"Десетки хиляди са били избити без съд и присъда, избивали са ги с кирки, лопати, чукове, били са и разстрелвани", коментира в "Тази сутрин" Димитър Русков от БГНЕС, който е автор на документалния филм за Кървавата Коледа - "Диктат: убийствата на сръбския режим в Македония".

"Има две страни от бивша Югославия, които не са направили нищо, за да отчетат жертвите - Сърбия и Северна Македония", обясни той, като допълчи, че в Хърватия и Словения са били открити изключително много гробове, докато в Северна Македония е намерен само 1 - във Верес, защото са търсени за кратко време през 90-те. 

"В края на 1944 г. е приет Законът за македонската чест, че можеш да убиеш българин без последствия, този закон го има до разпадането на Югославия", обясни още Русков.

"Не може да се каже точно колко са избитите, убивали са ги по площади, по къщи, по нивите", посочи журналиста Любчо Нешков. На въпрос защо са били убивани тези с българско самосъзнание Нешков уточни, ме причината е режима на Сърбия да продължи да съществува под нов образ. Според него той "продължава да съществува вече 150 години".

"Няколко човека се опитаха да спрат снимачния процес, докато правихме интервюта с местни. Ние решихме да се преместим в другия край на града (гр. Прилеп), единият човек ни последва и с телефон снимаше лицата на местните хора - наследници на жертвите", разказа Русков. По думите му "едва ли този човек е хоби фотограф - с едно щракване на пръсти може да си изгубиш работата и прехраната, сега тормозят хората по модерен начин".

"Попитах един от събеседниците ми: "Страхувате ли се какво може да ви се случи след филма", а той ми отговори: "От 100 години не живеем в пределите на България, толкова сме били мачкани, какво още може да ни се случи", допълни Русков.

"Един (от интервюираните) е пряк наследник на братя Миладинови, друг е наследник на член от ВМРО, тези хора са наследници на известни родове, на родове, които имат имена по улиците у нас", уточни Нешков. Той обясни, че оценката за Кървата Коледа в Северна Македония е, че това е българска измислица, че не се е случило, както и че който е бил убит, си го е заслужил. Освен това "тези, които са участвали в избиването, са герои", допълни още той. Същевременно архивите на полицията се пазят много добре в Белград, като до тях няма достъп.