На 22 декември слънчевите лъчи влизали през входа на светилището и "оплождали" водата долу

Храм-кладенецът край село Гърло, Пернишко, е уникално място. Със сигурност няма друго такова място в България, а и околовръст! Обектът е от праисторията, явно е много стар, но как е оцелял и се е запазил сравнително непокътнат толкова години, също е удивително. Неизвестно е кой и с каква цел го е направил. Нито пък защо точно на това място.

В този район изследванията са показали, че има девет подземни извора, но древните строители на храма са избрали именно този от изворите, който е най-високо на хълма и с директно южно изложение. После са изградили подземния кладенец с вход леко на изток, дълбаейки откъм най-трудната възможна част на повърхността.

Това буди интерес, защото за всички тези усилия трябва да е имало някакъв много важен смисъл. Повече от ясно е, че това праисторическо подземие не е просто водоем, водохранилище или нещо друго с някакъв практически ежедневен смисъл, а нещо отвъд простото битие. Затова древният кладенец се смята за храм, макар и неясно какъв точно. Има много теории, една от тях е, че е светилище на подземните води или някакъв друг тайнствен култ. 

Преди повече от 50 години въпроси за предназначението са си задавали и археолозите, които първи са изследвали мястото. За откривател през 1972 г. се смята проф. Димитрина Митова-Джонова (1924-2015), чийто род е 3-4 села по-нататък от Гърло.

В Италия още я наричат "дамата на кладенците" заради нейните изследвания върху шумерската протосардинска култура нураги.

На остров Сардиния са се запазили няколко сходни на храм-кладенеца в Гърло постройки. Затова професор Димитрина Митова-Джонова хвърля много време и усилия да ги сравнява. През 1982 г. откривателката на гърленския храм-кладенец отива на средиземноморския остров и обхожда много от свещените кладенци и кули - нураги, намиращи се там.

Тя установява, че един от

храмовете - този при Балао,

напълно съответства като

размери и градеж на

кладенеца край Гърло

Археоложката датира нашия храм-кладенец от времето около Х век пр.Хр.

Само че гърленският храм-кладенец се различава по един основен параметър коренно от всички подобни постройки на остров Сардиния. Там обектите са разположени на равнинен терен. Докато при нас храмът е вкопан в стръмен планински скат. 

Според инж. Любомир Цонев - един от хората, направили много за популяризирането на мястото през последните 20 години - именно в това се крие и уникалността на съоръжението край село Гърло. Да се изгради, е било изключително сложно. И никъде няма нищо друго, което да наподобява на него преди или след това, от по-ранни или по-късни епохи.

Тъй като да се открие някаква практическа логика или смисъл на това чудо е трудно (както и при сардинските кладенци), професор Митова-Джонова допуска, че става дума за особен сакрален обект, свързан с някакъв култ. Но

в конструкцията няма нищо,

което да може да се уподоби

на познатите тракийски

светилища по нашите земи

И така най-близката по смисъл културна препратка бива направена към чудноватите мегалитни храмове на остров Сардиния.

Повече от десетилетие, след като е открила и описала гърленския кладенец, професорката изказва версията, че на това място би могло да се говори и за специфичен Лунен култ. Имаме вода (в кладенеца долу), в която вертикално през отвора отгоре се отразява лунната светлина. Тоест биха могли да се правят гадания или дори предсказания на лунните затъмнения. Тази хипотеза обаче остава недоказана и след смъртта на проф. Митова-Джонова е изоставена, тъй като не се намира нищо в подкрепа на такава теория.

Астроархеологически изследвания на мястото са правени много години по-късно и те засега обясняват връзка единствено със зимното слънцестоене.

След замервания бива доказано нещо интересно. Точно в този ден на годината, този, който е бил вътре в кладенеца и е стоял с лице към стълбищата, водещи към изхода, като през визьор е можел да види слънчевите лъчи, идващи от седловината между контурите на двата отсрещни хълма. Светлината се е приплъзвала през първото най-горно стъпало на входа и навлизала в храма през трегера на прохода, докато стигне в центъра на водната повърхност долу.

Не си правете обаче труда да

ходите в гърленския кладенец

специално на 22 декември,

защото вече няма как да се почувствате като древен жрец. Първо стълбите към кладенеца са преправяни преди десетилетия, когато са решили да укрепят мястото и да построят навес, за да го запазят.

Наклонът на стълбите сега е по-полегат, отколкото е бил в оригинал, макар че това няма голямо значение в случая. Проблемът е в зидовете на някогашния навес и образувалата се гъста гора зад него. 

Но така или иначе направените изследвания обясняват поне частично защо преди хиляди години някой е извършил цялата сложна техническа операция, избирайки да копае дълбок кладенец на висок хълм (след като вода има и на по-леснодостъпни места долу) с южно изложение и вход леко на изток.

Защото само така лъчите на зимното слънцестоене са можели да "оплодят" свещения извор в "утробата" на кладенеца, за да се роди началото на новия жизнен цикъл... 

Изследванията преди повече от половин век доказват, че гърленският храм-кладенец е бил елемент от цял сакрален комплекс. Някъде до края на 60-те години на миналия век западно от кладенеца по склона е съществувало каменно корито. То е било изградено от четири каменни блока, наподобяващи долмен.

Местни жители разказват на археолозите, че на скалата над кладенеца е имало петроглифи, а на по-малко от километър северозападно, където е местността Русалимските гробища, били издигнати побити камъни (менхири), които вече са унищожени. Източно от кладенеца, на около 150 метра, е открита и малка римска баня, която била захранвана от подземен извор. Близо до нея днес е каптажът на селския водопровод.

Но и това, което се е запазило от храм-кладенеца до днес, заслужава внимание. Мястото наистина е удивително! 

В недалечно бъдеще то ще получи заслужената си слава, тъй като вече е леснодостъпно с автомобил и всеки може да стигне до него без кой знае какви усилия.

Новопостроеният път върви по билото на планината между селата Гърло и Муртинци и после покрай връх Малчовица завива надясно, като след още един остър завой стига точно до входа на храма-кладенеца.

До неотдавна, за да се стигне до храм-кладенеца, бе необходимо с високопроходим автомобил да се мине по коларски път от село Гърло към яз. "Красава".

Плюсът на това трасе бе, че минаваше и покрай

още един интересен

обект след село Гърло

- т.нар. Богомилско

или Латинско гробище

Обрамчените в кръг средновековни кръстове се виждат от пътя. 

Но минусът на маршрута бе, че през зимата, пролетта и есента много често пътят надолу бе наводнен от многобройните извори наоколо и дори с джип бе трудно да се стигне до язовирната стена. Затова за предпочитане бе да се върви пеша. После така и нагоре до язовирната стена и край преливника, а след това по една малка горска пътечка през баирите се стигаше до храма. Мнозина през годините са се лутали доста из шубраците, докато намерят мястото. Това вероятно е и една от причините храм-паметникът да се запази въпреки липсата на специална охрана или някакво специално стопанисване през последните десетилетия.

Но всеки, който след положените усилия е стигал до входа на храма, няма как да не е възкликвал от почуда. Особено когато слезе по стълбите, водещи надолу, и стигне вътрешността на кладенеца. Тогава погледът му започва да шари между дъното на ямата в центъра и кръглия отвор точно над нея. И в този момент всеки новодошъл си дава сметка, че никога през живота си не е виждал подобно място.