• Олимпийският шампион по борба беше 10 дни в кома след удар в камион с тухли
• По пътя към старата столица приятелят му карал със 115 км/ч и не успял да спре в последния момент, твърдят експерти

Паметник от черен мрамор стои зад мантинелата на метри от Пушевския кантон в посока от София към Велико Търново. Един от десетките траурни знаци за загинали в катастрофи на пътя София - Варна, които шофьорите приемат като част от пейзажа.

На този е изписано името на един олимпийски шампион - Атанас Комшев. Преди 30 години на това място златният медалист по борба в категория до 90 кг от Сеул '88 е ранен фатално при жесток сблъсък в камион. 10 дни по-късно издъхва в болница в София, без да дойде в съзнание. Не кара той, а негов приятел, пътуват в посока Варна, но не стигат. Три десетилетия по-късно обстоятелствата около смъртта на великия спортист продължават да са обвити в мистерия.

Витаят слухове, че катастрофата е предизвикана умишлено,

дори че Комшев е бил прострелян. Разследвали инцидента, с които “24 часа” се свърза, са категорични, че животът на таланта в класическата борба е прекъснат преждевременно вследствие на нелеп инцидент, предизвикан от висока скорост и неадекватна реакция на шофьора.

“Всичко ми е пред очите - ударът на леката кола е в задната част на камиона. Беше в светлата част на деня. Газката излиза от кръстовището с пътя от Павликени, натоварена с тухли, не може да се движи бързо. Застигната е от “Сааб”, който се забива в нея. Имаше спирачен път, но на следствието бе установена скорост от 115-120 км/ч, ако не се лъжа”, възстановява картината от местопроизшествието бившият зам. апелативен прокурор на Велико Търново Емил Денев.

Миналата година той излезе в пенсия, но през 1994 г. е млад следовател и ръководи разследването за смъртта на Атанас Комшев. Трудно склонява да говори, някои детайли са се изтрили от паметта му с годините.

“Лошото е, че един млад олимпийски шампион

си отиде по нелеп начин

Всяка катастрофа, когато има такива тежки последици, е трагична за близките, защото това е преждевременна загуба”, разсъждава той.

Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 г. в бургаското село Деветинци. 19-годишен остава без майка. За борбата го открива треньорът Иван Тотев. Наско започва да учи хватките при него в Карнобат, когато е 12-годишен. Прави впечатление на скромно и работливо дете с огромни заложби, разказва приживе Тотев.

Учи в спортното училище “Стефан Караджа” в Хасково, където тренира борба класически стил с треньор Иван Костадинов. Никога не губи контакт с първия си наставник и често се връща в Карнобат, за да поговорят.

Малко по-късно Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под негово ръководството. Състезава се за ЦСКА при мъжете.

В голямата борба влиза ударно с вицешампионска титла на световно първенство през 1982 г. Същата година грабва и бронз на европейско. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от световно първенство.

Върхът в кариерата му е златният медал на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 90 кг. “Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен, защото у нас е най-къс пътят от “Осанна” до “Разпни го”. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България”, казва тогава пред журналисти Атанас Комшев.

Повече не се качва на почетната стълбичка на големи състезания. На световните първенства през 1989 и 1991 г. се класира десети и четвърти. На олимпийските игри в Барселона през 1992 г. губи и двете си срещи. Така блестящият борец слага край на спортната си кариера. Междувременно учи в Националната спортна академия. Намерението му било да се върне и да тренира деца в Карнобат, щом завърши. По това време е свързван с Васил Илиев и силоваците на ВИС.

“След като Наско стана олимпийски шампион,

искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше,

защото беше честен, и те го убиха”, твърди пред Дир.бг треньорът Иван Тотев, починал през 2020 г. Близките му в Карнобат до последно са убедени, че катастрофата не е случайна, но това не може да се докаже.

На 2 ноември 1994 г. Комшев и приятелят му Слав Михалев пътуват от София за Варна. На 16 км преди Търново, на разклона за село Пушево и Павликени, известен като Пушевския кантон, на главния път излиза камион ГАЗ натоварен с тухли. Руската машина едва пъпли под тежкия товар. Колата, движеща се с висока скорост по правия участък, се забива в каросерията. Михалев, който е едва на 23 г., отклонил вниманието си, опитал да спре в последния момент, но не успял. В смазания “Сааб” Комшев получава множество тежки травми.

“Докараха го в кома, черепът му беше счупен на много места. Наложи се спешно оперативно лечение. След това бе преместен в София, но повече информация не искам да ви давам”, бе лаконичен по телефона неврохирургът д-р Николай Мойнов, който извършил операцията в областната болница във Велико Търново.

На Комшев е направена и втора операция в столична клиника, но не успяват да го спасят. Той умира на 12 ноември, без да дойде в съзнание.

Година по-късно във Велико Търново започва делото срещу Михалев. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарния автомобил колата се е движела със скорост 113-115 км/ч. По време на разследването е

прието, че шофьорът на камиона няма никаква вина

“Следствието и прокуратурата работят с доказателства, не със слухове. Всичко относно извършеното от Михалев е доказано в кориците на делото”, категоричен е Емил Денев.

