Това е другарката Маруся – тя беше комсомолски секретар в моето 208-о училище „Андрей Чикатило" с усилено изучаване на съветски език.

Тя беше чудесен човек – от нея за пръв път научихме, че в Чернобилската атомна централа няма авария и никога не е имало.

Другарката Маруся беше от работническо семейство. Когато майка ѝ Зоя изпираше ученическата ѝ престилка, другарката Маруся идваше на училище облечена в чувал за картофи.

По онова време нямаше епилации и подобни демократични простотии. Всяка комсомолка си отглеждаше гъст, уютен китеник.

С тия китеници ни завиваха през студените нощи.

Бяхме бедни, но щастливи...

От Фейсбук.