Заводският хляб.

Това е темата на тази драска.

Седя си в кварталното кафене. И си говоря с обикновените хора. Не че аз съм необикновен.

И ми казват колко им е мъчно за заводския хляб. Бил миришел хубаво. Не става дума за комунистически функционери. За обикновени хора говоря. Казвам им, че някога изпитвах отвращение към заводския хляб. Все още имаше фурни, където печаха дъхав хляб с коричка.

Не, заводският хляб бил най-вкусният. И саламите от онова време били по-вкусни.

Сега има поне 200 вида хляб. Но нито един не бил добър. И саламите не били истински. А има 1000 вида салами днес. Но носталгия към трите вида салами от онова време. Опитах се да споря. Не можах да убедя тези хора. Те си спомнят с умиление за заводския хляб. И за трите вида салами.

Какво да кажа на тези хора? Имам само една рецепта. За 24 часа да ги върнат в онова време... и да им дадат заводски хляб и трите вида салами.

Но няма такава машина на времето.

Не ме разбирайте криво. За мен саламите нямат значение. Нито бананите. Ужасява ме човешката памет.

От фейсбук