Леда Милева се ражда и умира в един и същи ден - 5 февруари. Живее 93 години, от тях 14 е генерален директор на БНТ.

Тя разказваше, че най-яркият спомен от детството ѝ е арестуването на баща ѝ - поета Гео Милев, от дома им на столичната ул. “Цар Самуил”:

“Появи се един господин, цивилен агент, както научих по-късно, и попита тук ли живее Гео Милев. Аз услужливо му казах, че той е мой баща и ей сега ще го извикам. Спомням си как отворих вратата и видях баща ми - тъкмо ставаше от кушетката, на която е спал. После излезе от вкъщи с агента...”

От този 15 май 1925 г. поетът изчезва безследно. Всички опити на съпругата му да научи нещо за него са безуспешни. Милица (Мила) Керанова умира през 1969 г. в София на 74 години, без да се омъжва втори път.

Дъщерята на поета Гео Милев оглавява Българската телевизия на 1 юли 1966 г. по доста любопитен начин. Медията тогава все още е само българска телевизия (БТ), национална (БНТ) ще стане след години.

През пролетта на 1966 г. Леда Милева си купува билет от Държавната лотария и печели телевизор “Опера” Скоро след това Кирил Василев, който е шеф на Комитета за телевизия и радио, я вика в кабинета си и ѝ предлага да оглави националната телевизия, която след създаването ѝ на 26 декември 1959 г. се радва на голяма зрителска любов. Милева отказва поста. Заявява, че не обича телевизията, защото отнема ценно време. Тя обаче признава за спечеления от лотарията телевизор и това дава повод на Кирил Василев да каже нещо в смисъл, че щом е спечелила от лотарията, значи телевизията е предопределена за нейна съдба и трябва да поеме поста.

Милева се съгласява, но при условие, че ѝ разрешат сама да избере екипа си. По онова време всички назначения в БТ се одобряват от ЦК на БКП и са предимно хора от радиото. Сградата на телевизията се помещава в бивше италианско училище на ул. “Тулово”. Високата сграда още не е построена. Леда Милева кани в екипа си драматурга Иван Радоев, поета Никола Инджов, публициста Серафим Северняк, сценариста Банчо Банов, композитора Петър Ступел и др. За сътрудници са привлечени едни от най-известните тогава поети и писатели като Валери Петров, Павел Вежинов, Радичков, Хайтов, режисьорите Вили Цанков и Гриша Островски, журналистите Владимир Костов, Димитри Иванов.

По онова време Леда Милева е известна с детските си стихотворения и особено с абсолютния ѝ “хит” “Зайченцето бяло”. Малцина знаят, че тя е завършила Американския колеж в София, Института за начални учителки и право в Софийския университет, че от 1944 до 1951 г. ръководи детско-юношеските предавания в радио “София” и че от 1951 г. до 1960 г. натрупва солиден редакторски опит в детските отдели на издателствата “Народна младеж”, “Български писател” и като главен редактор на списанията “Пионерска самодейност” и “Дружинка”. От 1960 г. е зам.-председател, а после и председател на българския ПЕН клуб. (Клуб на поетите, есеистети и новелистите - б.а.)

С това сиви е съвсем обяснимо, че Леда Милева ще заложи най-много на културата в програмата на БТ.

Около може би най-големия успех на Милева, а и на цялата телевизия - мюзикъла “Човекът от Ламанча”, има цяла епопея. През 1966 г. по време на конгрес на ПЕН-клуба в Ню Йорк тя гледа мюзикъла и е силно впечатлена от него.

Решава, че този спектакъл трябва да бъде поставен и в БТ, но няма текста, няма и музиката. След година пак е в Ню Йорк и случайно в книжарница вижда текста на “Човекът от Ламанча”. Заедно с него си купува и грамофонна плоча с оригиналните записи.

Милева възлага постановката на режисьора Гриша Островски. Петър Ступел сваля музикалната партитура от плочата. Главните роли са поверени на Коста Цонев (Дон Кихот), Никола Анастасов (Санчо Панса) и Жоржета Чакърова (Дулсинея). Крайният резултат е изключителен спектакъл.

При управлението на Леда Милева стартира публицистичното предаване “Панорама”, което върви и до ден днешен. Учреден е международният фестивал за телевизионни постановки “Златната ракла” в Пловдив, който също е жив и днес. Става особено популярен и фестивалът “Златният Орфей”.

През лятото на 1969 г. тръгва 13-серийната телевизионна поредица “На всеки километър”. Филмът, при който улиците наистина опустяваха! Социологически проучвания тогава показват, че 99,6 на сто от анкетираните са гледали сериала.

А почти неизвестният дотогава Стефан Данаилов се превръща в звезда, но и той не може да съперничи на всенародната любов, с която се сдобива Григор Вачков заради Митко Бомбата.

Милева признава, че до 1968 г. не е имала неприятности като шеф на БТ. Когато социализмът се разклаща и ръководителите в Чехословакия почват да говорят за “социализъм с човешко лице”, контролът и натискът върху телевизията се втвърдяват. Властта обявява война на тесните панталони и късите поли и цензори бдят да не би в някое предаване да се появят мъже с тесни панталони и жени по минижупи.

И ако това все пак донякъде е разбираемо, няма нормално обяснение на забраната за излъчване на телевизонната новела “Един снимачен ден” по сценарий на Валери Петров. Секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев лично нарежда филмът да бъде спрян, въпреки че вече е програмиран за излъчване. Забраната е без обяснения.

Милева изживява това арогантно посегателство много тежко - като дълбока лична драма. Днес още дават този филм по някой от каналите на БНТ - гледайте го и се помъчете да откриете какви са били идеологическите страхове на цензорите. Но тогава е 1968 г. и особено след като войските на Варшавския договор прегазват Прага и надеждата за пролет, облаците над телевизията се сгъстяват. “Появи се някаква шпиономания, породи се страхът, че и нашата телевизия може да изиграе роля, подобно на чешката при събитията в Прага”, обясняваше Леда Милева.

Назначена е специална комисия, която прави идеологическа чистка на кадрите. Уволнени са всички, доведени от Милева. Един ден главният идеолог на БКП Венелин Коцев я вика в кабинета си и, по нейните думи, изнася лекция по лицемерие. В ЦК нямали особени претенции към работата й, но е грехота такава талантлива детска писателка като нея да си губи времето в телевизията.

Леда Милева е сменена от Павел Писарев, който само след 2-3 месеца е сменен от Кирил Василев. През 1972 г. започва “славният” 10-годишен период на Иван Славков.

А Леда Милева е пратена за зам.-началник на отдел “Печат и културно сътрудничество” в МВнР. До края на 1978 г. е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията “Представителни творби на световна литература”.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература “Панорама” и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Депутат е в Осмото и Деветото народно събрание и 7-ото велико народно събрание.