Не е ли време да свикнем със своите различия
Дали не е време да разберем, че ние, българите, отдавна не сме обединявани от онова нещо наричано "българщина" и да свикнем със своите различия. Просто да сме по-спокойни, когато констатираме, че не сме еднакви. Ето, някой харесва една музика, друг харесва друга, а трети, пиян до козирката, нещо го напъва да пее "градски песни". И се трогва до сълзи от собствения си глас. Всъщност, различията са прекрасни. Особено, когато са раздути до неимоверност и са единственото основание за лична гордост. Както между сръбските, македонските и българските патриоти, например. Ай наздраве!
*От фейсбук
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия Любовите на Николай Волев
Режисьорът отказва да замине за Куба заради младежката си любов, после бяга в Англия заради първата си съпруга Мери 4 г. се побърква от вина заради тайна авантюра с актриса