• На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър
• Тормоз за семействата след трагедията, забраняват некролози за панихиди с дата и час

Наричат го Президента. Първият български президент, избран от народа. На бензиностанцията на Витиня Георги Аспарухов подава банкнота от 10 лева на жената в синя престилка срещу него и оставя рестото от 80 стотинки. И макар че тя опитва да му върне остатъка, той бърза към бежовото "Алфа Ромео" и потегля. Да беше скъперник и да се беше забавил поне минута, ще промълви по-късно майка му, можеше да се размине със смъртта в онзи черен 30 юни през 1971 година.

На 52-ия километър от София автомобилът, в който пътуват Георги Аспарухов, Никола Котков и качения от тях стопаджия, не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се забива в камион с ремарке, който препречва фатално главния път. Средната част на купето се забива в резервоара на камиона, пo колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне и автомобилът и пътниците в него изгарят.

През 70-те на миналия век Гунди и Котков са като божества сред хората и неслучайно трагичната им гибел е абсолютен шок за народа. Аспарухов се ползва със статут на недостижима звезда, без дори да е навършил 30 години. Нещо, което няма да направи, защото остава завинаги на 28 г. Котков, който с играта си също се нарежда сред най-великите играчи в историята на световния футбол, също е страшно обичан и ще остане такъв, без възможност да остарее.

Краят на двамата хвърля България в скръб, а управляващата партия съвсем оправдано се страхува от масово струпване на хора на погребението им. На всичко отгоре тогава се случва една от най-големите катастрофи в космонавтиката, в която загиват членовете на съветския "Съюз 11". Затова БКП взема мерки да затъмни информационно инцидента, случил се в прохода Витиня. Дни след трагедията по всички новини и национални вестници водещата тема е аварията в Космоса. Централната емисия на "По света и у нас" на 30 юни не прави изключение и водеща новина е смъртта на съветските космонавти, а оставащите минути са посветени на постиженията в селското стопанство. Чак в края на емисията е съобщено, че "днес при пътен инцидент загинаха футболистите на "Левски-Спартак" и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков".

Чак на 3 юли вестник "Народен спорт" публикува снимка от погребението, а на 6-и вестник "Старт" посвещава цяла страница на Гунди и Котков.

А междувременно се е случило нещо невиждано. Мълвата за гибелта им е плъзнала из цяла България. На погребението на двете звезди се събират невиждани тълпи от над половин милион души, като то остава в историята като най-масовото, сравнимо само с това на цар Борис III.

Без да има държавно обявен национален траур и казионна организация, множество хора се стичат на "Герена" и след това на Централните софийски гробища, за да изпратят своите любимци. Паника обзема управляващите, които се притесняват тази енергия на тълпите да не се обърне срещу тях.

Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона. Налага се политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков, който много обичал Гунди и Котков. Той става изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 година.

От разсекретените архиви на ЦК на БКП става ясно какво е и мнението на Тодор Живков: "Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! (цифрата е сериозно занижена - бел. ред.). Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров. Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?

Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига."

На мястото на Ангел Солаков е сложен Ангел Цанев, който има грижата да се справи с всенародната скръб.

Величка Маркова е "помолена" да свали черните си дрехи, за да не възбужда тълпите. Дни след погребението на съпруга си тя е привиквана на множество разговори с висши милиционери. Баща ѝ също е викан и предупреждаван, че могат да изселят семейството. Родителите на Георги също не са пожалени. Както и семейството на Котков. Всички са засипани от куп забрани. Има ограничения до гробищата, а милиция блокира панихидите. Само определен кръг от хора имат достъп. Некролог за панихида можело да се пуска само без дата, час и място, а самите некролози са късани после от милиционери. Само че се намират запалянковци, които се катерели един върху друг като акробати, за да лепят нависоко некролозите и никой да не може да ги свали. Такива изниквали буквално на невъзможни места.

Някои хора отказвали да повярват, че Гунди и Котков вече ги няма и след това дори плъзва мълвата, че са живи и били видени ту тук, ту там в различни градове на континента.

Всички искат да изтрият този 30 юни, но не може. Гунди е обичан дори от враговете си. Дори тези, които го ритали жестоко по време на мач, и тях ги боляло колкото него, правейки го според заръките на треньорите си. Аспарухов никога не е контузван в чужбина. Търпи болки и страдания от неспортсменско поведение у нас до степен на инвалидизиране, но въпреки болките си продължава да е над тях. Самият той, макар че е имал такава мощ и физика, че е можел да гази всичко насреща си на терена, е държал да играе спортсменски и красив футбол.

Дори Пламен Янков от ЦСКА, заради когото наказват Аспарухов и заради което е изпратен в злополучния ден за Враца, неведнъж е споделял колко дълбоко съжалява, че така се е получило. Дисциплинарната комисия също се престарава и заседава по-рано - във вторник, а не в четвъртък.

Ако наказанието е било наложено в обичайния ден, Гунди и Котков е нямало защо да тръгнат в сряда за Враца.

Навярно не би се стигнало до тази развръзка и ако Аспарухов бе приел поне едно от двете уникални предложения към него - да играе в "Милан" на Нерео Роко или в "Бенфика" в най-славния му период с наставник Бела Гутман. Специално Нерео Роко заявява по адрес на Аспарухов: "Това е център-нападателят на моите мечти!".

Но той сам избира да остане завинаги недостижимата легенда на "Левски" и на България. Така както пак сам още като дете си дава прякора - Гунди.