Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Зимата на 1990 г. ще остане в най-новата история като един от кошмарите заради острия дефицит на стоки от първа необходимост. 
СНИМКА: АРХИВ
Зимата на 1990 г. ще остане в най-новата история като един от кошмарите заради острия дефицит на стоки от първа необходимост. СНИМКА: АРХИВ

Никога заплатите не са стигали 67% от европейските и никога досега българинът не е кръстосвал света както в момента, но отново се тревожи, че може да загуби всичко

Нараства броят на европейците, които се страхуват повече от бедност, отколкото от война. У нас този процент е 48%, установява проучване на „Евробарометър".

Въпросът е какво провокира подобен базов страх, когато през последните две години доходите стремглаво растат, достигайки 67% от европейските. Средната брутна заплата вече е 2296 лв., в София е 3100. Заедно с това се повишават и пенсиите, които все още не покриват разходите за живот от 1427 лв., но от друга страна, те никога не са били такъв висок процент от тях. Ако приемем, че 80% от пенсионерите получават под 1000 лв., или около 900 лв. средна пенсия, това означава, че тя стига за 63% от необходимите разходи на месец.

В миналото обаче ситуацията бе доста по-драматична. През 2022 г. средната пенсия у нас бе 788 лв., а в предходната - 504 лв. Но ако се върнем с машина на времето през 2009 г., ще си спомним, че е била 136 лв. и се увеличаваше буквално със скоростта на костенурка, защото 11 г. по-късно, през 2020 г., минималната бе приблизително двойно повече - 250 лв. Тоест извървян е огромен път в посока повишаване на благосъстоянието на обществото като цяло.

Но ако се абстрахираме от доходите и погледнем в макроикономически план, ще видим, че и общата ситуация също не е чак толкова отчайваща. При положение че за второ тримесечие средният икономически ръст за ЕС е 0,8%, а за еврозоната е 0,6%, нашият от близо 2% е доста приличен. Да не говорим че при основния ни партньор - Германия - той е минус 0,1%.

Тук ще прибавим още един аргумент, показващ, че сегашният страх от бедност е трудно обясним. Един от сигурните индикатори, че жизненият стандарт се повишава, са рекордните пътувания в чужбина, като половината от тях са с цел почивка или екскурзия.

Примерно през май те са 808 хил. - с 4,6% повече спрямо същия месец на 2023 г. Месец по-късно са 854 хил., или с 8,1% ръст, през юли са 861 хил., което е с 5% повече, а през август този процент е 12, защото пътуващите са 903 хил.

През 2023 г. ситуацията е подобна. Като се започне от март, когато воаяжите са 600 хил., през летните месеци те скачат до 800 хил. и едва през октомври намаляват до 700 хил. на месец.

И тъй като приблизително половината са с цел екскурзия или почивка, те се считат за лукс, защото са на светлинна скорост от стоките и услугите от първа необходимост.

От тази гледна точка е много интересно какво провокира у българите страх от обедняване? Защо въпреки повишеното благосъстояние, на повърхността отново избива онзи базов ужас, с който се сдобихме покрай правителствата на Андрей Луканов през 1990 г. и на Жан Виденов в периода 1995 - 1996 г.? 

Опустошителното управление на кабинета на Жан Виденов доведе до неизбежната деноминация на парите.
Опустошителното управление на кабинета на Жан Виденов доведе до неизбежната деноминация на парите.

Част от обяснението вероятно се крие в едно февруарско проучване на ЕСТАТ, където за първи път се прокрадна идеята, че най-големите страхове на българите са да не се разболеят – 43%, или да изпаднат в бедност – 36,7%. Още тогава и двете изпреварваха опасенията от война, които бяха чак на трета позиция с 33,5%.

Не е изключено отговорът да се крие някъде и в тезите на синдикатите, според които 48% от домакинствата живеят под линията на бедност преди социалните плащания.

Възможно е българите да усещат, че помпането на икономическия ръст е заради бързо растящото потребление, провокирано от нарастващите доходи. Въпреки тях обаче ситуацията при индустрията е доста по-драматична. През юни тя регистрира спад от 5,2% на годишна база, като в повечето европейски страни той е значително по-малък. Тоест това е знак „Внимание", който не може да пренебрегнем.

Но освен този, друг възможен отговор може би е фактът, че едва от 2 години средностатистическият българин усеща някакво по-осезаемо благосъстояние.

