• Като изключим комплексите си да се възхваляваме или очерняме прекалено много, българите сме находчиви, предприемчиви, доста интелигентни. Но много трудно работим в отбор, казват двамата продуценти
• Двамата сме една малка коалиция. Първо и най-важно - никога не се взимаме насериозно по онзи малоумно деструктивен начин, в който човек започва да си вярва, че е по-важен от всичко и всички
• Иван Христов: Изгледайте филма и ще видите колко незначителни са "разделителните линии" и колко монолитни са мостовете, които ни свързват
• Андрей Арнаудов: На събитие на Bulgaria wants you в Лондон бяха 2000 души, в секцията в посолството ни гласуваха 500

- Наред с успеха на филма за Гунди, продуциран от вас и излязъл по екраните в разгара на предизборната кампания, името на легендарния футболист се превърна и в политически фолклор, след като Бойко Борисов обяви: “Пазете се от Гунди в последните секунди”. Кой е Гунди днес за политиката у нас? Може ли да бъде намерена личност обединител, за да състави правителство и каква трябва да е тази личност?

Андрей Арнаудов: Гунди вече е социален феномен, навсякъде се говори за филма “Гунди - легенда за любовта” и ние сме изключително щастливи. И след като това се случва, разбира се, има риск и политиците да говорят за него. Приемаме го като оценка за популярността на филма, но нищо повече

Иначе смятам, че обединителите на нацията и идоли като Георги Аспарухов трябва да търсим по-скоро в спорта и в културата. А в политиката ни трябва по-скоро прагматизъм, т.е. мениджъри, които да дават конкретни решения на хората, така че обществото да върви напред. Очевидно в момента е трудно да има обединяваща фигура в политиката, но важното е да има някакви решения.

Иван Христов: Не искам да използвам името на прекрасния филм, който Димитър Димитров, Емил Бонев, Борис Славков и още много истински талантливи хора създадоха, в едно изречение заедно с имена на политици и размисли за избори. За да отговоря на въпроса ви все пак може ли да бъде намерена личност обединител, да, може. Мисля, че Хари Потър е идеален вариант. Млад магьосник с добро сърце.

- Каква е историята зад тази метафора? Защо футболистите на терена трябва да се пазят от Гунди в последните секунди?

Андрей: Всеки футболен фен ще се сети за какво става дума. Просто Георги Аспарухов е решавал много мачове в последните секунди от 90-те минути и затова се е родил този фолклор. Т.е. може да си мислиш, че мачът е свършил, и в последния момент Гунди да вкара гол и да промени нещата.

Иван: Гунди е пословичен с майсторството си да вкарва голове в последните мигове на мачовете. В шампионския сезон 1965 година изравнява на “Славия” в самия край на мача за 2:2, като по този начин запазва шампионските шансове. През 1967 година в 90-ата минута вкарва за 5:4 над “Локомотив” (София). Така се ражда фразата: “Пазете се от Гунди в последните секунди”. През останалото време стадионът непрестанно скандира: “Хайде, президенте, вкарвай!” Представяте ли си, наричали са го президент в онези години!

- Всички излизат развълнувани от киносалоните и обединени от историята на Гунди. Значи все пак има неща, които могат да ни обединят. Какви са те освен Гунди?

Иван: Ние на първо място сме хора. После сме българи. Обичаме децата и родителите си. Обичаме езика си. Това са важните неща. Популярните напоследък “разделителни/ червени линии” са прокламирани шумно и изглеждат силни. Чрез филма ние напомняме на хората кои са истински стойностните ценности в живота. Изгледайте филма и после нека пак обсъдим “разделителните линии”. Ще видите колко незначителни ще изглеждат те тогава и колко монолитни ще изглеждат мостовете.

Андрей: Разбира се, че има неща, които могат да ни обединят. Точно с тази цел сме работили с екипа - филмът да ни държи като общност заедно, да ни кара да си спомняме за големите ни герои, да се гордеем с миналото си. Това е работата на големите идоли и кумири - да обединяват нацията. А иначе ценностите, които правят важен филма, са общочовешките - доверието, приятелството, любовта, честта, мъжката дума, достойнството. Те никога няма да се променят. Просто трябва по-често да ги вадим на преден план.

- Двамата от години работите с платформата си Bulgaria wants you за връщането на младите българи у нас. Как трябва да се сглоби правителство, което да ги мотивира да се върнат?

Иван: Може би е неволно, но във вашия въпрос се крие една неистина, която на подсъзнателно ниво вреди. Няма никаква връзка между сглобяване на някакво правителство и прибирането на хората. По-скоро медиите трябва да спрат да търсят тази връзка. Хората също трябва да осъзнаят, че не трябва животът им да мине в очакване на добри правителства и политици. Тогава ще ни бъде по-лесно. Всеки от нас трябва да осъзнае своята лична отговорност в процесите на една заедност.

Андрей: През последните години хората така или иначе повече се връщат, отколкото заминават - статистически факт. Страхувам се, че изобщо не се дължи на политиката, а на бизнеса в България. Компаниите, конкурирайки се за ценни кадри, предлагат все по-добри условия. Животът в България като цяло стана по-добър. Животът на Запад като цяло стана по-лош, което също не е без значение. И трендът е положителен.

Голямата роля на политиците е да подпомагат този процес, а не да му пречат. Държавата е много важна, но вярвам, че бизнесът е най-добрият стопанин и той прави така, че да се връщат младите хора и да има обръщане на тенденцията.

А как трябва да се сглоби правителство, не мисля, че съм правилният човек, който да каже. Но съм сигурен, че хората искрено се надяват да го има. Те са изключително изморени да гласуват на всеки шест месеца.

- Всъщност изборната активност и сред българите в чужбина не беше особено голяма. Защо? Колко е важно повече хора да гласуват?

Иван: Ясно е защо не е голяма изборната активност. Аз гласувах в чужбина, защото бях в Бирмингам, Англия, на поредните прожекции на “Гунди - легенда за любовта”. Активността за филма е изключителна. За изборите - слаба. Хората очакват повече от политиците. Безсилието на политиците ни е причината да не гласуват хората. Не съм съгласен, че хората са уморени, както гласи и модерният политоложки наратив. Не са уморени. Политиците са слаби, слаба е и активността.

- Вие самите как убеждавате българите да се върнат у нас? Каква дългосрочна визия им представяте за страната ни, след като толкова години ни управляват все служебни правителства, а изборите са през няколко месеца?

Иван: Виждате ли, пак направихте пряката корелация живот - политика. Мотивираме ги, като им казваме истината. Че животът на хората е в ръцете на самите хора, а не на политиците. Казваме им директно в очите, че имат право да живеят, където си искат, но да не търсят оправдание там, където го няма. Нека не се вторачваме в служебните правителства. Нека се концентрираме върху собствените си сили и отговорности.

Андрей: Това, че в политиката у нас нещата не са наред, не означава, че в живота са толкова лоши. Между другото, оценката на хората е същата. Преди седмица бяхме в Лондон на събитие на Bulgaria wants you и през залата за целия ден минаха 2000 души. А в секцията в посолството ни там бяха гласували 500. И това не е, защото ги мързи, както се говори. Просто те са изгубили надежда, че политиката ще им реши проблемите. Вярват, че трябва да ги решат сами и че големите компании могат да им помогнат. Така че не се налага да убеждаваме хората с доводи за политиката. На тях им липсва България. Не им казваме: Приберете се на всяка цена. Казваме им: Останете свързани.

- Споменахте как животът у нас става все по-хубав, а в чужбина - все по-лош. Как е възможно това, ние все пак не живеем на самотен остров?

Андрей: Никъде няма идеален живот. И в най-развитите страни има проблеми. Животът тук се подобрява, особено в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Има все повече възможности за кариера, все по-добри условия като заплати. Когато българите, които са повече от 5 години извън страната, отидат на щандове на компании на нашите събития в чужбина, те са изненадани от нивата на заплатите.

