Никога заплатите не са стигали 67% от европейските и никога досега българинът не е кръстосвал света както в момента, но отново се тревожи, че може да загуби всичко

Нараства броят на европейците, които се страхуват повече от бедност, отколкото от война. У нас този процент е 48%, установява проучване на „Евробарометър".

Въпросът е какво провокира подобен базов страх, когато през последните две години доходите стремглаво растат, достигайки 67% от европейските. Средната брутна заплата вече е 2296 лв., в София е 3100. Заедно с това се повишават и пенсиите, които все още не покриват разходите за живот от 1427 лв., но от друга страна, те никога не са били такъв висок процент от тях. Ако приемем, че 80% от пенсионерите получават под 1000 лв., или около 900 лв. средна пенсия, това означава, че тя стига за 63% от необходимите разходи на месец.

В миналото обаче ситуацията бе доста по-драматична. През 2022 г. средната пенсия у нас бе 788 лв., а в предходната - 504 лв. Но ако се върнем с машина на времето през 2009 г., ще си спомним, че е била 136 лв. и се увеличаваше буквално със скоростта на костенурка, защото 11 г. по-късно, през 2020 г., минималната бе приблизително двойно повече - 250 лв. Тоест извървян е огромен път в посока повишаване на благосъстоянието на обществото като цяло.

Но ако се абстрахираме от доходите и погледнем в макроикономически план, ще видим, че и общата ситуация също не е чак толкова отчайваща. При положение че за второ тримесечие средният икономически ръст за ЕС е 0,8%, а за еврозоната е 0,6%, нашият от близо 2% е доста приличен. Да не говорим че при основния ни партньор - Германия - той е минус 0,1%.

Тук ще прибавим още един аргумент, показващ, че сегашният страх от бедност е трудно обясним. Един от сигурните индикатори, че жизненият стандарт се повишава, са рекордните пътувания в чужбина, като половината от тях са с цел почивка или екскурзия.

Примерно през май те са 808 хил. - с 4,6% повече спрямо същия месец на 2023 г. Месец по-късно са 854 хил., или с 8,1% ръст, през юли са 861 хил., което е с 5% повече, а през август този процент е 12, защото пътуващите са 903 хил.

През 2023 г. ситуацията е подобна. Като се започне от март, когато воаяжите са 600 хил., през летните месеци те скачат до 800 хил. и едва през октомври намаляват до 700 хил. на месец.

И тъй като приблизително половината са с цел екскурзия или почивка, те се считат за лукс, защото са на светлинна скорост от стоките и услугите от първа необходимост.

От тази гледна точка е много интересно какво провокира у българите страх от обедняване? Защо въпреки повишеното благосъстояние, на повърхността отново избива онзи базов ужас, с който се сдобихме покрай правителствата на Андрей Луканов през 1990 г. и на Жан Виденов в периода 1995 - 1996 г.? 

Част от обяснението вероятно се крие в едно февруарско проучване на ЕСТАТ, където за първи път се прокрадна идеята, че най-големите страхове на българите са да не се разболеят – 43%, или да изпаднат в бедност – 36,7%. Още тогава и двете изпреварваха опасенията от война, които бяха чак на трета позиция с 33,5%.

Не е изключено отговорът да се крие някъде и в тезите на синдикатите, според които 48% от домакинствата живеят под линията на бедност преди социалните плащания.

Възможно е българите да усещат, че помпането на икономическия ръст е заради бързо растящото потребление, провокирано от нарастващите доходи. Въпреки тях обаче ситуацията при индустрията е доста по-драматична. През юни тя регистрира спад от 5,2% на годишна база, като в повечето европейски страни той е значително по-малък. Тоест това е знак „Внимание", който не може да пренебрегнем.

Но освен този, друг възможен отговор може би е фактът, че едва от 2 години средностатистическият българин усеща някакво по-осезаемо благосъстояние.

През тези близо 35 години от началото на прехода преживяхме такива кризи, придружени с брутални обеднявания, граничещи с оскотявания, на няколко пъти, че този спомен трудно може да се изличи дори след 1 - 2 поколения.

