич: Беше на първите снимки в студиото на “Море от любов” - началото на по-големите ни проекти, някъде през 2001-2002 г. Бях в страшно напрежение на пулта - първи снимки, не знаем какво ще стане, ще успеем ли да съберем скараните влюбени. Малко преди да кажа: “Старт”, тя дойде зад мен, прегърна ме и ми каза в ухото, че съм го направил, че сме го сбъднали. Защото аз ѝ повтарях години наред, че искам да направя “Море от любов”, тя много го харесваше, в Италия го гледахме. Спомням си, че тогава усетих тази подкрепа, когато хората гледат в една посока и нещата се случват. Беше много емоционален момент за мен и съм го запомнил.

- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?

Кремена: За съжаление, пътуванията ги избира той. Казвам за съжаление, защото все са много далечни дестинации, а аз умирам от страх, като летя, и тези пътища ме съсипват. Но за всичко останало сме много еднакви - харесваме една и съща храна, така е и с филмите. Може би за музиката повече аз съм го научила - на фънк, фюжън, стилове, които в Музикалното училище (което тя е завършила) много ценяхме.

Пътуванията му ги оставям с удоволствие той да се разправя, защото аз мога да тръгна без никаква посока, а той не може. При него трябва всичко да се знае предварително: къде се отива, защо, организирано до най-малкия детайл. Аз го давам по-бохемската, което го влудява.

Магърдич: Пътуванията ги избирам аз и затова имаме големи спорове, защото на планина не сме отишли никога в живота си. Мразя планина, сняг, студени неща. И само ги мъкна по някакви палми и топли места, за което Кремена от време на време вдига бунтове. Но в крайна сметка пак отиваме на топло.

За храната не съм голям махнаджия и ям 3-4 неща, които харесвам. Затова там спорове не сме имали. Гледахме еднакви филми до едни години, по-късно започнахме да гледаме различни неща. Аз много обичам фантастика например, а тя не може да я понася, пада си по онези романтични филми, които всички жени ги харесват.

Но иначе имаме един усет за това кой филм е добър, без значение от жанра. Много готино става, като седнем да гледаме някой филм, и на 5-ата минута двамата почти едновременно казваме: “Айде да го спираме това”.

За музиката не мога да се меря там. Тя е музикант. Истината е, че преди слушах само рок. Когато влязох в нейния свят на Музикалното училище, се запознах с “Акага”, с Хилда Казасян, все нейни съученици. Покрай тях започнах да слушам фюжън, фънк, Ал Жиро. Така че до голяма част вкуса ми за музика го формира Кремена.

- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?

Кремена: Вечерта, когато е минал поредният кошмарен ден. Ние еднакво живеем във всичките ни бизнеси, проблеми, задачи. И го чакам с нетърпение да решим нещо, което от деня се е появило, а друг път просто за да си отдъхнем и да гледаме филм.

Иначе любимо ми е времето, когато можем да отидем до

Италия - и на мен, и на него там ни е като второто вкъщи,

затова правим кратки забежки през пролетта и есента.

Магърдич: Най-любимото ми време е зимата, когато цялото семейство заминаваме нанякъде. Тогава и децата, и внуците са с нас и си прекарваме страхотно. Също и ония два-три пъти в годината, когато се омитаме и успяваме да се видим, да хапваме в хубави ресторантчета. Не скъпи. В Италия ходим по разни закътани местенца, които не са туристически, за да ядем онези хубави неща, които италианците си ги знаят.

- Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?

Кремена: Помня, че влезе с нахлупена шапка, не му видях очите. С козирка, която скриваше почти цялото му лице, на която пишеше Boy (от англ. - момче). Още я пазя. Влезе и каза: “Здрасти, аз съм режисьор от Холивуд”, а аз казах: “Ох, много ме интересува”. Доведоха го да ни запознават, а в нас беше хан от гости. Помня, че беше доста нахакан и самоуверен, а аз бях доста резервирана към първото ни виждане.

Магърдич: Много е ярък този спомен, мисля, че и в книгата си съм го описал. Тя ми отвори вратата и видях една шарена глава с цветна коса и обеца на носа, които за 1988 г. бяха все още шокиращи неща, и едно момиче с едни тесни дънки. Като ни покани да влезем и се обърна, аз веднага ѝ погледнах задника, видях едно малко дупенце и се влюбих веднага.

- Кога разбрахте, че я/го обичате?