През тези близо 35 години от началото на прехода преживяхме такива кризи, придружени с брутални обеднявания, граничещи с оскотявания, на няколко пъти, че този спомен трудно може да се изличи дори след 1 - 2 поколения.

Според психолози не може да се изключи и вечният ни неистов стремеж да се покажем много по-нещастни, отколкото сме всъщност. Дали този рефлекс не се задейства и сега? В търсене на възможните обяснения се обърнахме към трима специалисти, всеки от които има своя гледна точка, но съвкупността им създава една пъстра картина и може би някъде там се крие и истинската причина за аномалните ни страхове.

ИНТЕРВЮ

Зле съм, имам само 1 кола, а съседът - 2

Българинът е склонен да преувеличава нещастието си, смята социологът Юрий Асланов

Мика Зайкова
Мика Зайкова

- Г-н Асланов, как ще коментирате проучване на „Евробарометър", че тревожността у българите от бедност нараства.

- Не обичам да коментирам чужди данни. Страхът от бъдеща бедност в ранга на страховете на българите отдавна се подрежда на по-задно място. В последно време растат притесненията от въвличане на страната във военен конфликт или от последиците от този конфликт, от бежанска криза – през последните два месеца тези страхове растат.

- Но донякъде ни е заложено да се чувстваме по-бедни и по-нещастни от всички останали и това се отчита от всички класации в ЕС.

- По принцип българинът е склонен да преувеличава нещастието си дори когато не се чувства нещастен. Имаме си я тази национална черта. Както и когато говорим за бедност, има основание да я преувеличаваме. Например по данни на нашите проучвания близо 11% от тези, които в анкетна ситуация твърдят, че живеят по-зле от другите, получават доходи над средните. Затова се питам - риторично, разбира се – дали не е възможно подобна декларация в анкетна ситуация да се дължи на някоя специфична нашенска особеност - от типа „аз живея зле, защото имам само една кола, а комшията има две". Не казвам, че това може да е причина, но не мога да изключа, че се прави подобно сравнение – „не живея бедно, но живея по-бедно от други, които познавам".

Това определено не е характерно за представители на други нации. Затова смятам, че ако не се провери достоверността на декларираното в анкетна ситуация с допълнителни въпроси и филтри, най-вероятно ще излезе, че опасенията от бедност растат и че сме най-нещастни. И причината е, че ние обичаме да оглавяваме подобни класации, но това може да не отговаря на истината.

- Факт е, че в последните години доходите растат, вече не сме на последно място по доходи в ЕС, а на предпоследно, и никога досега българинът не е пътувал толкова много, а пътуванията с цел почивка не са услуга от първа необходимост, а лукс.

- Вярно е, че през последния четвърт век стандартът се повиши, средният доход в началото на века в сравнение със средния европейски доход бе 28%, а сега е над 67%. Не е възможно това увеличение да не се чувства и да не се отчита. Затова допускам, че сигурно има друг вид страхове, като един е много по-типичен - страхът от загуба на работното място, ако човекът го оценява като добро.

- Аз също си помислих, че с масовото навлизане на машини, изкуствен интелект тези страхове са на дневен ред.

- Можем да гадаем, но не е редно. По-важното е, че потвърждение на такива данни не можем да дадем. Ние смятаме, че страхът от война у нас е по-висок, отколкото този на поляци и румънци, които са в гранични зони, а страхът от война в прибалтийските републики е много по-висок от този на българите.

- Какво сочат вашите данни, какви са основните страхове на българите?

- Страховете са свързани със загуба на работата и изпадане в по-долна класова категория, страхове за здравето и живота, има страхове за сигурността и перспективата най-често за децата и следващите поколения, в последно време се забелязва ескалация на страха от въвличане на България във въоръжен конфликт.

От друга страна, ако се зададе въпрос дали човек го е страх от бедност, няма човек на планетата, който да не отговори положително.

ИНТЕРВЮ

Народът пие и яде и не му пука какво става – в тази фаза сме

Натрупва се напрежение и един ден то ще избие, казва синдикалистът Мика Зайкова

Юрий Асланов
Юрий Асланов

- Г-жо Зайкова, какво провокира нарастващата тревожност сред българите, че могат да обеднеят? От една страна, никога не са пътували толкова много, средните доходи се повишиха, достигайки 67% от средните в ЕС, а от друга – 48% се опасяват, че ще обеднеят?