От друга страна, животът на Запад се влошава. Ще кажа някои елементарни факти. Например битовата престъпност. През 90-те години у нас тя беше в пъти по-висока, отколкото в Западна Европа. Сега обаче заради вълните от емигранти в Западна Европа, особено в Испания, Франция, Белгия, Великобритания, има увеличена битова престъпност. Тези неща имат значение. Хората в Барселона си слагат решетки на прозорците, нещо, което ние правехме в София през 90-те години.

- Големият бизнес само със заплати ли убеждава хората да се върнат?

Андрей: Никой не избира вече само заради парите. Особено по-младите поколения избират заради начина на живот. През 90-те години прекарах едно лято - 3 месеца, в Лондон. Спомням си много ясно колко лоша реклама беше да си от Балканите и конкретно от България. Сега обаче за западните хора това е тренди, звучи интересно. Както забелязвате, те идват през уикендите и пълнят големите градове - София, Пловдив, Варна. Иначе за хората, които са на по-зряла възраст, са важни и други неща - сигурност, образование, здравеопазване. У нас все имаме упреци към здравеопазването, но има места - Великобритания е едно от тях, в които ако не можеш да си позволиш лечение с допълнително заплащане, чакаш за преглед половин година. Българи в Англия ни разказаха за детето си с кариес и възпаление, на което са му запазили час при зъболекар след 4 месеца.

Иван: Добре, че има работещ и развиващ се бизнес в България. Иначе наистина щях да се опасявам, че ще изчезнем. Оценявайки хората за разлика от политиците, за които хората са важни само в кампания, а вече и тогава не са, бизнесът у нас е на нивото, а понякога и над нивото на бизнеса в Европа. Освен с все по-добри финансови условия фирмите ухажват хората с все по-големи социално-житейски пакети. Помагат за образованието на децата, при намирането на подходящо място за живеене. Фирмите все повече осъзнават, че процесът по прибиране не е само въпрос на добра заплата. Включва повече неща. Хубаво е, че заради бизнеса у нас България наистина се превръща в място за достоен живот. Бизнесът е в основата на един чисто нов процес, който вече се случва тук - изгражда се общност!

- Правителство без коалиция е невъзможно, показват резултатите от изборите. Какви са плюсовете и минусите на една коалиция?

Андрей: Една коалиция би трябвало да има само плюсове от гледна точка на това, че има плурализъм на мнения и че различните участници в нея би трябвало да играят спирачка един на друг, ако се случва нещо нередно. Като изключим комплексите си да се възхваляваме или очерняме прекалено много, българите сме находчиви, предприемчиви, доста интелигентни. Но много трудно работим в отбор и това е минусът.

Иван: Правителството не трябва да е цел! Трябва да е средство. Как е възможно никой да не осъзнава това?

Много е тъжно и незряло политическото представителство у нас. Нито стават за коалиция, нито за еднолична власт. Проблемът не е, че не можем да направим правителство, а че не знаем после какво да правим. Нямаме големи дългосрочни приоритети в най-важните сектори. В парламента не могат да осъзнаят отговорността си и историческата си мисия. Всеки от нас би трябвало да има историческа мисия. Не ми се говори за това, извинявайте. Така и така до половин година вероятно пак ще има избори.

- Дайте вашата рецепта за хора, които цял живот работят заедно - какви компромиси се налага да правите, какво жертвате и около какво се обединявате. Как стигате до разбирателство? Вие сте една малка коалиция на практика.

Андрей: Да, наистина сме малка коалиция, но първо сме приятели цял живот и затова сме може би някакво странно изключение в България. Не се срещат често хора, били дълги години приятели и съдружници, да не са се скарали. Основното, което ни е пазило освен приятелството и доверието помежду ни, е, че винаги се опитваме да виждаме голямата цел. Тогава малките спънки, егото, различните мнения, проблемите помежду ни не могат да ни откажат от нея. Това, което ни държи, е да търсим целта и да сме безкомпромисни само към качеството на работата, а не един към друг.