Кремена: Може би година по-късно. Ние пътувахме по турнета, събирахме се, разделяхме се. Но когато останах да живея в Северна Италия при нашите, той беше долу около Рим с неговите родители и аз трябваше да ходя до една телефонна будка, защото тогава нямаше джиесеми, да му се обаждам в уговорено време. Тези усилия за разговор някак си са романтиката на миналото време - усещаш как ти липсва и как все повече чакаш и чакаш. Днес е много лесно, даже не знам вече как се влюбват младите - всичко е едно набиране на телефона, няма никакъв съспенс. Може би така в тази телефонна кабина в Италия леко усетих, че май и аз съм се влюбила, не само той.

Магърдич: Бързо беше. Може би 3-4 месеца след това и когато го осъзнах, ѝ казах, че ще се оженя за нея.

- Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?

Кремена: Цветовете чак толкова не го вълнуват. Но всичките му любими филми и книги ги знам. Той чете непрекъснато. Сега е много вманиачен по автобиографии. Иначе всички филми на Спилбърг - “Индиана Джоунс”, разбира се. Също “Имало едно време в Америка”, “Гладиатор”, “Пърл Харбър”, “Смело сърце”, мога да изреждам до безкрай.

Магърдич: Тя има много любими филми, но един от тях съм сигурен, че е “Легенди за страстта” с Брад Пит. Любима книга мисля, че все още ѝ е “Шантарам”, а любимият ѝ цвят винаги е бил пепел от рози.

- Кое е най-голямото различие в характерите ви?

Кремена: Може би това, че той

става все по-толерантен и по-дипломатичен с годините,

докато аз като че ли точно обратното - все повече нямам толерантност и поносимост към някакви неща. Но може би пък тук е балансът.

Магърдич: Аз съм изключителен оптимист, който и в най-черните времена вижда светлина в тунела, докато тя много бързо се поддава на негативните емоции, когато нещо се прецака. Затова си мисля, че много добре се допълваме.

- По какво си приличате най-много?

Кремена: В усещането ни за правилно и неправилно, за справедливост, за хубаво и лошо, за не бива и бива.

Магърдич: По волята за победа, по разбирането за това как функционира светът, за философията на този свят. Това са нещата, които ни държат 36 години заедно. Когато мирогледът за най-важните неща е един, оттам нататък останалите различия не могат да съборят този фундамент.

- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можеше?

Кремена: Всяко едно страдание, каквото и да било. Още повече, когато някой боледува, не дай си боже. Но най-тежките моменти и за двама ни са, когато загубихме бащите си. Баща му много млад си отиде. И той самият беше много млад - на 22-23 години.

Исках цялото си сърце да му дам

да има повече сила и да мине тази болка.

Магърдич: В последно време Кремена е станала жестоко притеснителна за всичко и за всеки. Ето това бих ѝ го махнал от главата, ако можех. Аз съм точно обратният. Като сме малки и тийнейджъри, морето ни е до колене. С годините се натрупват проблеми, отговорности и човек помъдрява и започва да вижда опасностите, които като млад не ги е отразявал, дори не е разбирал, че нещо е опасно. Аз някак си съм запазил този тийнейджърски дух да се хвърлям в приключенията и да не ме плашат нещата.

- Как се променя любовта ви във времето?

Кремена: Може би като старите къщи - аз съм родена в такава стара къща в центъра. Колкото повече стоят тези огромни каменни зидове, те се втвърдяват с времето. Ако някъде трябва да пътува, той ми липсва. Когато четката му за зъби не е до моята в банята, по някакъв начин ми е неприятно. Като че ли сме станали едно цяло с годините.

Магърдич: Когато една любов мине през много премеждия, дошли от външни сили, не са вътрешни, и когато сме се преборили заедно, тази любов остава фундаментална. Превърнала се е в много силно приятелство, в което двама души си имат доверие. То е в основата на всяка една връзка, не само любовна, и значи, че ако аз ти кажа, че Луната е синя, ти не отиваш да го проверяваш, знаеш, че е синя.

- Как се променихте вие в тази любов?

Кремена: Неминуемо за толкова години тя минава през какво ли не - страстта, лудостите, влюбването, после обичта и сега - ние вече внуци имаме, сме едно истинско многолюдно семейство. На последните ни събирания вече не ни стигат масите. Наскоро трябваше да съберем 20-ина човека, погледнах го и го попитах: Представяш ли си, ако не се бяхме срещнали или не бях решила, че ще се загаджим, това тука нямаше да го има? Огромна фамилия сме и това е най-хубавото. Всичко това ме е направило по-тревожна, по-отговорна, по-грижовна. Това моето е чак лудост, цялата фамилия дундуркам за всичко.

