Римлянинът Лучано д'Адамо сега e на 67 г. и преди 5 г. преживява инцидент, който бележи живота му. Когато през онзи ден се свестил, си мислел, че е на 23 г. и че живее в 1980 г. Историята на италианеца, за която разказаха тези дни медиите на Апенините, е като излязла от филм.

През 2019 г. мъжът е премазан на пътя във Вечния град от автомобил, избягал от местопроизшествието. „Първият, който си дал сметка, че нещо не е наред с главата ми, бил полицаят, който ми се притекъл на помощ след инцидента", казва Д'Адамо. Дал домашния телефон на майка си без код отпред. Полицаят го поправил, казвайки му, че кодът е 06 (на Рим – бел. авт.) „Да не би да се обаждате от извън Рим", поправил го Лучано.

Когато откарали Лучано в „Бърза помощ", лекарите си дали за кратко време сметка, че страда от амнезия. Попитали го дали е женен, а той казал, че мислел да се жени след 4 месеца. „Годеницата ми е на 19 г.", допълнил Лучано пред медиците. „Я виж ти, поздравления!", казали лекарите, подсмивайки се. Лучано обаче не разбирал какво толкова смешно имало във всичко това.

След това при него дошъл младеж, който се представил като негов син. Той не повярвал, защото младежът бил на 35 г., а самият Лучано мислел себе си за 20-годишен. Синът му извадил от джоба си „нещо", на което имало снимки, които му показал. Той обаче не разбирал за какво става дума и попитал къде е лентата на този така миниатюрен апарат. Помислил си, че младежът пред него е луд и че е объркал стаята.

Когато пък при него дошла съпругата му, Лучано се запитал: „Как може тази жена да знае името ми?"

Най-лошото обаче дошло, когато видял отражението си. Санитарите се опитали да го раздвижат и го отвели до банята. Лучано се погледнал в огледалото и останал шокиран. Смятал се за човек на 23 г., а в отражението видял белокос мъж. Обяснили му, че годината е 2019, а той бил убеден, че е 20 март 1980 г.

39 години са като напълно заличени от паметта на Лучано. Той не бил чувал нито за Силвио Берлускони, нито за компанията му „Медиасет". За него съществувала единствено държавната телевизия РАИ. Не знаел за интернет и за всички исторически събития през изтеклите десетилетия.

Лекарите нямали обяснение как така близо 40 години са изчезнали от мозъка на италианеца. Казали на жената и на младежа, че било необходимо малко време, за да се наместят нещата.

От тогава минали 5 г. и въпреки огромното търпение нищо не се случило. Паметта на Д'Адамо e като спряла през март 1980 г. Лучано разказва за първата среща с жена си как „тази вежлива госпожа" се опитвала да му обясни, че е претърпял инцидент почти 40 г. след датата, за която той си мислел, че се е случил. Докато обаче тя му говорела, той я фиксирал в очите и промълвил: Тина. „Беше тя 19-годишното момиче, при което отивах в утринта на инцидента, или поне в „онзи инцидент", който той бил убеден, че е претърпял. Жената му показала сватбени снимки и постепенно започнали да нареждат едно по едно парчета от мозайката, която обаче за Лучано била като „тъмен кладенец".

Въпреки годините, изминали след инцидента, мъжът продължава да не си спомня нищо. Той изкарал рехабилитация в римска клиника и жена му носела непрекъснато снимки от различни години,опитвайки се да възстанови спомените му. Записвал си за проблясъците, които от време на време го озарявали. Не знаел обаче, че любимият му клуб „Рома" е спечелил два шампионата, затова се зарадвал много, като му го казали. Не знаел и че Италия станала два пъти световен шампион по футбол. Видял мачовете от 1982 г. и викал така, сякаш гледал директно предаване. Не знаел обаче кои са Марадона, Меси, Роналдо, Дел Пиеро...

Лучано имал обаче две озарения – спомените за ражданията на двамата му сина Симоне и Марко. Всеки детайл от тях се върнал в паметта му. Видял ги така, сякаш ги изживявал отново в момента, а не като спомен.

Лучано не знае нищо за скандала с корупция „Танджентополи" в Италия, нито пък за магистратите срещу мафията Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Не е чувал за падането на Берлинската стена, за Горбачов, за папите, избрани през изминалите години. За кулите от Световния търговски център знаел, но за това, че били изградени, а не разрушени.

Сега Лучано отваря „Гугъл", чете и се информира за неща, които са напълно непознати за него. „Ако го нямаше интернет и трябваше да се информирам от енциклопедии за случилото се през тези 40 г., щях да си остана с напълно изпразнена памет", казва мъжът. Той се научил да използва мобилен телефон и интернет от портиера на училището, в което работи сега. Казва, че не е щастлив, защото е загубил 4 десетилетия от живота си. Не помни, че майка му е умряла и не знае дали е бил на погребението й.

„Научих, че единствено паметта е изживеният живот, всичко останало е вятър".