Тъжната и страшна вест за нелепата смърт на приятеля и колегата Чочо Попйорданов застига Димитър Рачков в къщата му в Твърдица. "Първото нещо, което чух навръх Великден, е за кончината на Чочо. Не е за вярване..." - кахъри се той.

Рачков познава Петър Попйорданов, по-известен като Чочо Попйорданов, когато той е вече звезда, а Митко тепърва прохожда в занаята. Но още нямат личен контакт. Двамата се запознават през 1997-1998 г. на сцената на Народния театър. Първото им съвместно представление е "Декамерон" на Сашо Морфов. След това играят заедно в "Бурята", в "Хъшове", в телевизионното шоу НЛО. Именно Чочо "открива" Рачков за НЛО. Забелязва таланта му в Народния театър и предлага да го вземат в комичното предаване.
"При старо гостуване на Чочо при Слави Трифонов, пуснаха скеч, в който и аз участвах - разказва Рачков. - Слави не ме познаваше и нещо се пошегува с мен, а думите на Чочо бяха: "Няма да се шегуваш с него, той ще стане голям актьор!" Тъжно ми е да говоря за Чочо в минало свършено време..."
Преди повече от месец двамата се виждат за последен път. Чочо иска Рачков да му намери билети за постановката "Вражалец", в която играе, и той, разбира се, му осигурява. След напускането на Митко от Народния театър, преди 3 години, срещите им стават по-рехави. Но винаги се сещат един за друг на имени и рождени дни, намират време да се чуят и поздравят и на всякакви други празници.
"Чочо беше много луд и неконтролируем човек в хубавия смисъл - тъжно се усмихва Рачков. - Той беше душата на компанията, обичаше да говори и беше от хората, които не можеш да надприказваш. Само те бута: "Чуй, чуй..." И му викам: "Чоче, спри бе, останах без рамо! Или:
"Копеле, копеле..."
Така де... Ако трябва да съм откровен, понякога ме е ядосвал, но не можех да му се обидя, той си е такъв, не го прави нарочно. Беше дете и си остана дете. И болката му беше, че още нямаше дете."
Вероятно и отношенията с жените, минали през живота му - Хилда Казасян, Йоана Буковска..., са изиграли своята добра или лоша роля. Но както казва Рачков, кой от нас, мъжете, ако има проблем с жената до себе си и не му вървят нещата, ще се чувства добре. Така че според него това са нормални неща.
"Сега чета някакви гадни истории за Чочо - с болка споделя актьорът - с какво злоупотребявал и прекалявал. Всеки от нас злоупотребява и прекалява с нещо. Най-важното е, че той беше добър човек. Затова и имаше приятели, които го подкрепяха в трудни моменти. И той се изправи. Чест прави и на Сашо Морфов, и на директора на Народния театър - Павел Васев, че му подадоха ръка. Всеки от нас преживява катаклизми и тогава истинските приятели са до теб, за да ти помогнат. Преди 10-15 дни говорих със Сашо Морфов и той сподели, че иска да събере всички, които сме минали през постановката "Хъшове". Чочо играеше Македонски и си беше Македонски." За Митко и Чочо няма табута - двамата говорят за всичко. Чочо все го бъзика:
"К'во става там
в село Твърдица?"
Чочо му гостува и в София, и в Бургас, и винаги изкарват хубаво. Много са историите им. Мъката е тази, която в създалата се нелепа ситуация пречи на Митко да бръкне дълбоко в спомените и да разкаже повече. Все пак се сеща за една: "С Чочо бяхме в една стая, на турне в Сараево, а до нас бяха Кръстьо Лафазанов и Ники Костадинов - Бог да го прости и него, който също си отиде твърде рано. Ние с Чочо и двамата бяхме ергени, а те - семейни мъже. Бяха ни дали едри пари и никъде не искаха да ни ги развалят. И с Чочо останахме гладни като кучета. А на Къци и Ники жените им приготвили сандвичи. Предложих на Чочо да чукнем на комшиите, все ще имат нещо. И те наистина ни нахраниха. След това им поискахме още нещо, не помня какво беше, а върхът на сладоледа беше, когато отидох при Къци и му викам: "Да имаш малко гел за коса?" И
Чочо тогава ми каза,
че съм изключителен рапон,
за да поискам гел за коса точно от Къци, за когото знаем колко коса има." Рачков признава, че не познава друг човек с такава енергия, каквато притежа Чочо, който можел шест часа да говори, без да се измори. Спомня си, когато Чочо си купил нов джип, и му казал: "Качи се, качи се..." И с джипа минавали през бордюри и какво ли не около Народния театър, за да изпробват възможностите на машината. Най-ярките спомени на Рачков с Чочо са покрай представленията им. Макар да не са си партнирали директно на сцената, са играли в общи постановки. "В НЛО когато ни назначиха с Тео Елмазов, се заформи една млада група. Тримата играехме тийнейджъри и Чочо определено е много благодатен актьор не само по текста, но и като ни хрумнеше импровизация, веднага я поемаше.
А и усещането за един млад артист, какъвто бях тогава, е неописуемо, като попадне сред големи актьори, като Велко Кънев, Бог да го прости, Жоро Мамалев, Антон Радичев. Чочо все ми казваше, че съм добър и едва ли не ме караше да се чувствам като звезда, макар че той беше звездата. Той беше изключително талантлив. Твърде рано е започнал кариерата си - снимал се в много филми още докато учи във ВИТИЗ. Много роли е изиграл, за жалост не изигра още много... Отиде си в най-силните си години."
Димитър Рачков е категоричен, че името на бащата на Чочо - Иван Попйорданов, който дълги години е директор на киноцентър "Бояна", после и на БНТ, не може да не му е тежало, макар да не са обсъждали темата. Както казва Рачков: "Ако не беше талантлив човек, можеше, но
той не беше синът на
Иван Попйорданов,
а беше Чочо Попйорданов
Имаше собствен авторитет. Спомням си как го гонеха за автографи. Каквото и да се каже за него, Чочо наистина беше добър човек и изключително емоционален. И може би чувствителността надделя по някакъв начин, заради това имаше и трудни моменти. Но кой от нас не е чувствителен и емоционален. Всеки по свой, различен начин изживява нещата. Чочо беше ранима душа, но никога не го показваше. Той обичаше да е мъжкар и беше мъжкар."
Страшното заключение на Димитър Рачков е, че някаква прокоба тегне над актьорското съсловие. Клишета от типа на - "Той няма да бъде забравен", не е по вкуса му. Горчивата истина е, че много хора твърде рано си отидоха от този свят. Митко казва, че Чочо изключително тежко преживял смъртта и на Андрей Баташов, и на Тодор Колев, и на Велко Кънев, когото боготворял. "Имаше огромен респект от Велко, а Чочо не се подчиняваше на много хора, такава натура е. Но Велко беше закон за него. На погребението му стоеше на ъгъла на Народния театър и гледаше само в една точка. Виждал съм го как страда за всички, които ни напуснаха. Жалко и за него, и той твърде млад си отиде. То няма добра смърт, но неговата е изключително нелепа" - с мъка признава актьорът.