Магърдич: Човек трудно се самонаблюдава. Не мога да преценя какво се е променило за тези години. Ако ме питаш, за мен всичко си е същото.

- Как бихте описали партньора си на друг човек?

Кремена: Налагало ми се е нещо да обясня за него на хора, които не го познават, и съм се спирала, защото си давам сметка, че не мога да го представя с две изречения. Бих казала, че е умен и добър, но това изобщо не може да опише всичко, което е той.

Магърдич: Понеже Кремена е перфекционист, тя изглежда странно в очите на останалите хора. Не я разбират. Сега говори много, но преди не беше така и винаги я приемаха като темерут или за надута. В последните години стана хиперактивна, предполагам, че се дължи на мен.

Бих я описал като изключителна майка, суперчувствителна и голям трън в задника за всякакви хора, които не си вършат добре работата, без да го осъзнават. Тя не понася глупави хора. Аз, понеже съм дипломатичен, някак си ги подминавам. Но тя не е и в прав текст си казва. Това, естествено, води до всякакъв вид конфликти с всякакви хора. Бих я описал и като

непонятна за външния свят вселена

Толкова богато е това вътре, толкова различно, че е много трудно нормален човек да го разбере.

- Какво не бихте простили на другия?

Кремена: Не бих му простила, ако изневери на себе си. Ако се раздели с принципите си, би станал друг човек. Не бих могла да го понеса, но съвсем вярвам, че няма да се случи такова нещо.

Магърдич: То мина. Нямаше никога да ѝ простя, ако беше лоша майка. Тя беше на 18 години, когато се запознахме, беше много шантава и нямаше как изобщо да убеди някого, че ще се превърне в нормална и свястна, а тя стана страхотна майка. Ако не беше такава, не знам дали щях да издържа да съм с нея. Това е нещото, което навремето ме хвана за гърлото, и си казах: Леле, каква жена съм си намерил.

- Какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?

Кремена: Ние сме заедно, защото сме такива, каквито сме. Ако някой от нас промени основните си неща, не бихме били същата двойка. Вече толкова години са минали заедно, че не вярвам нещо да донесе такава промяна, че чак да не можем да си простим.

Магърдич: Не мога да си простя, когато извърша предателство. Понякога се е случвало - дребни, малки предателства, неумишлени. Аз не понасям предателите, а на мен ми се е случвало да предам, макар и в мойта глава да е в малки дози.

С Кремена ми се е случвало. Когато виждам, че нейната гледна точка е много различна от моята, а аз трябва да застана зад нея и да я защитя, ми е много трудно, защото трябва да изневеря на моя принцип. Коствало ми е много, когато трябва да заставам зад нея, а не вярвам в тази битка. Тя обича да води битки, а аз обичам да печеля войни и си подбирам битките внимателно.

- Защо я/го обичате?

Кремена: Сигурно защото съм зодия Рак. Не мога да се разделям с неща, не мога да търпя промени. Приемам нещо, то ми влиза под кожата и няма друг вариант, освен да е завинаги.

Магърдич: Любовта, приятелството, ония моменти, в които разбираш, че някой ще е зад гърба ти дори в безкрая, правят тази любов да е силна. И е важно да си обективен, защото някой път и любовта, и приятелството те карат погледът ти да се замъгли и да имаш някаква собствена гледна точка, да си гледаш нещата от твоята си кула и те да не са верни. Много е трудна тая работа да бъдеш обективен в тези отношения.

- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?

Кремена: Много различно. Понякога искам да го удуша, друг път го чакам с нетърпение. Той много пъти е казвал, че затова му е интересно с мене, защото никога не знае какво ще види срещу себе си. Напоследък толкова много сме заети, че оня ден - в неделя все пак, се прибра от някаква безкрайна среща. Само го попитах дали не се е оженил наново. Във всякакви състояния и емоции съм го посрещала.

Магърдич: Много рядко се случва тя да се прибере след мен. Преди няколко месеца ми каза: Оттука нататък сутрин, като се разделяме, ще ме целуваш, вечер, като се прибираш, ще ме целуваш. Защото в нашето безумно всекидневие си казваме по три думи, като се приберем. Знам, че като ме няма вкъщи три дена, защото съм по командировки и снимаме някъде нещо, тя страда от това. Не иска да ме няма вкъщи.

- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?

Кремена: Това ни е най-хубавото, че всеки от нас си има и собствената свобода. Не криворазбраната - всеки да е хукнал нанякъде, а свободата на мислене, на ума. Всеки може да бъде със своите си неща, дори да сме заедно вкъщи. Много обичам, дори когато си мълчим. Иначе много обичам да пътуваме и да сме с децата си.