Според психолози не може да се изключи и вечният ни неистов стремеж да се покажем много по-нещастни, отколкото сме всъщност. Дали този рефлекс не се задейства и сега? В търсене на възможните обяснения се обърнахме към трима специалисти, всеки от които има своя гледна точка, но съвкупността им създава една пъстра картина и може би някъде там се крие и истинската причина за аномалните ни страхове.

ИНТЕРВЮ

Зле съм, имам само 1 кола, а съседът - 2

Българинът е склонен да преувеличава нещастието си, смята социологът Юрий Асланов

- Г-н Асланов, как ще коментирате проучване на „Евробарометър", че тревожността у българите от бедност нараства.

- Не обичам да коментирам чужди данни. Страхът от бъдеща бедност в ранга на страховете на българите отдавна се подрежда на по-задно място. В последно време растат притесненията от въвличане на страната във военен конфликт или от последиците от този конфликт, от бежанска криза – през последните два месеца тези страхове растат.

- Но донякъде ни е заложено да се чувстваме по-бедни и по-нещастни от всички останали и това се отчита от всички класации в ЕС.

- По принцип българинът е склонен да преувеличава нещастието си дори когато не се чувства нещастен. Имаме си я тази национална черта. Както и когато говорим за бедност, има основание да я преувеличаваме. Например по данни на нашите проучвания близо 11% от тези, които в анкетна ситуация твърдят, че живеят по-зле от другите, получават доходи над средните. Затова се питам - риторично, разбира се – дали не е възможно подобна декларация в анкетна ситуация да се дължи на някоя специфична нашенска особеност - от типа „аз живея зле, защото имам само една кола, а комшията има две". Не казвам, че това може да е причина, но не мога да изключа, че се прави подобно сравнение – „не живея бедно, но живея по-бедно от други, които познавам".

Това определено не е характерно за представители на други нации. Затова смятам, че ако не се провери достоверността на декларираното в анкетна ситуация с допълнителни въпроси и филтри, най-вероятно ще излезе, че опасенията от бедност растат и че сме най-нещастни. И причината е, че ние обичаме да оглавяваме подобни класации, но това може да не отговаря на истината.

- Факт е, че в последните години доходите растат, вече не сме на последно място по доходи в ЕС, а на предпоследно, и никога досега българинът не е пътувал толкова много, а пътуванията с цел почивка не са услуга от първа необходимост, а лукс.

- Вярно е, че през последния четвърт век стандартът се повиши, средният доход в началото на века в сравнение със средния европейски доход бе 28%, а сега е над 67%. Не е възможно това увеличение да не се чувства и да не се отчита. Затова допускам, че сигурно има друг вид страхове, като един е много по-типичен - страхът от загуба на работното място, ако човекът го оценява като добро.

- Аз също си помислих, че с масовото навлизане на машини, изкуствен интелект тези страхове са на дневен ред.

- Можем да гадаем, но не е редно. По-важното е, че потвърждение на такива данни не можем да дадем. Ние смятаме, че страхът от война у нас е по-висок, отколкото този на поляци и румънци, които са в гранични зони, а страхът от война в прибалтийските републики е много по-висок от този на българите.

- Какво сочат вашите данни, какви са основните страхове на българите?

- Страховете са свързани със загуба на работата и изпадане в по-долна класова категория, страхове за здравето и живота, има страхове за сигурността и перспективата най-често за децата и следващите поколения, в последно време се забелязва ескалация на страха от въвличане на България във въоръжен конфликт.

От друга страна, ако се зададе въпрос дали човек го е страх от бедност, няма човек на планетата, който да не отговори положително.

ИНТЕРВЮ

Народът пие и яде и не му пука какво става – в тази фаза сме

Натрупва се напрежение и един ден то ще избие, казва синдикалистът Мика Зайкова

- Г-жо Зайкова, какво провокира нарастващата тревожност сред българите, че могат да обеднеят? От една страна, никога не са пътували толкова много, средните доходи се повишиха, достигайки 67% от средните в ЕС, а от друга – 48% се опасяват, че ще обеднеят?