- Ще Ви отговоря с една притча. Турският султан решил да увеличи данъците и след като минала първата година, той попитал първия везир как е реагирал народът. Отговорът бил: „Хората плачат, проклинат, много се тревожат". Тогава султанът разпоредил още да се увеличат. Когато изминала и втората година, той отново се поинтересувал какво става. „Народът яде, пие и не му пука какво става", бил краткият отговор на везира. „Тогава спираме с увеличенията", наредил султанът.

Ние сме във втората фаза. Когато човек не вижда изход, той гледа един ден напред, сегашното харчене е израз във висока степен на повишената тревожност.

- Какви са факторите, които я провокират?

- В момента се спори за минималната заплата, АИКБ излезе с едно предложение да се замразят пенсиите и заплатите, защото се очертава дупка в бюджета за тази година от 18 млрд. лв., което за съжаление е вярно. По-лошото е, че тя няма да може да се преодолее и през следващата 2025 г. Необходими са реформи, нови закони.

- Тя как е формирана?

- За 2023 - 2024 г. бяха подготвени безсмислени бюджети, които нямаха нищо общо с действителността. Заложи се ръст за т.г. от 3,2%, сега се оказва, че може да не е и 2%, което означава, че и приходите в бюджета ще са много малко.

- Както и че прогнозата на ЕК ще се окаже вярна, че икономическият ръст ще е 1,9%.

- Така е, но в приходната част има още грешки, при това огромни – заложен е траншът от 1,7 млрд. лв. по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Разбира се, той няма да дойде. От първия транш по предназначение са похарчени едва 100 млн., а новите европрограми не са стартирали. Вероятно заради честите избори. Възмутена съм. Още много други и все големи пробойни има в приходната част.

- А при разходите каква е ситуацията според Вас?

- В разходната цари пълно разхищение – все сме пред избори, все се обещава. Сега колегите от АИКБ настояват да не се вдига заплатите и пенсиите, питам се как ще се замразят, като 80% от пенсионерите вземат под 1000 лв., а издръжката на живота е 1439 лв. към октомври. Заедно с това водата се повишава. От 2026 г., като излезем на свободния пазар, електроенергията ще се повиши няколко пъти и тогава всички ще станем бедни, в Румъния и Гърция минималната заплата е по-висока от нашата, у нас как едно семейство да си гледа децата? Да се замразява минималната заплата в условия на демографска криза е абсурдно.

В момента тя е 933 лв., като се обложи с 10% данък и осигуровки, става 720 лв. Как се гледат деца с тези пари, като сумата е под прага за бедност?

Обещаха на армията да увеличат заплатите с 30%, за да спрат това текучество, защото военните ежедневно напускат, там какво да се прави? Средната възраст на медицинските ни сестри е 70 г., на лекарите – 50 г., и тях ли да ги оставим да изчезнат. У нас се плаща по 9 лв. и 20 стотинки за отработен час, а в повечето европейски страни е от два до четири пъти повече. Затова цели системи се обезкървяват откъм кадри.

В момента много хора харчат спестяванията си, за да живеят.

- Според Вас има ли напрежение?

- Мисля, че да, и един ден то ще избие.

Да не забравяме, че българите си дават сметка, че средствата, постъпващи в осигурителната система, са 50% от необходимите за пенсиите, тоест ние ги крадем от бъдещето на децата и внуците, като вземаме останалите 50 на сто от бюджета.

От друга страна, пенсионерите са най-болните и са подложени на повишаващи се цени. Ние като си платим сметките, гледаме какво ни остава за храна и за лекарства. Макар че се отпускат около 8 млрд. лв. за здравеопазване, те буквално изтичат по знайни и незнайни частни клиники, няма никакво превантивно здравеопазване, което да ни пази да не се разболеем.

- Притеснително е положението и с инвестициите.

- Ако през 2018 г. преките чужди инвестиции са били 30% от брутния вътрешен продукт, сега те са 3%, защото има сенчеста икономика, корупция и е очевидно, че съдебната система не е независима. Бизнесът се нуждае от спокойна среда и да знае, че като вложи средства и възникне някакъв спор, може да го реши в съда, а не да прибягва до подкупи, характерни за една разградена държава. Спасението е само в инвестиции с висока добавена стойност.