Иван: Първо и най-важно - никога не се взимаме на сериозно по онзи малоумно-деструктивен начин, в който човек започва да си вярва, че е по-важен от всичко и всички. Останалото би трябвало да е лесно, знаем каква е конкретната цел и осъзнаваме, че самолет, който разполага с два двигателя, по-лесно ще може да достигне до нея, отколкото такъв с един. Приятелството ни е по-ценно от всичко друго, защото то е основният източник на нашата сила. Когато човек осъзнае гореописаното, разбира, че не е фатално да прави компромиси. Че понякога трябва сляпо да се довери на другия. И така стигаме до разбирателство!

- Иван отдавна е многодетен татко, Андрей скоро ще има втора рожба. Как ще мотивирате децата си да учат и да се развиват у нас, а не да търсят щастието си навън?

Иван: Предполагам, имате предвид нашата мисия с Bulgaria wants you, щом задавате въпрос за тази мотивация. Истината обаче е, че чрез BWY ние искаме не да убеждаваме българите да се приберат или да не търсят щастието си навън, а да им покажем, че България вече е една достойна алтернатива. Че бизнесът у нас ги цени и че ако има нещо, което все още не им харесва, е добре ние сами да се погрижим за него.

А за децата по-важна е мотивацията да ги научиш да разсъждават с главите си. Да не се водят по масови истерии от сорта на “оставам на всяка цена в майка България” или “махам се и зарязвам всичко”. По-важно е да ги научим, че животът е колело и че те са свободни да вземат решения. Собствени, а не насадени от външни фактори.

Андрей: Днешното поколение на 20-годишните изобщо не гледа на света по начина, по който сме гледали ние. За тях вече няма емигранти, светът е един. Не бих искал да казваме, че някой не трябва да учи в чужбина, защото това е плюс. Въпросът е да израснат с идеята, че тук е дом и че този дом им дава най-добрите възможности да бъдат щастливи. Това е най-важното право на всеки човек. И ако те вярват, че щастието може да бъде намерено тук, дори и да отидат да учат в чужбина, ще се върнат. Все по-малко от младите хора искат трайно да напуснат страната и все повече искат трайно да се приберат.

- Вече представяте филма “Гунди” и в Европа. Как го посрещат зрителите? И къде предстои да го излъчите?

Иван: Няма нужда да бъдем нечестни и излишно скромни. Истината е, че ние имахме доста високи очаквания за зрителския интерес. Знаехме какъв качествен филм създаде екипът ни и очаквахме положителен отзвук. Но това, което се случи и продължава да се случва, надминава и най-смелите ни и най-оптимистични прогнози.

Огромното цунами от зрители у нас резонира в целия свят. Зрителите извън България посрещат филма с буря от чувства и емоции. Аплодират, изправени на крака, и плачат… Нямам думи да опиша реакцията им. Това е нещо, което ако не се изживее, не може да се изрази с думи. Деца, възрастни, жени, мъже от всякаква възраст гледат, плачат, смеят се. Гунди докосва всички. Магията му продължава и до днес. Дори е по-силна.

Филмът ще се разпространи в целия свят. От България до Австралия - всички ще могат да му се насладят.

Андрей: “Гунди” постигна голямата си цел - да ни обединява, да ни кара да се чувстваме общност и да ни прави горди. Изключително емоционални са срещите на българите в Европа с филма. Публиката е още по-възторжена и по-емоционална, отколкото в България. Но досега не съм срещнал публика, която да приема равнодушно филма. Това значи, че режисьорът, сценаристът, операторът, както и актьорите и целият екип са си свършили работата по най-добрия начин. Ще го видят в цяла Европа, в САЩ, след това сигурно и на други континенти. Малко по малко ще стигнем навсякъде.

CV

Иван Христов е роден на 30 ноември 1979 г. в Габрово. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

Андрей Арнаудов е роден на 8 юни 1979 г. в София. Завършва "Телевизионна журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски"

Общата им тв кариера започва през 2000 г., когато създават и водят предаването "Сблъсък"

С компанията си "Междинна станция" продуцират и водят много предавания, сред които "Мюзик айдъл", "Шоуто на Иван и Андрей", "Фермата"

"Гунди - легенда за любовта", чиято премиера бе на 9 октомври, е първият игрален филм, който продуцират