- Люси, колко килограма успя да свалиш?
- 25, а още не е минал месец, откакто танцувам в шоуто. Когато свърши, ще продължа да се занимавам с някакъв спорт - фитнес или плуване и ще променя начина си на хранене. Ако спра и продължа да водя предишния си начин на живот, теглото ми ще се покачи отново, а не искам това да се случи.
- Явно не си много суетен, след като си приел да те дават на малкия екран, въпреки наднорменото ти тегло?
- Не, но и не очаквах, че ще има такъв интерес към мен. Дори попитах шефа ми - Митко Димитров (Митко Пайнера, б.а.), дали се справям, а той ми отговори: "Правиш сеир на хората, но щом така си решил..." Стана ми гадно, не очаквах подобна реакция от негова страна.
За миг си помислих дали наистина не съм смешен. Глория ме подкрепи да продължа да танцувам Както и хората, които ме спират на улицата и ме поздравяват. Една жена ме спря в магазина и ми каза, че много ми се радва и да продължавам да се боря до край. Интересът на хората ме мотивира, както и на медиите. Дори Ани леко изревнува и ме попита: "Какъв е този пиар?"
- Покрай работата ли се запознахте с Ани Хоанг?
- Харесвах я още когато се запознахме, а тя беше ученичка. Номерът беше да я отскубна от лапите на Китаеца, който я беше подлъгал да отиде в неговата музикална компания, както и много други млади хора, с мечти да направят нещо. А той само им взема парите и нищо не прави.
Винаги съм готов да подам ръка на човек, който ми е впечатлил
Ани ми се стори много забавна, заинтригува ме и това, че е виетнамка и иска да пее попфолк. Много е различна, което пролича и от интереса към нея, след като направи първата си песен. Веднага получихме покани за "Шоуто на Слави", от Иван и Андрей, от Росен Петров. Казваха, че аз й уреждам тези интервюта, което не е така. Ани още първата година в кариерата си спечели наградите за дебют и на "Пайнер", и на сп. "Нов фолк", и на радио "Романтика".
- Ани стреми ли се да промени нещо в теб?
- Не, даже често ми е признавала, че ме харесва такъв, какъвто съм. Като й кажа, че трябва да отслабна, тя ми отвръща, че съм страхотен. Може би това, което не харесва в мен и малко я дразни, е, че съм много контактен и наивен. Мога да приема непознат за приятел, докато Ани е по-обрана, предпазлива, дори дръпната. Трябва поне 4-5 пъти да се види с някого, за да се отпусне. Така се държа в началото и с Петя - момичето, с което танцувам в Dancing Stars.
- Кой те покани да участваш в шоуто?
- Обади ми се една дама от "Олд Скул", за да ме покани на разговор.
Предположих, че ме канят за съдия и се надявах да е така
Ани реши, че по-скоро е заради това, че съм режисьор, което наистина ми е в кръвта.
През ум не ми е минало, че ще танцувам в шоуто. Като ми казаха, че ме канят като танцьор, останах като гръмнат. Над 170 кг съм, как ще стане? А точно предния ден бях започнал диета. Коко Динев ми даде да пия нещо и вече ми се виеше свят, защото не бях ял нищо. Вкъщи поговорихме с Ани и реших, че ако танцувам - живот, който отдавна бях спрял, това само ще ми помогне да сваля килограми и да вляза в ритъм.
- Колко танца научи?
- Четири - фокстрот, джайв, самба и танго.
- Танцът всъщност е препратка към живота ти...
- От малък пея и танцувам, това ми е в кръвта. От Северозападна България съм - село Каленик, имам къща и в Кула, и веднага се хващах на хорото, като засвиреше духовата музика на панаирите, които се правеха там. Обичам и влашките песни, които се пееха. По-късно, като бях в Плевен, се влюбих в хип-хопа и брейка.
Животът ми беше само танци
По 7 часа на ден танцувах, а вечер не слизах от дансинга в дискотеката, защото не пуша и не пия.
Но никога не съм танцувал танците, които представяме в шоуто сега. Благодарение на любовта ми към движенията и това, че съм бил танцьор, работата ми като режисьор на музикални видеоклипове, както и факта, че съм завършил актьорско майсторство, се справям.
- Да, и това си личи за разлика от Наталия Кобилкина, например, която изненада с липсата на усет към танците?
- Тя ми е много симпатична и се изненадах, като видях, че е доста дървена на дансинга. Може би теорията, че добрите танцьори са много добри и в секса, не е вярна. А това, което носят танци като пасо добле, танго и всички останали, определям като страст, която е вътре в човек. Така че дори да научиш стъпките на един танц, чувството трябва да е в теб.
- Съжаляваш ли, че си напуснал театралната сцена?
- От една страна, съжалявам, но от друга - не. Киното винаги ме е влечало, театърът също ми харесва и с удоволствие бих играл отново. Напуснах театъра поради неуважението на Сашо Морфов към нас, младите актьори,
които тогава излизахме от ВИТИЗ - аз, Димитър Рачков, Захари Бахаров, Деян Донков, Владо Карамазов... Но аз съм човек, който може много бързо да скъса с нещо. Търпя, търпя, но изригвам и казвам всичко.
- Как приемаш провалите в живота си?
