• У нас има 4 специфични особености, които правят пазара много различен

• Младите няма да бъдат привлечени в селски райони, където и сега няма хора, казват експерти

Как европейските граждани да получат жилища на достъпни цени?

Въпрос с повишена трудност за стотици милиарди евро. Въпреки това Европарламентът амбициозно се захвана със задачата в отговор на призива на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че Европа е изправена пред страховита жилищна криза. За подготовката на стратегията ще отговаря датският еврокомисар Дан Йоргенсен, като параметрите там вече са ясни - всеки трябва да има достъп до достоен дом на цена, която може да си позволи. Нещо повече, от изпуснати фрази на еврочиновници става ясно, че жилищата вече се измъкват от категорията "Стока" и все повече се приближават към друга - че домът е основно човешко право. 

Тревогата на Брюксел бе провокирана от протести в Дъблин, че все повече млади не могат дори да си мечтаят за свой дом, защото цените са абсурдно високи. И тъй като негодуванието има потенциал да "запали" Стария континент, Лайден и еврокомисарите решиха да действат изпреварващо.

Още повече проблемът става неотложен, тъй като населението на ЕС расте с 4% годишно, а мигрантският натиск може да превърне бушуващата жилищна криза в истинско бедствие.

Това са малка част от причините средните наеми в ЕС да скочат с 23%, а цените на имотите с 48% за периода от 2010 до 2023 г. Драматична статистика, която напълно обезкуражава младите хора и директно ги вкарва в капана на покачващите се наеми.

За съжаление, те няма как да се укротят, тъй като прииждащите мигранти също търсят жилища под наем.

У нас ситуацията е още по-неприятна, защото цените на имотите ни догонват тези в Западна Европа.

Само за последните 13 години наемите тук отбелязаха ръст с 30-ина процента, а цените с шокиращите 75%.

Затова в средата на септември еврокомисарят Дан Йоргенсен обяви тревога: "Спешно трябва да се справим с жилищната криза". Големият въпрос обаче е как?

Една от идеите е да се заделят средства от бюджетите на отделните страни за изграждане на домове за хора, които не могат да си позволят пазарните цени. Но на идеята бе сложен кръст, тъй като стана ясно, че в ЕС имотите вече са недостижими дори за домакинства със средни доходи.

Затова една от идеите е да се удвоят кохезионните фондове и поетапно да се инвестират в жилища. 

Заедно с това се лансира и вариантът Европейската инвестиционна банка да бъде включена в този процес, за да подкрепи публичното и частното финансиране. Ще се търсят и стимули за инвеститори и строителни предприемачи.

И макар все още да не са известни кой знае колко подробности, тъй като стратегията тепърва ще се обсъжда в Европарламента, цените на имотите в Западна Европа леко тръгнаха надолу. Във Франция те се понижиха с 4,6%, в Германия - с над 2%, в Люксембург с над 8%. Разбира се, това може да е свързано и с бушуващата криза, но според брокери спадът все още е твърде малък, за да се правят някакви по-сериозни изводи.

На въпрос как би се отразила тази нова политика в България, Гергана Тенекеджиева, която е директор на една от големите агенции за недвижими имоти, обясни пред "24 часа-168 истории", че ефектът у нас много трудно може да се прогнозира.

"От стратегията все още не е ясно къде ще са ситуирани жилищата, в кои покрайнини, около кои градове - обясни тя. - У нас е факт разрастването на големите 5-6 града. Имотите в крайните квартали бяха с ниски цени, сега те се изравняват с останалите, а предишните крайни квартали вече се водят "широк център"." Според нея райони като "Сухата река", "Левски Г" вече са презастроени, а в момента се водят покрайнини.

"Факт е, че в България се справяме със задачата да осигурим достатъчно жилища и в крайните квартали на големите градове те са по-евтини - казва Тенекеджиева. - От друга страна, не виждам някаква особена мотивация у 20-годишните да търсят достъпни жилища. До 25-26 години те считат, че са все още част от семейството си, и едва към 30 г. се замислят за свой дом. Това е народопсихология."

Според нея в случая има още един нюанс, който ни отличава. В Западна Европа имот на ниска цена се смята такъв, който струва около 100 хил. евро, а в България все още има такива, и то не само в малките градове.

"Необходимо е да се разбере и каква е идеята - дали политиката на ЕС ще заложи на имоти около покрайнините на Берлин и други големи градове, или в райони, където в момента няма хора - посочи още Тенекеджиева. - Урбанизацията у нас е от съществено значение, защото повечето търсят имоти около градовете, докато цените в селата не растат по никаква линия. С други думи, ако ще се строи в селски райони, 20-годишните няма как да бъдат привлечени там."

В България има още една специфика, която ни отличава от повечето страни в ЕС. "Предстои ни влизане в еврозоната - посочи Тенекеджиева. - В момента ние сме с най-ниския лихвен процент по ипотечни кредити в ЕС, след нас е само Малта. Логично е с приемането на еврото лихвите леко да се увеличат, което вероятно ще доведе до загуба на интерес от страна на инвеститорите. Същевременно потребителите в голямата си част търсят ново строителство, те искат да изберат район, разположение, етаж, да имат паркомясто. Затова не смятам, че тази стратегия ще се отрази на нашия пазар в близко бъдеще.

По-скоро, ако продължат да растат цените, ако с еврозоната или без нея не се регулират лихвените проценти и ако това теглене на кредити продължи, вероятно пазарът ще расте и цените ще вървят нагоре. От друга страна, ако се въведат по-високи изисквания по отношение на отпускането на кредити, търсенето ще намалее."

На целия този фон цените на имотите в Източна Европа продължават да растат, догонвайки тези в Западна Европа. А дали тази тенденция ще се задържи и у нас, много зависи дали следващите правителства ще създадат среда, провокираща икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт.