Лиснаха менче с вода, посипаха ги с жито за плодовитост, но нямаше кой да напие петела. Днес веселбата продължава

Сватба на австралийци по старите български традиции, която се вихри от вчера и продължава и днес, оживи 250-те жители на с. Вишовград. Бабите от местната певческа група и 2 бенда репетираха седмици, ровиха в ракли, разказваха спомени за отдавна забравени ритуали, а кметът Иван Маринов учеше английски думи, за да поздрави младоженците Клаудия и Робърт. В красивото павликенско село женитба не е имало поне от десетилетие.

Идеята да се оженят на 15 000 км от Сидни хрумнала на 26-годишната Клаудия. Тя е машинен инженер, а Робърт, когото всички наричат Роб - месар. Заедно са от 12 г. “На шега решихме да се оженим тук,

за нас това е приключение”,

казаха младоженците. В слънчевия и топъл ден те видяха пророчество за щастлив и безоблачен семеен живот.

“Дъщеря ми реши да вдигне сватба тук още миналата година, когато дойде за първи път. Малко се учудих”, казва майката на Клаудия - Сара Джей Лего. 

Сара е англичанка и от 5 г. живее постоянно на около километър от центъра на Вишовград в къща, позната като Pink house. Името е още от предишния собственик японец. (Джун Мацунага дошъл в България по линия на Института за чуждестранни студенти и направил зелено училище, преди да си тръгне. Неговият баща е най-добрият преводач от български в Страната на изгряващото слънце, даже превел “Под игото”.) “В селото има около 20-25 британци и 8 белгийци, даже с деца”, разказва доц. Петър Петров. Той е местен авторитет и ерудит, работил в БАН, преди да се пенсионира, а сега е председател на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм.

“Отдавна в селата сватби почти не се срещат. Само погребения, дори вече и без музика, няма кой да я плаща. Заради това нашите хора дори са забравили какви са обичаите. Примерно ритането на менчето от младоженката. При репетицията Клаудия се заля и единият ѝ крак беше мокър”, обяснява той, докато за последно преглежда всички детайли по 800-метровото трасе, което празничната процесия ще измине от къщата на Сара до площада.

“Цяла седмица търсихме мегафон. Не могат да се управляват иначе. Аз не знам ceremony ли да им казвам на английски, ritual ли? Както и да го кажа, все ще ме разберат”, реди Петров.

“Ела се вие, превива” свири оркестър

“Нюанси” от Павликени, докато бащата на булката я извежда от малката порта на Розовата къща. С жалната песен навремето момата се прощавала с родния дом. Преди това се зарежда фолклорна програма от местната група и павликенския бенд. А гостите наблюдават с подобаваща сериозност и леко недоумение. Като излезе булката от малката порта, баща ѝ хвърля зад гърба ѝ чиния, която трябва да се счупи пред къщата.

Клаудия е в бяла рокля и с нежно венче на главата. С Робърт искали да се пременят в български носии, но не им станали, доверява организаторът. Тя рита менчето, за да им върви по вода. От къщата тръгва пъстро шествие. Един от сватбарите

върви и ръси жито наляво-надясно

Закодираният смисъл е колкото зърна - толкова деца в новото семейство. Липсва обаче пърхащият с крила петел, който напиват с ракия. Не че нямало, местните намерили и петел, но не открили кой да отговаря за него.

В центъра на Вишовград кметът Иван Маринов с националния трикольор, е строен зад маса с червена покривка. Welcome to everybody in Vishovgrad, започва организаторът Петров. После следва нещо, чийто смисъл трябва да е: Искам да поздравя всички австралийци, но преди всичко младоженците с това, че стават съпруга и съпруг.

“Но не знам кое е по-отпред - wife или husband”,

колебае се до последно доцентът. Кметът бракосъчетава двойката и ги кани да положат подписите си под брачно свидетелство. Дават на младото семейство плик с поздравителен адрес. Да им напомня за паметното събитие и Вишовград. Кметът им честити на чист български. До него Петър Петров превежда: Сongratulations!

“Те се намират в България. Като отидат нашите в чужбина, какво? Карат ги да учат английски, нали? Нека и те да се учат на български”, категоричен е Иван Маринов.

За да е напълно автентично, гръмва ритъмът на хорото. Има подготовка и за сватбарски гърмеж. Намерили малък газов пистолет и го поверили на бившия шеф на полицията в Павликени Димитър Методиев. Три газови патрона, толкова успели да осигурят за сватбата. Методиев  обаче е част от местната певческа група и е зает с репертоара. Гръмва ли пистолетът до края на веселбата не се знае.

Музиката сменя ритми, свирят хора̀ и ръченици. Почти никой от сватбарите не знае стъпките. Редом с местните чужденците подскачат напред-назад.

Цяло село е поканено на празненството. Обаче родната традиция, че на сватба се ходи да се яде и пие, се сблъсква челно с пестеливите английски приеми.

Бюджетът за почерпката, определен от тъщата, е 300 лева

“Изчислихме ги - една бира, от по-скъпичката, за 1,80 лв. с две кебапчета правят 4,60 лв. Тоест лимитът е 5 лв. на човек. Продавачът от селския магазин, който пече кебапчетата, познава отлично местните хора. Само вишовградчани ще консумират безплатно. Останалите - да се бъркат”, разяснява Петър Петров.

Ако циганската сватба е три дни, а българската 1 ден, то австралийската ще е 2 дни. Продължава и днес от 11 ч, когато застъпва златаришката духова музика - Джипси оркестър “Муци бенд”. Цял ден ще свирят народна музика и различни етноимпровизации. Е, ако английската общност поиска нещо различно, могат да изпълняват и Гершуин, няма проблем. “И Summer time ще изкарат с тромпета, проблем няма!”, уверяват запознати.

В 16 ч веселбата се пренася в съседното село Емен, където австралийски и английски сватбари са настанени в местен комплекс. Заради феминизацията ритуалите от Розовата къща ще бъдат повторени от майката на булката. Сара ще изведе дъщеря си от хотелския комплекс. Пак ще се рита менче и ще се хвърля чиния. “И защо не? Защо трябва да се пренебрегва ролята на майката? Англичаните са много разкрепостени. Родителите на Клаудия са разделени. Всеки от тях е във Вишовград с новия си партньор. Всички се прегръщат и целуват, никой не може да разбере кой с кого е”, цъкат с език местните пенсионери.