“Чудил съм се каква е тази връзка с нещо умишлено. Как да го изчисли човек кога идва автомобилът, че да излезе камиона и да се окаже в неговата лента?”, казва той.

В процеса бащата на Атанас Комшев  Слави е конституиран като граждански ищец и иска 1,6 млн. лв. за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Слав Михалев получава 2-годишна условна присъда за причинена смърт по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие. Осъден е да плати и 300 000 лв. обезщетение по гражданския иск на бащата на олимпийския шампион. След деноминацията това са 300 лв.

В Карнобат е наречена зала на олимпийския шампион. Името му разнасят и младите таланти на клуб по борба “Олимпиец-Атанас Комшев”. Негова възпоменателна плоча е поставена на сградата на Спортното училище “Стефан Караджа” в Хасково.

Преди дни си отиде и сестра му Мария, убедена, че брат й е убит

До ден днешен ни останаха съмненията, че катастрофата е предизвикана и не е случайна. Имаше мистериозен бял автомобил, който никога не се намери, разказа пред "24 часа" дългогодишният кмет на Карнобат Георги Димитров. Той е бил женен за сестрата на Атанас Комшев, Мария. Последната Комшева си отишла на 25 септември тази година. Изгубила битката с рака, продължила една година.

"Обадиха ни се към 18.30-19 ч. на онзи 2 ноември. Бяхме вкъщи с жена ми Мария, Бог да я прости. Чакахме да звънне телефона, баща му също беше с нас", връща тежкия спомен кметът.

Във фаталния ден Комшев пътувал към Велико Търново. Там го чакали 6-7 негови приятели, сред които друг шампион по борба Краси Радоев. "Занимаваха се с някакъв бизнес. Спомням си, че търгуваха с някаква захар заедно с Гриша Ганчев", разказва Димитров.

На метри от разклона за село Пушево колата буквално се забива под газката, натоварена с тухли. "Шофьорът твърдеше, че е засечен от бяла кола. А и по сааба имаше драскотини от лявата страна, където бе изхвърчал и акумулатора. Имало е някакво съприкосновение, просто автомобилът е избутан. Колата идва от север, откъм Пушево, засича го и го вкарва под газката. Атанас се вози на дясната седалка, шофьорът е млад, неопитен", подрежда картината Георги Димитров.

Саабът е изключително здрава кола, но след сблъсъка в тежкия камион е сгънат като консервна кутия. "Челните мозъчни ямки на Наско ги нямаше. Травмите бяха несъвместими с живота. Политравматизъм, гръдния кош, ребра начупени. Няколко дни беше в болницата във Велико Търново, после с ескорт до ВМА. Опитваха се да го спасят, но нямаше шанс. Поставиха дура - една шуплеста тъкан, която се намира под черепа, но мозъкът в предната част го нямаше. Ние се надявахме, били сме лаици, като всеки близък окачвахме да се случи чудо, но не се случи", спомня си Димитров. На 12 ноември обявяват смъртта на шампиона.

"След това имаше съдебни дела, осъдиха шофьора на 2 г. условно и 300 000 лв., по време на деноминацията станаха 300, колкото струва едно агне. Не сме ги и искали тези пари, макар че имахме един изпълнителен лист, ако ги бяхме взели, щяха да отидат в някой клуб по борба", казва кметът на Карнобат. Семейството не обжалва, не са чували и виждали шофьора Михалев след това.

"Беше ми подсказано да не се интересуваме твърде от развитието на съдебната процедура, но и да бяхме се поинтересували, това нямаше да върне Атанас", откровен е кметът на Карнобат. Той управлява южната община вече 5-ти мандат.

Всяко година около празника на Карнобат през септември правят възпоменателен турнир за Атанас Комшев, семейството го спонсорира. На гроба му вдигнали и паметник - статуя в цял ръст. В село Церковски, където е къщата на майка му, са сложили статуетка, умалено копие на паметника, на селската чешма. Като се наведе човек да пие вода, да види статуетката. Всъщност бронзовите отливки били две - на другата била вградена златна плочка от пръстена на Атанас Комшев. "На нея беше изписано "Турнир в памет на Наско Комшев". Тогава турнирът беше за мъже. Спечели го три пъти "Славия - Литекс" и мисля, че сега статуетката със златната плочка се намира у Гриша Ганчев, той беше председател на този клуб по борба", разказва Георги.

Спомня си, че Мария понесла много тежко смъртта на брат си, едва на 35 г., 4 години след него си отишъл и баща им. "Беше последната Комшева, макар че носеше моята фамилия -Димитрова", съкрушен е от загубата й кметът. Имат две пораснали деца, а внукът в момента тренира борба. 15-годишният Георги, стигнал до четвърто място на републиканско по хвърляне на гюле, но вдъхновен от вуйчото олимпийски шампион се преориентирал към тепиха.