Новите депутати вече поставиха рекорд по най-проточил се вот за председател

В тази държава, която живее от нови до по-нови избори, стратегически е само постът “служебен премиер” и е важно коя партия първа ще обяви извънреден вот напролет, за да обере народния гняв.

Насред поредния блокаж няма стратегическа игра в нито една от политическите сили. Това установи “24 часа” в разговори с депутати 24 часа преди поредния опит да се избере председател на Народното събрание.

Гневът на Бойко Борисов от онзи ден е бил породен от едно -единствено изречение на Асен Василев - един от лидерите на ПП-ДБ обяви, че не желае неговата политическа сила изобщо да работи за правителство с ГЕРБ. Затова и водачът на спечелилата последния вот партия обяви, че няма да има лидерска среща, нежеланието за кабинет я обезсмисля. Борисов отново лансира себе си като министър-председател, дори посочи конкретна дата - 12 декември, до която трябва да е на този пост, за да вкара България в Шенген и еврото у нас.

Ненапразно лидерът на ГЕРБ е поставил тези две цели, защото те са основни и за ПП-ДБ.

Силви Кирилов действително е бил коментиран като възможен служебен премиер

между хората на Слави Трифонов и Румен Радев.

Въпреки че БСП и “Възраждане” вече вкараха в Конституционния съд искането да се отмени “домовата книга”, която ограничава президента в избора на служебен премиер, не е ясно дали и кога той ще се произнесе. Още повече че не е ясно и как ще бъде попълнена парламентарната квота в КС с предстоящото излизане на Константин Пенчев.

Борисов пак подчерта, че оглави ли парламента, Рая Назарян няма да приеме да е служебен премиер.

При обрата на ПП-ДБ от понеделник - изтеглянето на Андрей Цеков като кандидат за шеф на НС и подкрепата за Силви Кирилов като “технически председател”, в ГЕРБ заподозряха и “Възраждане”, че ще играе за пенсионирания уролог. Борисов дори препоръча на Асен Василев, Кирил Петков и акад. Николай Денков да си търсят ново мнозинство с хората на Костадин Костадинов и МЕЧ.

“С оттеглянето на своята кандидатура ПП-ДБ

намигат на “Възраждане”

Знаят, че отказвайки да подкрепят първата сила, отиват към мнозинство с “Възраждане” - това е ход към нови избори и нов служебен премиер”, каза зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов.

От “Възраждане” обаче категорично отрекоха, че биха подкрепили доайена Кирилов.

Каквото и да се случи тази сряда, новите депутати вече поставиха рекорд за най-бавен избор на председател. Те положиха клетва миналия понеделник, но 10 дни по-късно 51-ото народно събрание още не може да се конституира. През това време се събраха и провалиха три пъти - в понеделник, сряда и петък.

Досега рекордът бе на 49-ото НС, когато народното представителство си избира шеф (Росен Желязков) цели осем дни - от 12 до 19 април 2023 г. Все пак накрая имаше развръзка, и то не само за шеф на депутатите, но и за правителството на сглобката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с втория мандат. От тези първи 8 дни тогава обаче депутатите бяха в пленарната зала само три, или общо 228 минути. Правилникът на парламента е такъв, че председателят трябва да бъде избран на първото заседание. А от предишния мандат депутатите вече имаха опит - тогава въведоха практиката за спиране на часовника още от първия си ден.

Няколко месеца по-рано - през октомври 2022 г., на 48-ото НС му отне три дни, докато решат да направят почетния председател Вежди Рашидов от ГЕРБ постоянен шеф. Това бе и първият път, в който изборът на шеф блокира парламента. Тогава депутатите прекараха дълги часове в спорове и опити да намерят решение. Накрая компромисно бе избран доайенът Рашидов. Така първото октомврийско заседание на 48-ото НС продължи общо 17 часа, или цели 1118 минути.

Вече е сигурно, че при 51-ото нещата ще се проточат много повече. За изминалата седмица депутатите, вече свикнали да не си избират шеф от раз, са заседавали близо 6 часа, или 339 минути. От опита си в предходните парламенти знаят, че

изборът няма да стане след дебати от трибуната, а след договорки между лидерите,

затова и не си дават зор в пленарната зала.

Миналата седмица имаха да избират между петима - Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, Андрей Цеков от ПП-ДБ, Петър Петров от “Възраждане”, Наталия Киселова от БСП и доайена Силви Кирилов от ИТН. И трите дни до балотажи стигнаха Назарян и Цеков, но нито един не събра достатъчно гласове. Всъщност Назарян не е за първи път в такава ситуация - в 50-ото НС процедурата тече два дни, докато начело на НС бъде избрана именно тя.

А 48 часа преди четвъртия опит за председател ПП-ДБ обявиха, че изтеглят Андрей Цеков, и пренасочиха гласовете си към Силви Кирилов от ИТН - “подкрепа за избор на технически председател”. Асен Василев поиска и всички останали да оттеглят номинациите си. От ГЕРБ-СДС не отстъпват от Назарян и обясняват, че не може да се прави аналогия с избора на доайена Вежди - той бе от партията победител, за разлика от Кирилов сега.

Зад медика са 18 гласа от ИТН и 37 от ПП-ДБ. Хората на Доган от АСП досега подкрепяха всички без ГЕРБ и “Възраждане”, което добавя още 19 гласа до 74. Назарян остава с 69-те гласа на съпартийците си.

Зад Силви Кирилов са 18 гласа от ИТН и 37 от ПП-ДБ. Хората на Ахмед Доган от АСП досега подкрепяха всички без ГЕРБ и "Възраждане", което добавя още 19 гласа до 74.

МЕЧ няма да подкрепи нито една номинация.

А Калин Стоянов от "ДПС - Ново начало" обяви, че никой не ги е търсил за подкрепа и няма да дадат такава безрезервно. Ако бъде поискана, трябва да има доста сериозен диалог, коментира той.

БСП запазват мълчание, но засега не са дали сигнал, че смятат да оттеглят Наталия Киселова. Дори и това да се случи, двайсетте им гласа не променят нещата, освен ако още една формация не промени позицията си.

За да се излезе от патовата ситуация, е възможна евенатуална промяна в правилата, която да подсигури избора на председател да става с обикновено мнозинство, тогава везните се накланят в полза на Силви Кирилов.