Рекордните жеги и рапаните свиха производството около Солун с 90%

Рекордните жеги са на път буквално да погубят улова на миди в Гърция – до края на тази година се очакват 90% спад в сравнение с 2023-а.

Серията от топлинни вълни, която удари южната ни съседка това лято, повиши температурите на морската вода над 30 градуса.

Гърция е третата след Франция и Испания производителка на средиземноморски аквакултури, но понася по-тежко климатичните промени от първите две държави, защото там производството специално на миди е съсредоточено изключително само на едно място – в Северна Гърция, по-точно около Солун.

Според данни на НСИ вносът на миди в България от Гърция е много голям и се движи около количество от около 10 хиляди тона всяка година.

Противно на очакванията обаче сривът на производството на миди в южната ни съседка не ни засяга особено. Първо, защото у нас се внасят почти изключително само ядки от миди, които се преработват и отново се изнасят консервирани. По родните ресторанти те се срещат предимно във вид на мидена салата. Освен това Черно море, макар също да бе засегнато от рекордните температури, е все пак разположено малко по̀ на север и проблемът засега не се усеща.

Дори напротив – оказва се, че фермери от южната ни съседка идват у нас да търсят материал за отглеждане – малки миди, които да посеят в своите мидени ферми и да ги отглеждат, разкри Димитър Момчилов, собственик на мидена ферма край Созопол.

“Колеги от Гърция ни търсят, защото мидите им не достигат. От нас вземат складов материал. Колкото по-топла е водата, толкова по-бързо мускулът на мидата атрофира и тя загива”, казва той. У нас въпреки летните жеги все още няма тенденция за спад в добива.

“Сезонът за нас приключи през септември. На пазара в момента няма внос, а по-скоро див улов, който обаче е бракониерски и е опасен”, казва Момчилов.

Обяснява, че култивираната мида по нищо не се различава от тази в естествена среда. Разликата е, че водният стълб е доста по-голям, тъй като е изграден на въжена конструкция и мидата се намира на около двайсетина метра от дъното.

Черната мида, отглеждана в плантации, полепва по естествен път по въжетата. За да порасне до около 4 см, каквато се продава за консумация по пазари и ресторанти, е нужна близо година.

Много малка част от добитите миди обаче отиват на пазара - около 10-15 кг на въже, уточнява собственикът на мидената ферма. “Подборът става със специализирана машина, която отсява само едрите миди. Добитите миди задължително минават през пречиствателен център”, разяснява Момчилов.

“Между 25 и 30 са мидените полета по родното Черноморие, които са с активна регистрация. Най-много са те в района на нос Калиакра и Каварна, следвани от тези в Кранево, а на юг са основно край Созопол. Целият нос Св. Иван например е в мидени полета”, обясни директорът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Николай Георгиев.

“Черна мида вече има само в мидарниците. Рапаните изядоха повечето, които растат в естествена среда. Като се гмурнеш в морето, дъното е голо като градски площад. Стигна се дотам, че рапаните посегнаха и на бялата мида, ядат и нея. Даже се самоизяждат, станаха канибали”, описва ситуацията рибарят Тодор Кирязов от Лозенец.

Паралелно с изчезването на черната мида расте популацията на рапаните, но в същото време те стават все по-дребни. “Така се заформя един омагьосан кръг - малко миди, много рапани, но дребни”, коментира и шефът на ИАРА.

Георгиев предупреждава любителите на миди да внимават откъде ги купуват. В момента на рибните пазари няма внос, а пресните миди, които се предлагат средно за 4 лв. за килограм, са най-вече от бракониерски улов. Те обаче крият рискове, тъй като не се знае откъде са уловени. Недобросъвестни търговци пък купували малко количество аквакултури, смесвали ги с див улов, след което ги пакетирали и предлагали като култивирани. Така им излизало много по-евтино, тъй като цената на дивите миди е двойно по-ниска.

