• Режисьорът отказва да замине за Куба заради младежката си любов, после бяга в Англия заради първата си съпруга Мери
• 4 г. се побърква от вина заради тайна авантюра с актриса. И с екранната жена на Тодор Колев изпада в тежка чувствена зависимост

"Овидий го е казал преди повече от две хиляди години: "Късметът и любовта спохождат смелите". А пък аз, откакто се помня, съм смел и влюбчив."

Достоен за филм е животът на режисьора Николай Волев, който си отиде на 78 години през октомври. Останал "волен" до сетния си миг, той с дързост и без страх минава през всякакви житейски предизвикателства, а много от най-съдбовните му избори са предопределени от жените на сърцето му в дадения момент.

Още като съвсем млад Волев печели едно от петте места в конкурс за Университета по изкуството в Хавана, но отказва да замине за Куба. Че как защо?!

"Защото моята Първа Голяма и Красива Любов ме изправи пред тежко двоумение: или Куба, или тя - пише режисьорът, който споделя някои от най-големите си тайни в своята автобиография "Девствената проститутка". - А Валерия беше много добре запозната колко дашни били кубинките и беше убедена, че съм щял да я забравя още на следващия ден след пристигането си в Хавана. В крайна сметка предпочетох Валерия, защото бях влюбен до уши и не можех да си представя живота без нея."

Тогава Волев все още не е узрял за неговата лична любовна революция и успява да разкъса веригите на това робство едва година по-късно. Заради предателство.

"Хванах Валерия в изневяра. На калъп, както се казва. По начина, по който приех случилото се, разбрах нещо много важно за себе си - че не притежавам собственическо чувство към жените. Вместо естественото озлобление или поне огорчение, изпитах облекчение. За разлика от почти всички мъже, а и от повечето жен, които опознах през живота си, разбирам любовните връзки като Territorio Libre (свободна територия) на човешките отношения. Според мен в любовта никой на никого не принадлежи и никой на никого нищо не дължи."

Така мотивиран, режисьорът продължава без капка огорчение напред. След като се дипломира, започва работа като извънщатен сътрудник в "Балкантурист". Там му отправят предложение, на което няма право да откаже - да приеме да сътрудничи на контраразузнавателния отдел на Държавна сигурност. Приема, смятайки, че няма да се наложи да бъде активен в тази си роля. Точно тогава в него се влюбва завеждащата отдел "Англоговорещи" Светла. Именно тя издейства от началството Волев да бъде назначен като представителен екскурзовод на фирмата за Златни пясъци.

И точно на морето той среща първата си съпруга Мери.

"Лятото на 1968-а вече преваляше, а аз се чувствах преситен от гаджета и малко поотвратен от начина на общуването ми с тях. Чужденките търсеха екзотиката на балканеца в мен, а българките - изгодата от доходите, които получавах в твърда валута."

Така един ден среща английската туристка Мери-Карол Ларкинс. Тя е бясна заради някаква неуредица при настаняването на семейството ѝ в хотел "Златна котва" на Златните пясъци, а Волев бързо поправя грешката на служителката от лондонския офис и за обезщетение кани Мери на кафе.

"Защо разказахме един на друг целия си досегашен живот още на първата ни среща, си остана загадка, която дори ние никога не проумяхме. Ама всичко си казахме - от игла до конец, както е думата. Призори се любихме в сервизната стая за хотелско бельо, тъй като в моята бях приютил за няколко дни стария си приятел Чавдар от Дупница.

Двуседмичната почивка на английското ми гадже мина като TGV (френски високоскоростен влак) покрай някоя селска гара. Залинях от тъга, когато Мери си замина. Тя също беше безутешна. Още на следващия ден телеграмите до Лондон и обратно започнаха да прехвърчат като щури."

Изгаряйки от любов към Мери, бъдещият режисьор решава да избяга в кралството. Единственият път е през капиталистическа Турция. С помощта на стюардеса, негова бивша приятелка, си издейства турска входна виза. Тайно от родителите си събира един сак с багаж и потегля към Истанбул. Там подава молба за английска виза и след няколко дни и голямо приключение с турските служби потегля към Лондон и каца в прегръдките на Мери. Двамата сключват брак в тесен кръг, преди да е изминал и месец от пребиваването му в Англия.

Тъкмо когато наближава раждането на сина им Александър-Били, Волев е убеден от баща си, че може безопасно да се завърне у нас за сватбата на брат си, за да седне на масата до приятеля от младини на своя родител - Антон Югов (министър на вътрешните работи (1944–1949) и министър-председател (1956–1962).)

Само че след сватбата го чака разговор с бившия му шеф от "Балкантурист" и Държавна сигурност. Казват му, че го чакат поне седем години затвор - възможно най-леката присъда за държавна измяна. Задържат го у нас, а междувременно Мери ражда с редица усложнения.

След мъчителни за Волев дни той разбира защо баща му е бил убеден, че ще го пуснат да се върне при жена си. Това било гарантирано лично от Югов, на когото обаче му отнело повече време да реши този проблем и затова изходната виза се забавила цяла седмица.

"Антон Югов действително е бил сред най-усърдните палачи на опозицията след преврата на 9 септември 1944-а. Но това съвсем не изчерпва неговия образ - пише режисьорът. - Високообразованият мустакат македонец е бил най-представителният наш държавник сред "каскетаджийската" комунистическа върхушка от онова време. Имал е задълбочени интереси към литературата, бил е близък с нобеловия лауреат Михаил Шолохов, а дъщеря му се е омъжила за сина на писателя."

