За съжаление, двама колеги загинаха. Едно време, като отивахме на работа, все едно тръгвахме на война. В раницата ми имаше повече инструменти, отколкото храна, казва опитният машинист, оцелял след влаковата катастрофа край село Локорско

11 секунди - на толкова от смъртта са били машинистите Пламен Илиев и Цветан Дамяновски - двамата оцеляват на 15 януари при челен удар между влакови композиции.

Тежкият инцидент, какъвто България не помни през последните 20 години, става край софийското село Локорско, между гарите Световрачане и Кремиковци.

При катастрофата загиват двама служители на БДЖ, а ранените са общо шестима - трима от държавната компания и трима от частния превозвач ПИМК.

"Тъкмо пушех, когато видях влак на 300-400 метра от нас

Извиках на колегата: "Бягай, влак има срещу нас." Той успя да задейства спирачката и хукнахме към втория локомотив, който е на разстояние 20 метра.
После разбрах, че са минали 11 секунди от момента, в който видяхме идващия влак, до удара. За тези 11 секунди сме изминали 20 метра и сме успели да се доберем до втория локомотив. 

Прегърнахме се и клекнахме зад седалката на машиниста. Нашият локомотив е електрически, 83 тона, а след нас имаше още един локомотив - дизелов, 120 тона, също на нашата компания. При ударите той всъщност ни задържа да не паднем. Машината дерайлира, но не падна.

Колегата от дизеловия локомотив е със счупена гръдна кост, а моят колега, с когото бяхме в локомотива, се отърва с натъртвания и уплаха.

Преживяхме общо 2-3 удара, беше кошмарно,
въртеше ни из кабината

При втория удар съм паднал върху колегата и по този начин съм го предпазил. Как са се спасили хората от локомотива на БДЖ - не знам! За съжаление, двама от тях загинаха, нямаха късмет. Затиснаха ги ламарините и локомотивът се запали", разказва пред наш репортер 52-годишният Пламен Илиев.

Той е един от двамата машинисти в товарния влак на частната компания. След жестокия удар Пламен и Цветан успяват да отворят вратите на локомотива и да излязат.

"Локомотивът беше силно наклонен. Скочихме от около метър и половина височина и тогава явно съм си ударил крака - имам скъсани връзки, сега съм с шина. Когато слязохме, видях, че локомотивът на БДЖ гори.

Първо се дръпнахме настрани, но се върнахме, защото видяхме един мъж от другия локомотив затиснат.

Успяхме да го измъкнем. Болеше ме гърбът, но нямаше как да не помогна. В този момент изобщо не осъзнавах, че имам счупени ребра. Измъкнахме колегата и го пренесохме на една височинка край влака. Тогава той каза, че повече не може да помръдне. За съжаление, 

нямаше как да помогнем на двамата колеги,
които загинаха. Чувахме ги как страдат, но нямахме достъп до тях,

беше невъзможно", разказва Пламен.

Десет минути след катастрофата на място пристига полиция, а след тях пожарната и линейки на Бърза помощ. Става ясно, че сигнал за инцидента подава шофьор на спедиторски бус, който минава наблизо и вижда ужаса на релсите.

Във фаталния 15 януари товарният влак на БДЖ, превозващ скрап, и този на частната компания, който е трябвало да транспортира мебели в Бургас, се оказват на един и същи коловоз.

Става най-вероятно заради допусната грешка при организацията на движението.

Още в деня на катастрофата от частната компания заявяват, че техният влак се е движил на зелен сигнал, а този на БДЖ не е трябвало да е срещу него.

"Влакът ни се е движел по разписание. Машината е чисто нова, такава е политиката на фирмата ни", обяснява изпълнителният директор Калина Кискинова.

Според директора на НК "Железопътна инфраструктура" до ужасната трагедия се стига заради груби нарушения на няколко служители и на всички процедури.

"В никакъв случай не смятам, че съм извършил нещо героично, напротив. Помогнахме на колегата от БДЖ, но на другите двама не успяхме", казва Пламен Илиев. Той самият също е дългогодишен служител на БДЖ, но напуска, разочарован от управлението на компанията и условията на труд. От 4 г. е в частната компания.

"По-безопасни са машините, с които работим

Ако и нашият локомотив беше стар и дизелов, и ние нямаше да сме живи. Но кабината е много здрава и издържа такъв челен удар", убеден е машинистът.
Веднага след катастрофата удареният локомотив е изпратен в Германия, където фирмата производител ще го изследва и усъвършенства. 

На въпрос как е реагирал толкова адекватно за броени секунди, машинистът с над 20 г. стаж признава, че е премислял как би постъпил в подобни ситуации.

"Едно време като отивахме на работа в БДЖ, все едно тръгвахме на война, не знаеш какво ще се случи. Бориш се с влаковете - каквото е времето навън, такова е и вътре. Лятото супер горещо, зимата мръзнеш. В раницата си носех повече инструменти, отколкото храна.

Стари локомотиви, напоени с нафта, всеки момент могат да пламнат

като факла. В компанията сега подобни неща няма как да се случат.

Ако нещо се повреди, чрез сателитна връзка се осъществява контакт с фирмата производител, оттам казват какво да се направи - рестартираш, палиш и тръгваш", обяснява машинистът. Не вярва, че някога БДЖ ще се превърне в модерна компания.

"Няма да стане, явно целта е да се съсипе това предприятие", огорчен е Пламен, отдал близо 20 г. от живота си на БДЖ.

Машинистът е родом от Велико Търново, а съпругата му - от Полски Тръмбеш, но отиват в Бургас точно заради любовта на Пламен към влаковете и затова се установяват край морето. Днес семейството, което има 26-годишна дъщеря, се радва и на две внучета, на 8 и 3 г.

"И двете са момчета, но не се впечатляват от влаковете", казва Пламен. Преди 5-6 години решават със съпругата си, която е учителка, да продадат апартамента и си купуват къща с двор в Камено.

Градчето е тихо и спокойно, близо е до Бургас, а и съпругата на машиниста работи в местното училище.

"Невероятно борбена жена е. С всичко се оправя, сега и мен гледа. Не се предава нито за минута", благодарен е Пламен на съпругата си.

Макар и бавно машинистът се възстановява от травмите, а до края на февруари му предстоят още няколко медицински прегледа и изследвания.

Заради смелата постъпка на Пламен Илиев вестник "24 часа" го номинира в тазгодишната инициатива "Достойните българи".