„Акулата", която изстреля Камала Харис към върха
Карън Дън е топадвокат, защитава гиганти като Google, Apple, Uber, Oracle и шефа на Amazon Джеф Безос, но на доброволни начала подготвя всички кандидат-президенти на демократите от 2008 г. насам
Човекът зад смайващата промяна на Камала Харис от „грозно пате" в „красив лебед", който с чаровна усмивка на холивудска звезда и леко подигравателен тон направи смешна агресията на уверения в победата Доналд Тръмп, се нарича Карън Дън. Самата тя е рядка птица – топадвокат, защитаващ IT гиганти като Google, Apple, Uber, Oracle и най-богатия човек на планетата Джеф Безос в различни дела. Тя винаги е първият им избор, когато са в тежка „животозастрашаваща" криза. Но заедно с това тя е и рицар по душа, работещ без хонорар, когато трябва да отърве Америка от омразата.
Заедно с това тя на доброволни начала подготвя всички кандидат-президенти на САЩ от Демократическата партия – от Хилъри Клинтън, през Барак Обама, до Камала Харис.
Нищо в живота й не предвещава, че ще работи с бъдещите президенти и вицета на Америка и че ще им казва какво да правят. Напротив, когато е на 6 години, тя си дава клетва, че никога няма да стане адвокат, наблюдавайки колко много време „губи" майка й в кантората. Всичко върви по план. Току-що завършила университет, Карън започва работа в новинарски отдел, а през 2000 г. е одобрена за прессекретар на кандидата за сената Хилъри Клинтън.
Искрящият талант на Дън да подготви Хилъри Клинтън за тежките дебати веднага си проличава и бившата първа дама, без да се колебае, я издига за директор на комуникациите си.
Момичето обожава работата си, защото непрекъснато се застъпва в полза на медиите, но преди това дълго е обмисляла как по най-убедителния начин да им представи дадена новина. В един момент получила внезапно озарение – тя обичала да работи за правителството и искала да служи на обществото, като го защитава. За съжаление, невинаги успявала да направи това като PR, тоест налагало се да направи промяна. Затова тя решила да рискува и да завърши юридическия факултет, да стане федерален прокурор и от тази позиция още по-успешно да брани интересите на американците. Но си оставила и резервен вариант, нещо като план В за завръщане в политиката, в случай че нещо в съдебната система не й хареса.
Следвайки новия си приоритет, тя завършва престижния правен факултет в Йейл и се среща с колеги, с които не само работи на високи обороти, а и успява да се забавлява.
И някъде по това време си дава второ обещание – независимо по колко важни дела е ангажирана, винаги да отделя време за случаи със силно социално въздействие. Особено ако са свързани с някаква зараждаща се омраза в обществото.
Каузата й винаги да е на страната на доброто от нейна гледна точка я превръща във феноменална „акула". В съдебната зала никой не иска да застане срещу нея, защото знае, че ще загуби. Самата тя казва, че работи със S.W.A.T. (special weapons and tactics) екип заради приликите с прочутото звено в САЩ за високорискови операции.
За разлика от бойците, нейните воини талантливо боравят със законите и с фактите. И тъй като от години са свикнали да общуват помежду си, при това под изключителен стрес, те са се превърнали в особена „бойна" част, която трудно се преодолява.
Според Дън най-важното е, че искрено се харесват един друг и се забавляват в процеса на делата, а обяснението е, че обожават работата си и затова са отличници във всичко, с което се захванат. Така, след като амбициозната „Желязна лейди" е подсигурила тила си с блестящ екип от юристи, вече може да отдели време и за любимата си обществена служба. През 2008 г. тя е помолена да помогне в кандидат-президентската кампания на Барак Обама и оттогава тя подготвя всички претенденти на демократите.
Още при първия си ангажимент Дън се заема със задачата с хъс и превръща Обама в обаятелен и убедителен оратор. Той винаги е във форма, усмихнат, позитивен и отговаря конкретно, като същевременно знае как да се измъква от неудобните въпроси, така че да не обиди медиите. След двата му успешни дебата, през 2016 г. Хилъри Клинтън също се обажда на своето лично откритие и любимия си някогашен прессекретар. Бившата първа дама убедително води и всичко сочи, че ще спечели, но кампанията й драматично е провалена от хакнатите мейли от група, работеща за руското разузнаване. Джулиан Асандж прави документите обществено достояние и това слага дебела черна точка на надпреварата. За Клинтън това е краят. Разбира се, разследването по-късно ще установи, че ФСБ се е намесило в полза на победата на Доналд Тръмп, който чистосърдечно отрича, че е знаел за това, но резултатът е такъв, какъвто е. Зрелищен провал за Хилъри и поднесена на тепсия победа за милиардера.
Карън Дън е разочарована, но не и сломена. Тя ненавижда подхода на магната президент, който още в първия си мандат започва да залага на конспиративни теории, разделящи американското общество и настройващи различни групи едни срещу други. И тъй като заради расизма се стигна на няколко пъти до брутални сблъсъци, Дън си обещава да се бори с омразата винаги и навсякъде – до победа.
Сега с Камала Харис Дън получи своя втори шанс за реванш срещу Тръмп. В началото ситуацията изглежда абсолютно губеща, от какъвто и ъгъл да се погледне. След стрелбата по милиардера рейтингът му така се изстреля в космоса, че демократите осъзнаха, че Джо Байдън срещу такъв противник няма никакъв шанс. Но ситуацията се влоши и когато стана ясно, че те нямат време, за да открият нов силен кандидат с потенциал за победа. Останали без козове, те се обърнаха към единствената разпознаваема за публиката фигура - Камала Харис. Без особена харизма, приличаща по-скоро на прокурор, отколкото на вицепрезидент, тя определено не стоеше добре срещу Тръмп, който с ореола си на борец за правда очевидно щеше да я остави да му диша праха.