Магърдич: Всеки от нас има ужасно много неща покрай работата, които си вършим сами. Нямаме общо хоби. Понякога правим някакви странни неща, които са интересни. Примерно

плувахме с делфини заедно, беше такава готина емоция

Като си направим с децата барбекю на двора, също са много хубави моменти. Случват се не много често. Но заради нашата безумна работа отвреме навреме Кремена ми казва: "Айде да намалиш темпото". И много добре знае, че това никога няма да се случи.

- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?

Кремена: Напълно. Със заведението, което имам, дълги години ние сме на купони, в компании. Той отдавна рече и отсече, че не му се излиза и не му се седи до късно, докато аз съм до зори. И той много се забавлява, когато се прибирам сутрин, когато той става. Така че нещата, от които всеки има нужда, си ги случваме без никакви проблеми и това е най-важното във връзката ни.

Магърдич: Навремето, когато работата ми се увеличи, нямах никакво желание да излизам по заведения и дискотеки. Казах й: "Ти върви, нямам никакъв проблем с това". Това беше преди 18 години и някак си оттогава си дадохме тази свобода - всеки да излиза със свои приятели, и това никога не е било проблем в нашето семейство. Но свобода може да има, само ако има доверие. Почнем ли да се лъжем, нещата заминаха.

- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?

Кремена: Забелязала съм, че в лошите новини той като че ли има една сдържаност, която не знам доколко харесвам. Обяснявам си я с това, че иска да ме предпази да не се разпадна. Няма го това да започне да се вайка, доста по-стоически се държи. Но иначе гледаме по-щадящо да си съобщаваме лошите новини. За съжаление, няма как без такива.

Магърдич: Ох, заради тези нейни страхове аз даже внимавам с тона. Като трябва да й кажа нещо, го започвам много отдалеко. Докато за мен, особено в работата, те са предизвикателство, поредното нещо, което трябва да преборя. Доколкото мога, гледам да й помагам в такива ситуации. Не обичам да й сервирам лоши новини.

- За какво се карате най-често и как решавате споровете?

Кремена: Най-често аз млъквам и мълча доста дълго. Той е свикнал, че или ще ми мине и ще започнем да си говорим, или ще дойде момент, в който ще избухна и така или иначе ще го изговорим.

Магърдич: По някой път се караме, но то, нашето каране, е много възпитано. Това не са крясъци и викове, истерии няма. Като едни възпитани хора си казваме кой какво мисли и се опитваме да стигнем до някакъв компромис. Между другото, навремето тя имаше един друг навик, който беше

доста силно попадение - пишеше ми писма

Когато ми каже 10 пъти нещо и то не се случва или променя, накрая сяда и ми пише едно писмо. На мен писмата ми действаха повече от думите. Като й прочета писмото, се замислях много. Не го е правила от много години.

- Има ли навик, който искате другият да промени?

Кремена: Има, разбира се, но съм си давала сметка, че точно тези навици, които са ме дразнили, са ми станали симпатични. И съм си казвала, че ако го промени утре, чак ще ми липсва и няма да е вече той. Загубила съм желание нещо да променям.

Магърдич: Не. Няма как да си 36 години с един човек, ако искаш да го променяш. В крайна сметка тя се е влюбила в мен, защото ето това съм аз, какво ще ме променяш. Сигурно се дразни от някакви неща и аз се дразня, но какво от това? Животът е толкова кратък, че да се занимаваме с тия глупости, няма никакъв смисъл. Гледаш общата картинка - ако е положителна, значи всичко е супер.

CV

Магърдич Халваджиян е един от най-големите тв продуценти, създал изключително успешни предавания като "Като две капки вода" (чийто старт с традиционния благотворителен епизод е тази вечер по Нова тв), "Маскираният певец", "Господари на ефира".
Роден е на 18 февруари 1967 г. в Плевен, в Москва учи в училище за цирково майсторство, завършва режисура в Нов български университет.

Кремена Халваджиян е стилистката, заради която костюмите в "Маскираният певец" са обсъждани във всички чужди издания на шоуто, а Гала блести с тоалетите си в "На кафе". Тя е дизайнерът на "Капките", както и на едни от най-гледаните забавни предавания, продуцирани от мъжа Магърдич, но и музикантът, изсвирил солото към мелодията в сериала "Пътят на честта". Завършва Музикалната гимназия в София с виолончело, родена е на 19 юли 1969 г.

С Магърдич имат син Бедрос и две внучета - 10-годишния Еди и 5-годишната Кай.