Половин час след кацането на самолета от София Волев вече бил в родилното отделение, за да види сина си, който още бил в кувьоз. След десетина дни всички са у дома.

Годините минават и един ден Николай решава, че ще се завърне в България - за постоянно и въпреки големия риск. Заедно с жена си и сина си.

Късметлия по рождение, той може да разчита на достатъчно приятели у нас, с чиято помощ започва да си проправя път в киното. Свобода Бъчварова отваря вратите пред него, той само трябва да се докаже.

Въобще не закъснява и шеметното влюбване, което го връхлита с филма "Некоронования". Самият Волев не само че режисира, но и влиза в главната роля на Франсоа Вийон. Негова партньорка пред камерата е Йорданка Кузманова, която той нарича неговата най-пълнокръвна професионална връзка, но и признава още: "За добро или зло - не само. Тя беше толкова пламенна, че едва не изгорях в нейната жарава. Оказа се, че в рая може да бъде и адски горещо."

Тази връзка, която продължава четири години, едва не побърква Волев от чувство за вина пред съпругата му Мери.

"Един ден, както си вървях по булевард "Джеймс Баучер", който тогава носеше партизанското име "Антон Иванов", се разплаках толкова бурно, че всички минувачи наоколо започнаха да извръщат глави след мен със съчувствие. Никога дотогава не бях ридал така открито, отчаяно и безутешно. Крачех към дома на Кузманова за поредната ни любовна среща и хлипах неудържимо, а сълзите бликаха от очите ми и се стичаха като пролетни ручеи от двете страни на лицето."

Любопитното е, че за ролята Волев е искал да вземе Невена Коканова, чието въздействие го побърквало, но тя била заета да снима "Матриархат". А тайната му авантюра с Кузманова продължава и по време на снимките на "Двойникът", в който тя играе Кортинска, а според режисьора отношенията помежду им помогнали много на нейната пълнокръвна игра пред камерата.

След първата Йорданка в живота му се появява втора - пак актриса. Но Стефанова. Дежавю е и поводът за тяхното запознанство. Отново докато избира главна женска роля за следващия му филм. Тя е завършила ВИТИЗ и кара разпределението си в Сливенския театър. Волев отива да я гледа, харесва я от раз и я кани да изиграе жената на Пурко (Тодор Колев) в "Господин за един ден".

"И тъй като тя се оказа по-висока от екранния си съпруг, се наложи да качваме Тошко на специално дървено сандъче, когато ги снимахме заедно - за да ги изравним. Това затруднение го преодолях лесно, трудното дойде по-късно. Не предполагах, че ще се встрастя до безумие в жена, по която страдаше един неин колега. Беше ми ужасно съвестно да го гледам как се измъчва, защото той беше свестен човек и страхотен актьор - сред най-добрите в българския театър."

Терзанията на режисьора в тази нова връзка му се струват по-ужасни от всички дотогава.

"Не беше просто рай. Чувствах се на деветото... Не, на деветдесет и деветото небе! Удоволствието ми от взаимното привличане с новата Йорданка беше смайващо, омагьосващо, заслепително и... горчиво като момордика (вид пъпеш - най-горчивия плод в света)".

Поради невероятната химия между мен и Йорданка неусетно изпаднах в тежка чувствена зависимост - като най-отчаяните пияници и наркомани. Започнах да поглъщам огромни количества алкохол и малко по малко напредвах към ръба на самоунищожението. За мое щастие, не съм природно пристрастен към пиенето, но познавах отлично един от най-прочутите ни алкохолици - писателя Христо Калчев. Затова разпознавах тежката си зависимост от секса като не по-малко пагубна от неговата пристрастеност към алкохола. Нямах на кого да изплача болката си и често се мъкнех пиян-залян в дома на Йоско Сърчаджиев и Райна Томова на улица "Цар Самуил". Йоско слушаше несвързаните ми брътвежи, а после ме успокояваше бащински."

А междувременно Мери стоически търпи всичките му забежки.

"По време на осемнайсетгодишния ни брак не открих в нея дори едно-едничко нещо, за което да я упрекна. Тя беше безпределно любяща, грижовна, всеотдайна, открита, скромна, честна и почтена. Отгоре на всичко Мери възприемаше извънбрачните ми любовни приключения като напълно естествени за мен. Едва тогава прозрях цялата жестокост на онази противоречива на пръв поглед мисъл на Жак-Бенин Босюе: "Верността е най-страшното отмъщение на жената към мъжа".

Мери беше светица, която ме смяташе за свой бог. Така, изправен пред съда на съвестта си, бях осъден на доживотни страдания - като същинско сластолюбиво чудовище в собствените си очи."

Мери усеща угризенията му и умишлено се отдръпва, за да му предостави свободата сам да реши с кого иска да бъде. Тогава двамата решават, че Били трябва да продължи образованието си в Англия и Мери заминава заедно с него. Разстоянието ускорява развръзката за съпрузите.

Да се разведе окончателно, Волев намира сили чак когато се влюбва лудо в жената на живота си - Доротея. Красивата художничка става кралица на неговото сърце без конкуренция до края на живота му.

"Никога преди това не бях усещал такава пълна съвместимост на вкусове, желания, пристрастия и страст с някого..."