- Гледам напред. Преди бях по-емоционален, какви ли не неща съм правил - напивал съм се до самоубийство, при положение че не пия. Сега по друг начин приемам нещата - или се бориш, или си казваш, че това не е твоята писта и променяш нещо.
- Кога стана част от екипа на "Пайнер"?
- Последното ни участие с групата UpDown беше във Варна през 2000 г. Матю и Кодак решиха да заминат в чужбина и останахме аз, Наско, Петко и Тони, и не беше същото. Матю и Кодак даваха цвят и където и да отидехме, ни познаваха. Аз правех музиката, текстовете, хореографията на парчетата и клиповете. Тичах за пари и си дадох сметка, че това не може да е завинаги. Нямах нищо против да продължим като група, но ако всеки поравно дава от себе си. По-важно за някои от тях, като Наско например, беше да забие гадже и да става купон.
Реших сам да продължа
Човекът, който ми подаде ръка, беше Слави Трифонов. Той ме покани в БМК, с идеята да ме прави българският Таркан. По това време в музикалната му компания бяха и "Кариzма" и заедно с тях бяхме подгряващи изпълнители в първото турне на Слави. Тогава бяха излезли песните ми "Вещица" и "Огнено момиче". Така се случи, че точно в този период започна и "Шоуто на Слави" и той се отдръпна от БМК. Напуснах компанията и продължих напред. Случайно се запознах с Панчо Запрянов, след това се чух с Митко Димитров, който ме покани в "Пайнер". Бях първият артист, работил преди това в друга компания, който г-н Димитров взимаше. 2003 г. излезе албумът ми.
Емилия е първата певица, която поиска да й режисирам видеоклип
И продължих да работя от другата страна на камерата. Може би това, че идвах от друг жанр музика, че бях завършил ВИТИЗ и имах изцяло друг поглед към нещата, ме правеше различен за тях. А и по онова време не ми харесваха доста неща в попфолка - текстовете на песните, визията на изпълнителите, начинът на заснемане на клиповете, монтирането им. Помня, че на първото видео, което направих за Емилия, тя дори е с мой каскет и пуловер. Опитвах се да променя визуално и Глория, и Веско Маринов. Мисля, че съм помогнал на попфолка в това отношение. Бях първият, който направи дует с Рейхан, която за съжаление почина, когато бяхме направили втората си песен и трябваше да снимаме клип.
- Кога усети, че не толкова пеенето, а режисьорският занаят повече те привлича?
- Изведнъж много изпълнители искаха да работя за тях и правех по 7-8 клипа на месец. С един колега по цели нощи монтирахме, не знаехме какво е сън. Ходехме до Димитровград, тъй като в София нямахме монтажна и постоянно бях на път. Втория клип, който направих, беше на Рени, третия - на Глория, на Веселин Маринов след това. Създадох и първото видео на Преслава, когато още беше Петя, после и на Елена Паришева. Постепенно се случи всичко...
- Удовлетворен ли си от работата си?
- Вече и компанията, и изпълнителите се научиха, че трябва да се влагат пари, за да се направи добър клип. В момента се правят клипове за 15-20 хиляди лева и нагоре. Израстването в тази посока, ми помогна и на мен да се развивам. Ето, в момента работя с изпълнители от Сърбия, Гърция, Румъния.
- Кой е по-голям професионалист - нашите или чуждите изпълнители?
- Радвам се, че изпълнителите, с които работя, ми се доверяват. Нашите певци много гледат западни клипове и им се ще нещо подобно да направят, което обаче струва страшно много пари. Е, понякога става и с по-малко. Ние сме малка държава и е нормално да гледаме какво се прави навън, както и на всяка наша изпълнителка й се иска да е Бионсе. Наученото в "Пайнер" ме изгради като добър режисьор, надявам се. Защото може да имаш талант, но ако не ти се предостави възможност да се развиваш, няма как това да се случи. Сега рапът излиза на мода и дано шоуто, което правят тези млади и готини изпълнители, да съумеят да го превърнат в шоубизнес, както стана в попфолка. За естрада или попмузика няма да говоря, защото популярната музика в момента е попфолкът и рапът. Не случайно Графа например прави вече трето парче с рапър. Дивна също работи с рапър, дали Криско или друг няма значение. Михаела Филева, която направи две страхотни песни, също пее с Били Хлапето. Така че поп музиката трябва да направи нещо различно, за да впечатли публиката.
- С кого работиш с удоволствие, отказваш ли на някои изпълнители?
- Отказвал съм и може би все по-често ще е така. Някои идват, искат клип, но казват, че нямат пари. Вече 10 години се чудя как да направя нещата, че да се получат. Но ако преди време нямаше проблем да се снима в заведение или в хотел, или където и да било, сега не е така.
В тая криза всеки иска пари
Във фирмата ни има толкова много изпълнители, за които се дават пари, но те все не са достатъчно. А и някои певци не са се научили, че трябва да дават пари, като искат нещо. С удоволствие работя с Веско Маринов, Галена, Есил Дюран, Преслава, но по-точен човек от Глория не познавам.
- Какво е мнението ти за хората, които плюят попфолка, макар и да слушат този стил музика?
- Всеки слуша музиката, която му харесва. И в попфолка има много хубави песни, които се слушат от хора, които не одобряват този стил. Но попфолкът е музикалният шоубизнес у нас.