“Факт е, че хората от вътрешността на страната, които идват като туристи на морето, не са много запознати и могат да бъдат подведени. Често попадат на недобросъвестни търговци и собственици на заведения, след което идват масовите хранителни инфекции и масираните проверки от институциите”, признава Георгиев.

Шефът на ИАРА разкрива как да различим култивираната от дивата мида. “Мидата от аквакултура е по-дребна, 5-6 см, тъмнокафява, с тъмножълта ядка. По средата има снопче от много тънки космички, което я отличава от дивата. Точно по него може да се разпознае. Докато дивата мида е много по-голяма, може да стигне до 12 см, тъмночерна на цвят и с по-светла, месеста ядка”.

Точно в момента ИАРА извършва щателни проверки на мидените ферми, тъй като става дума за средства, отпуснати по европейски проекти.

Заедно с представители на още няколко институции, между които Българската агенция по контрол на храните, Басейнова дирекция и Морска администрация, ИАРА работи по въвеждане на зони в морето за отглеждане и улов на черна мида.

“Това Румъния вече го е направила, ние ще заимстваме от техния опит. Зоните ще бъдат три, да ги наречем условно A, B и C. Зона А ще е първа категория - за аквакултури от мидени полета. Там показателите за чистота на морската вода трябва да са перфектни и мидите ще излизат от полетата направо с етикета. Зона B ще е за улов на дива мида, отново ще се следи чистотата на водата, но задължително след улов мидите трябва да преминат през център за пречистване, в който се обливат с течаща вода. В Зона С ще има забрана за улов, тя ще обхваща пристанища за кораби и кораборемонтни дейности, както и други замърсени територии”, каза Николай Георгиев.

“Добивът на черна миди от ферми у нас не е намалял, всяка година се произвеждат около 2200 тона”, заяви Йордан Господинов, председател на Асоциация на производителите на рибни продукти “БГ фиш”.

Големите и значими ферми за черна мида у нас са по Северното Черноморие, край Каварна и село Българево, защото условията там са подходящи за нейното отглеждане. Причината е близкото устие на Дунав, което води до цъфтеж на планктона, който е храна за мидите. От 24 регистрирани в България ферми реално три произвеждат до 98% от добива. По думите на специалиста секторът е много добре развит.

Модерните мидени ферми представляват въжета, дълги един километър, захванати с 4-тонни котви на дъното. 

Въжетата плуват на повърхността и на тях, през един метър, висят 20-метрови въжета, на които се слагат мидите в специални чорапчета. С течение на времето се образува 40-сантиметров слой, в който има 3-4 поколения миди. Така рапаните не могат да достигнат до тях и развитието им е защитено, за разлика от диворастящите по скалите миди.

Румънците купуват много миди, идват направо на пристанището в Каварна, където спират корабите с улова и взимат по 1-2 тона. В северната ни съседка възможностите за улов са ограничени, морето е плитко, а пристанището в Констанца е пречка, защото около него се добива нефт.

Българската мида е по-жълта и по-вкусна, вносните са бели, лесно може да се види и вкуси разликата, разказва Господинов.

Другото ядливо мекотело в Черно море - рапаните, заминават за азиатския пазар, защото у нас консумацията им е малка.

Добивът на дива бяла мида е намалял това лято, тя се изнася жива за Испания и Италия, там е засилено нейното търсене.

“Ние, хората от бранша, искаме временна забрана за улова, тъй като той трудно се контролира. Миди ловят предимно рибари, които не разтоварват на големи пристанище и трудно се предотвратява свръхуловът. Преди години ловяхме 700-800 тона, сега падна на 100 тона годишно, допълва Господинов. Дивите черни миди се улавят по водолазен метод, разказа Велислав Вангелов, председател на сдружение “Черноморска мида”.

Обикновено през август, когато вече няма миди от ферми, се усеща недостиг на пазара и цената се вдига. В момента цената на пазара е 7 лв. с черупката.