• Фокусът на продукцията е върху голямата любов на Аспарухов с Величка Маркова и семейството
• Отсъствието в кинотворбата на обичания футболист, който загива с Гунди, е ход, съгласуван с двете семейства

Една ръка помахва за довиждане през прозореца на бежовото "Алфа Ромео", което потегля към Враца. Всички в публиката настръхват, защото знаят, че това е сбогом, защото пътят го отвежда към вечността.

Филмът "Гунди - Легенда за любовта" завоюва феноменален успех, като ден след ден продължава да чупи рекорди в историята на българското кино. Наред със суперлативите към продукцията много хора продължават да се питат защо в историята на Георги Аспарухов-Гунди на големия екран липсва неговият приятел Никола Котков, с когото заедно загиват във фаталния 30 юни през 1971 година. Котков е само споменат в една от последните сцени, в която Аспарухов казва на съпругата си Лита, че ще пътува с Котето за мач във Враца, целува я и се качва в колата.

Автомобилната катастрофа на двете легенди остава извън сюжета на филма и е разказана в архивни кадри. Решение, което може би цели да предпази екипа от това художественото пресъздаване и творческо тълкуване на трагедията и последвалите я събития да не отговорят на всички очаквания на зрителите.

Приятелството на Гунди и Котков в последните им години също излиза от основния фокус на лентата, който пада върху любовта на Аспарухов със съпругата му Величка Маркова-Лита и семейството като основна ценност и приоритет за него заедно с отдадеността му към футбола. Личният и професионалният му живот са неразривно свързани - възходът, трудностите, изпитанията, триумфите - личността на Гунди се разгръща и в познатата, и в непознатата му дълбочина.

Вдовицата на Аспарухов работи като консултант на филма в тясно сътрудничество със сценариста Емил Бонев, за да бъдат допуснати зрителите благодарение на нея до вътрешния свят на обожавания спортист и същността му отвъд всички митове и легенди за него.

Продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов действат внимателно по отношение на всеки детайл около филма, заради което той се забавя осем години.

Липсата на Котков в кинотворбата за Гунди е премислен ход, съгласуван по всяка вероятност с вижданията и желанията на двете семейства.

А че футболните легенди са имали страхотни отношения помежду си, няма никакво съмнение.

Именно заради приятелството си с Аспарухов Котков преминава в "Левски", след като е крайно разочарован от обединението между "Славия" и "Локомотив" в ЖСК "Славия" през 1969 г. Котков е звезда на столичния "Локомотив" - уникален стрелец с левия крак. Дори отявлени левскари някога ходят специално на мачовете на "железничарите", за да гледат Котков и особено головете му след отсъдените фалове в тяхна полза.

Русокосият футболист правел отлично впечатление и извън терена, като казват, че бил страшно възпитан и пленявал и младо, и старо. Обръщал се към по-възрастните жени на "госпожо" във време, в което всички се другаросвали.

Двамата с Гунди са неудържими в тандем и стават движещата сила на "Левски". Не само феноменални спортисти, но и безупречни красавци. Единият - атлетичен брюнет с тъмни очи, а на другия полюс другият - рус със сини очи.

За Аспарухов футболът бил спектакъл и той винаги се стараел да даде най-доброто от себе си за публиката. Играел еднакво добре и с двата крака, притежавал невероятна физическа мощ и експлозивност, усет за импровизация и виртуозна техника. В това отношение и Котков бил голям "артист" - много атрактивен футболист със страхотен нюх към гола. И двамата с лъвски сърца, но по-важното - и двамата били почтени мъже. Не били способни на интригантство и нагаждачество - умения, с които много други си пробивали път в живота по онова време.

Двамата са почти неразделни като съотборници в "Левски-Спартак" (дружество, образувано след сливането на софийските клубове "Левски", "Спартак" и "Спортист"). Помагат си за всичко. Така когато Аспарухови сменят жилището си и за една вечер трябва да се нанесат в ново на 10-ия етаж, Гунди почти изпада в паника как ще стане това. Но Котков му казва, че веднага ще уредят въпроса, и бързо намира десетина бараби, които да им качат багажа догоре - апартаментът е без асансьор.

Ден подир ден за тях идва черният 30 юни.

Всяка сутрин Гунди и Лита си имали ритуал - водят сина си Андрей на детска градина и в близкото кафене пият кафе, преди всеки да поеме по своите задачи. Същия ден Аспарухов има съвсем различни планове. След тренировка трябва да закара бабата на жена си и тъщата на своя приятел и съотборник Иван Вуцов на баня в Кюстендил. Изненадващо обаче се обажда от "Герена" на Лита, за да ѝ съобщи, че се налага да тръгне за Враца, защото с Котков ще участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на местния "Ботев". Споделя, че много не му се ходи и ще се опита да се откачи. В онзи момент е наказан заради червен картон в мач срещу ЦСКА и ако не е бил, със сигурност е нямало да тръгне за Враца, тъй като скоро отборът имал друг мач.

Малко по-късно се обажда отново на жена си: "Няма как, тръгваме с Котето. Да взема ли Андрей със себе си?".

Аспарухов обичал синът му да е с него навсякъде, защото сякаш имал предчувствието, че ще му е малко времето със семейството. Тогава Лита му отвръща: "Ти прецени." После той ѝ казва: "Ако се забавя довечера, не се притеснявай, то е, защото ще карам бавно."

Лита никога повече няма да чуе гласа му. Когато разбира за катастрофата, нейният брат веднага тича до детската градина, за да види дали племенникът му Андрей е там, защото било казано, че е имало трети човек в колата. А третият човек бил автостопаджия (военен), когото Гунди и Котков качват на бензиностанцията на Витиня. Макар и всенародни любимци, те не страдат от грандомания и дори не се замислят да качат непознатия. Човекът пропътува с двете величия по-малко от километър и има фаталната съдба да сподели техния край малко след моста над река Бербеш.