За разлика от него Камала имаше още един проблем – тя не успяваше да прикове вниманието, човек трудно би се заслушал в изказванията й, а прочутият й странен смях единодушно бе определен от PR-ите в САЩ като кошмар за кампанията. От тази губеща позиция екипът на Камала Харис се обажда на Карън Дън. В този момент в кантората й ври и кипи, защото делото на САЩ срещу Google е в разгара си. Държавата настоява монополистът да бъде разбит на по-малки фирми, за да не се стигне до господстващо положение, но мегакомпанията отказва.
На 9 септември е насрочено първото заседание по антитръстовото дело на века и Карън Дън защитава по неподражаем начин именития си клиент. Тя е хладнокръвна, аргументите й са железни, но тя не изчаква овациите, а оставя екипът й да продължи, защото е поела безвъзмезден ангажимент – да подготви Камала Харис в първия й дебат срещу опасния враг на демократите Доналд Тръмп.
Двете се затварят и работят в продължение на 17 - 18 часа без прекъсване. Как успява ли? За Дън казват, че има рядката способност да каже на политика, независимо от това колко е известен или влиятелен, че прави нещо погрешно. Тя отива още по-нататък, като му показва и как този недъг може да се поправи. Но заедно с това тя обучава кандидата как да вкара много хумор и човечност в тезите си.
Неслучайно Хилъри Клинтън си спомня за „маратона" с Карън Дън като за трудна и тежка „любов". Причината е, че на адвокатката не й мигва окото да каже: „Това няма да проработи" или „Това няма смисъл, можеш да се справиш по-добре". В същото време умело насърчава „клиента си", когато забележи, че е на прав път. Като пуска лафове от типа „можеш повече" или „трябва да направиш повече от това".
След феноменалните 17 часа работа с Камала Харис резултатът не може да се определи с друга дума, освен като шокиращ за всички. Вицепрезидентът, която до момента с нищо не е впечатлявала, вече е неузнаваема – тя по чудодеен начин се е сдобила с невероятна харизма, с жестове и усмивка на холивудска звезда, но в същото време е придобила безумно точен рефлекс да се справи с агресивен кандидат-президент като Тръмп. На всяка негова нападка тя гледа с лека насмешка, поклащайки подигравателно глава, не си позволява никакви емоции, изслушва го внимателно, след което с железни аргументи срива тезите му. Или го провокира, за да направи смайващ гаф да обвини мигрантите, че ядат домашните любимци на американците. Още по-любопитно бе, че от плашещия й смях нямаше и следа.
Така неузнаваемата нова Харис удържа първата си победа и привлече мощна подкрепа. Опра Уинфри се зае на доброволни начала да обедини известните личности в страната и в Холивуд да работят за кампанията й, Тейлър Суифт призова милионите си фенове да я подкрепят и постепенно се стигна до неподозиран обрат – в момента Камала Харис леко изпреварва сочения за сигурен победител в надпреварата Тръмп.
Разбира се, милиардерът не пропусна да атакува Харис, че ако спечели, вероятно делото срещу Google ще бъде „смачкано" в полза на гиганта, но Дън побърза да отговори, че има право на своята обществена служба, която е безвъзмездна. И че тя няма нищо общо с работата й на адвокат.
Още повече, тя години наред воюва с омразата, провокирана от фалшиви конспиративни теории, които започнаха по време на управлението на Тръмп. Първият й сблъсък бе с мъж, вярващ, че „педофилският кръг" около Хилъри Клинтън е виновен за всички беди в Америка, и затова той се нагърбва със задачата да търси възмездие. Постепенно тези процеси ескалираха и се стигна до насилие на расова основа в Шарлотсвил, където неонацистки движения поискаха „прочистване" на нацията.
Карън Дън с тревога следи събитията, когато телефонът й в кантората позвънява. Обажда й се водещият адвокат по граждански права в района Робeрта Каплан, която иска помощта й. Макар никога да не са се срещали, Каплан пита дали иска двете заедно да осъдят нацистите и Дън с радост възкликва: „Да". Сформират силен екип. Но пътят до победата е осеян с тръни, топадвокатката на няколко пъти обмисля вариант да напусне любимата си професия. Причината е, че след разискванията в залата съдебните заседатели не се явяват в продължение на няколко дни, очевидно заради симпатии към расистите. Карън Дън е абсолютно отчаяна, защото недоумява как може някой да пренебрегне всички доказателства за насилието на расова основа и да застане на страната на агресорите.
В това състояние ден след ден тя и екипът й търсят нови аргументи и в един момент се стига до трудно извоюваната победа – на жертвите трябва да се изплатят 25 млн. долара. Нечуван успех, звучен шамар и впечатляващо предупреждение към всички кандидат-насилници.
Работата й по делото е толкова забележителна и печели толкова много привърженици, че HBO през 2023 г. решават да филмират изумителната история.
По същия начин Дън се намеси заедно със съпруга си, за да осигурят бюджетната автономия на окръг Колумбия.
Двамата години наред обсъждали случая на вечеря, като след време адвокатката през смях ще разкаже, че тогава най-големият противник на бюджетната автономия не били политиците, а дъщеря им.
Така безстрашната „акула" продължава да носи две дини под една мишница, вярвайки, че наред с битките в съдебната зала винаги трябва да намира време и за важни за обществото каузи.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха