• Премълчани смъртни случаи, съдебна палата, превърната в морга, тъмнина, вода до гърдите и зловеща тишина, която настъпва, когато заклещените в колите си спират да викат за помощ
• "Оставиха ни да умрем. Загубихме всичко: бизнеса си, домовете си, мечтите си", казват пострадалите, докато хвърлят кал по испанския крал Фелипе

20 минути след полунощ. Във фейсбук профила си Беатрис Гароте пише: “Ние сме блокирани на магистрала V-30. Виждаме, че реката се покачва и се притесняваме. Можете ли да ни дадете някаква информация?”

Тя е бивш президент на асоциацията на жертвите на инцидента в метрото през 2006 г. във Валенсия, когато загинаха 41 души. В кошмарната нощ на 29 октомври Гароте се прибира от работа, но около 20 часа остава на пътя заедно със стотици други шофьори, застигнати от прииждащата вода от проливните дъждове, които опустошиха Валенсия и взеха над 200 жертви. 1900 още са в неизвестност, сред които и един българин. В понеделник стана ясно, че вторият наш сънародник, който се издирваше, е жив и в добро здравословно състояние. В Барселона също обявиха червен код за екстремна опасност и градът беше връхлетян от силна буря.

В капан и в ужасяващ страх Беатрис прекарва около 7 часа

на участък от околовръстния път на Валенсия. “Опитах да мина през първия изход на града, но беше затворен, защото ни казаха, че е наводнен и не можем да излезем от там - споделя по-късно тя. - Спряхме след точно 200 метра, много близо до високоскоростния железопътен мост AVE. Изведнъж двете платна започнаха да се изпълват с вода. Когато видях вълната да приижда под мен, изпаднах в шок. Не знаех откъде идва и какво се случва. Водата започна да се покачва много бързо и след 10 минути достигна до половината на гумите. Някои доброволци ни казаха да се върнем, но нямаше изход.”

Блокираните в колите си хора не можели да се измъкнат. Истинската паника настъпва, когато нивото на близката река силно се покачва и почти се изравнява с пътната настилка.

“Наводнението там стана за половин час. Бяхме в капан, не виждахме изход и трябваше да пресечем много силно водно течение - допълва Гароте. - Беше апокалиптична ситуация. Чувствах, че за 30 минути можехме да се озовем в морето. Бях в шок. Едни коли бяха преобърнати, други паднаха в коритото. Не знаехме дали постъпваме правилно, или не, дали отиваме по-дълбоко в леговището на лъва.”

С часове Беатрис опитва да се измъкне заедно с други двама души - Трини и Лора. Тя успява да се качи в един от автобусите, които цяла нощ транспортират пострадали, но така и не разбира какво се случва с останалите. Първоначално я настаняват в приют, но след това тя намира убежище при приятел във Валенсия. До 10 часа сутринта на следващия ден все още не можела да се прибере у дома.

Гароте е една от хилядите засегнати от водната стихия във Валенсия, която превърна улиците в реки, разруши пътищата и сградите и нанесе непоправими щети. Проливните дъждове се дължат на явление, известно като gota fria, или “студена капка”. Появява се, когато студен въздух нахлува над топлите води на Средиземно море. Това води до атмосферна нестабилност, поради която топлият и наситен с влага въздух се издига бързо и причинява обилни дъждове и гръмотевични бури.

Според първоначалните данни

сегашното бедствие се нарежда сред трите най-мощни в Европа

през последните 100 г. През 1970 г. след наводнение в Румъния умират 209 души, а през 1967 г. потоп в Португалия взема около 500 жертви. Испанската метеорологична служба съобщи, че само за 8 часа в Чива са паднали 491 мм дъжд, което се равнява на стойностите за една година.

Катастрофалните наводнения принудиха местните да се катерят по дървета, улични стълбове и дори да тичат отчаяно до по-високите етажи на сградите, за да се спасят. Шокиращи снимки показват как цели кооперации са потопени под вода, а стотици коли са потрошени една върху друга. Тъмнина и море. Така го описват пострадалите. И настъпването на зловеща тишина, когато жертвите спират да крещят за помощ от автомобилите си.

През първата, най-тежка нощ, стотици хора остават блокирани в камиони, коли, както и по покриви и мостове, докато очакват да бъдат спасени. Агуеда Серано, директор на училището по лозарство в Рекена (Валенсия), обясни, че е

прекарала нощта с 25 ученици и че всички за щастие са добре

Дъждът не успява да наводни сградата, но едно стълбище се превръща във водопад и това кара децата да изпаднат в истински ужас. Малчуганите остават без телефонна и интернет връзка, но заедно преодоляват страха.

Първоначално властите не смятат, че наводнението ще се окаже толкова катастрофално и дори изпращат четирима работници - водопроводчици и електротехници - да извършат някои ремонти в центъра и да почистят шахтите. По-късно били предупредени, че не могат да се върнат във Валенсия, но решили да се опитат да се приберат у дома. Двама от тях са спасени на пътя от шофьор на камион, когато водата започнала да навлиза в колата им. За другите двама няма новини...

Липсва информация и за техния администратор, който си тръгва с влака. В много райони все още няма телефонно покритие, което увеличава страданието на тези, които не могат да се свържат с близките си. Всичко това доведе до ескалация на напрежението и предизвика протести срещу правителството. Пострадалите дори хвърляха кал по крал Фелипе и съпругата му Летисия, когато те посетиха бедстващите райони.

“Аз съм само на 16 - каза момче на име Пау пред BBC през сълзи. -

Ние помагаме, а лидерите не правят нищо

Хората продължават да умират. Не мога да понасям това повече.” Друга жена изкрещя: “Оставиха ни да умрем. Загубихме всичко: бизнеса си, домовете си, мечтите си.”

Недоволството на хората идва и от факта, че прекалено късно се пуска предупреждението за бедствие от Службата за гражданска защита. “Точно след 8 часа вечерта, когато вече бях прекарал цял час във вода до врата и гълтах кал, дойде съобщението. Бях заклещен в колата си”, разказа пред местни медии друг испанец за ужасяващото си преживяване.

Паниката доведе и до скандални твърдения, че в паркинга на търговския център “Бонер” има 600 мъртви, които се прикриват от правителството. Това, разбира се, не беше потвърдено официално, а пожарникарите, които трябваше да влязат, за да отводнят мястото, бяха силно притеснени от гледката, на която ще се натъкнат. Влизайки, те намират бебешки колички и това помрачава надеждите им да намерят някого жив. Засега обаче те все още не са открили никакви трупове нито живи хора. Счупили стъклата на колите и опипвали земята с пръти.

Военните обясниха, че е възможно вторият подземен етаж на паркинга да не е функционирал по време на наводнението, тъй като се използва само на много важни и натоварени дати като Коледа. Ако е така, може вътре да няма коли. Но интересът на социалните медии към това конкретно място привлече множество национални и международни репортери, а двама от участниците в протеста срещу правителството говориха за “премълчаните смъртни случаи” в “Бонер” като ясен пример за манипулиране на информация от властите.

Междувременно спасителните служби продължават да са в отчаяна надпревара с времето и да издирват хора, тъй като броят на неизвестните е отчайващо голям. А сега се появяват все повече подробности за опустошенията във Валенсия и ужасяващите сблъсъци с бързо покачващите се води. Наложи се съдебната палата в града да бъде превърната във временна морга, тъй като броят на загиналите не спира да расте.

Един от оцелелите разказва пред местните медии, че е видял множество блокирани коли с хора, молещи за помощ. Друг допълни, че синът му е един от 7-те загинали в паркинг, защото се втурнал да мести колата си, но водата се повишила твърде бързо и те са останали в капан.

Трагедията отне живота и на пенсионираната британска двойка Тери и Дон Търнър, открити мъртви в колата си. Това разкри дъщеря им Рут О'Лафлин, която провежда последния си телефонен разговор с тях часове преди да издъхнат.

Семейство Търнър са намерени в събота в селски район

близо до мястото, където са живели. Преди да тръгнат с автомобила си, обяснили на приятели, че ще излязат набързо точно преди потопа, за да заредят природен газ. По-късно близки отишли да проверят бунгалото, в което живели, за да видят дали са успели да се приберат преди смъртоносните наводнения.

“Приятели бяха закъсали наблизо и отишли да се приютят при тях - разказа Рут О'Лафлин. - Ключът бил на вратата, кучетата в двора, но колата я нямало. Те не са могли да се върнат навреме. Имах надежда, че ще ги намерят живи. Родителите ми се преместиха в Испания преди около 10 години, тъй като винаги са искали да живеят на слънце. Те бяха популярни сред своите приятели и имаха прекрасни хора около себе си, но обмисляха да се върнат в Обединеното кралство, когато остареят.”

Дъщерята на семейство Търнър говори с родителите си за последно в понеделник. Тогава те ѝ се оплакали, че много вали и не могат да довършат построяването на къщата си и да я обявят за продажба. “Казах на мама “Обичам те” и тя ми отвърна със същото”, съсипана е Рут.

Въпреки тежката си загуба Рут О'Лафлин продължава да е един от доброволците, търсещи 1900-те души, които все още са в неизвестност.

Но надеждата повече хора да бъдат открити живи угасва, защото вече 1 седмица са без вода и храна.

А във Валенсия не спира да вали…