- Ще Ви отговоря с една притча. Турският султан решил да увеличи данъците и след като минала първата година, той попитал първия везир как е реагирал народът. Отговорът бил: „Хората плачат, проклинат, много се тревожат". Тогава султанът разпоредил още да се увеличат. Когато изминала и втората година, той отново се поинтересувал какво става. „Народът яде, пие и не му пука какво става", бил краткият отговор на везира. „Тогава спираме с увеличенията", наредил султанът.

Ние сме във втората фаза. Когато човек не вижда изход, той гледа един ден напред, сегашното харчене е израз във висока степен на повишената тревожност.

- Какви са факторите, които я провокират?

- В момента се спори за минималната заплата, АИКБ излезе с едно предложение да се замразят пенсиите и заплатите, защото се очертава дупка в бюджета за тази година от 18 млрд. лв., което за съжаление е вярно. По-лошото е, че тя няма да може да се преодолее и през следващата 2025 г. Необходими са реформи, нови закони.

- Тя как е формирана?

- За 2023 - 2024 г. бяха подготвени безсмислени бюджети, които нямаха нищо общо с действителността. Заложи се ръст за т.г. от 3,2%, сега се оказва, че може да не е и 2%, което означава, че и приходите в бюджета ще са много малко.

- Както и че прогнозата на ЕК ще се окаже вярна, че икономическият ръст ще е 1,9%.

- Така е, но в приходната част има още грешки, при това огромни – заложен е траншът от 1,7 млрд. лв. по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Разбира се, той няма да дойде. От първия транш по предназначение са похарчени едва 100 млн., а новите европрограми не са стартирали. Вероятно заради честите избори. Възмутена съм. Още много други и все големи пробойни има в приходната част.

- А при разходите каква е ситуацията според Вас?

- В разходната цари пълно разхищение – все сме пред избори, все се обещава. Сега колегите от АИКБ настояват да не се вдига заплатите и пенсиите, питам се как ще се замразят, като 80% от пенсионерите вземат под 1000 лв., а издръжката на живота е 1439 лв. към октомври. Заедно с това водата се повишава. От 2026 г., като излезем на свободния пазар, електроенергията ще се повиши няколко пъти и тогава всички ще станем бедни, в Румъния и Гърция минималната заплата е по-висока от нашата, у нас как едно семейство да си гледа децата? Да се замразява минималната заплата в условия на демографска криза е абсурдно.

В момента тя е 933 лв., като се обложи с 10% данък и осигуровки, става 720 лв. Как се гледат деца с тези пари, като сумата е под прага за бедност?

Обещаха на армията да увеличат заплатите с 30%, за да спрат това текучество, защото военните ежедневно напускат, там какво да се прави? Средната възраст на медицинските ни сестри е 70 г., на лекарите – 50 г., и тях ли да ги оставим да изчезнат. У нас се плаща по 9 лв. и 20 стотинки за отработен час, а в повечето европейски страни е от два до четири пъти повече. Затова цели системи се обезкървяват откъм кадри.

В момента много хора харчат спестяванията си, за да живеят.

- Според Вас има ли напрежение?

- Мисля, че да, и един ден то ще избие.

Да не забравяме, че българите си дават сметка, че средствата, постъпващи в осигурителната система, са 50% от необходимите за пенсиите, тоест ние ги крадем от бъдещето на децата и внуците, като вземаме останалите 50 на сто от бюджета.

От друга страна, пенсионерите са най-болните и са подложени на повишаващи се цени. Ние като си платим сметките, гледаме какво ни остава за храна и за лекарства. Макар че се отпускат около 8 млрд. лв. за здравеопазване, те буквално изтичат по знайни и незнайни частни клиники, няма никакво превантивно здравеопазване, което да ни пази да не се разболеем.

- Притеснително е положението и с инвестициите.

- Ако през 2018 г. преките чужди инвестиции са били 30% от брутния вътрешен продукт, сега те са 3%, защото има сенчеста икономика, корупция и е очевидно, че съдебната система не е независима. Бизнесът се нуждае от спокойна среда и да знае, че като вложи средства и възникне някакъв спор, може да го реши в съда, а не да прибягва до подкупи, характерни за една разградена държава. Спасението е само в инвестиции с висока добавена стойност.