Мисля си покрай тъжната вест за кончината на Джими Картър как светът се върна в неговото време - както казват германците ZeitenWende.

По негово време се смята, че САЩ са трайно залязваща сила; демокрациите са в упадък и че бъдещето е на комунизма на СССР.

През последните десет години тогава САЩ са преживели

- убийствата на братя Кенеди и Мартин Лутър Кинг;

- загуба във виетнамската война с 58 хиляди загинали войници;

- бунтове на младото поколение срещу войната;

- световният валутен шок с изоставянето на златното покритие на долара (1971);

- петролният шок (1973 г);

- първият и последният президент Никсън напуснал след партийна афера Уотъргейт пред сигурен импийчмънт;

- президент, за когото никой не е гласувал - Джералд Форд;

- високата инфлация със стагнация (стагфлация);

- крахът с американските заложници в Иран и идването на аятоласите.

Същевременно, през 1979 г - в края на мандата на Картър започва ZeitenWende:

(1) Историческият обрат в ориентацията на Китай - от СССР към САЩ с посещението на Дън Сяо Пин в САЩ - благодарение най-вече на което Китай става отново велика сила

(2) Агресията на СССР в Афганистан е началото на края на Съветския комунизъм, който рухва след още десет години. Ние помним 1989 г с идването на демокрацията; а руснаците с края на войната в Афганистан

(3) Аятолосите в Иран поставят нова ера на конфронтация в Близкия Изток след историческата сделка между Израел и Египет на Картър в Камп Дейвид

(4) През същата година Европа става пандемокрация с първите избори за Европарламент.

(5) През 1979 г идва на власт Тачър и поставя началото на неоконсервативната революция.

Така че - да не отписваме демокрацията и Запада. Тази огромна устойчивост на ценности и институции, институции и ценности - ще се справи и с новите предизвикателства на новите авторитари.

И на Изток, и на Запад.