• Плащат си местните данъци, изискват пътища и добри условия за живот
• Във Върбовка казват за махалата на емигрантите, че е Кварталът на богатите
• Почти всяка година има по 2-3 деца, които завършват висше образование

Ромите от павликенските села, които живеят в Европа, вече не купуват булките си на по 14-15 г. Не защото бургуджиите вече не могат да броят 70-80 хил. лв. за жена, както го правят от години. Научиха от Запада, че гражданският брак е важен, образованието - ценност, а дисциплината - приоритет. Станаха съвестни данъкоплатци, помагат на църкви и джамии по родните места, инвестират в местната икономика, но изискват добри улици, уредени села и европейски условия за живот, когато се връщат за няколко седмици през лятото.“Много се увеличи процентът на гражданските бракове. В чужбина изискват от тях да имат брак и по мои наблюдения двойките отиват и подписват.

Промени се начинът на мислене, че семейство трябва да има и да е обвързаност, а не само заради социални придобивки

Видяха друг начин на живот - като модела в Германия, и осъзнаха, че трябва да имат граждански брак. Ранни бракове почти няма”, обяснява Стефан Стефанов от село Стамболово. Той е регионален координатор на ромските медиатори към център “Амалипе” във Велико Търново и музикант. Известен е сред местните като Самир Професора, защото има висше образование. Завършил е история. Има магистратура по европейска интеграция. И в нощта срещу понеделник (19 август - б.а.) е бил до 4 ч призори на клавира, защото август е месецът за всички сватби и сюнети на местните “германци”.

Емигрантите от Павликени, Върбовка, Стамболово и Недан от общността миллет, говорещи на турски, които се обиждат, ако ги нарекат роми, си имат анклав в Манхайм. Има павликенски мигранти в Белгия, Англия, Франция, Холандия, но 90% са в Манхайм.

Животът им по родните места е точно 20 дни, колкото трае годишният отпуск. Повечето вече са си тръгнали, последните отпътували на 16 август. Иначе веселбите, 13 на брой за Професора, събират на открито по 300-400 души.

“Ето тук беше шатрата, виждаш ли боклуците? След малко всичко ще бъде събрано в чували и изхвърлено, не оставяме мръсно”, казва Стефан, докато пътуваме към Върбовка. В най-голямото павликенско село с 1800 жители все още има семейства гастарбайтери, които не са си тръгнали.

“Преди да отидат в чужбина, мисленето на хората беше едно. Сега е друго,

начинът им на живот и поведение се промени, стана германски тип. Те заимстват културата, най-важният приоритет за тях е дисциплината. Децата масово завършват средно образование и продължават висше там”, разказва Стефан.

И друго е забелязал ромският застъпник - в общината много успешно събирали данъци напоследък.

“Връщат се и си плащат всички налози, защото имат пари. Срещу това изискват да има добра инфраструктура. В нашите села няма гета”, казва Стефан.

Около 500 човека от Върбовка има в чужбина, половината от тях са с децата си,

а другата половина са ги оставили при баби и дядовци. Посещават местното основно училище, което е със 120 деца, а детската градина - с 60. Работещите в чужбина пращат пари на родителите си и така подпомагат икономиката. В селото има три магазина и две заведения.

“Децата задължително ходят на училище, защото пък някои от тези родители получават семейни добавки и други социални помощи в чужбина, които са в пъти по-големи от нашите тук. Децата тук отиват с желание, защото в училището сме им създали извънкласни форми”, гордее се кметът Антон Антонов. Около 40 деца всяка сутрин пътуват до средните училища в Павликени и в Сухиндол. Почти всяка година има по 2-3 от тях, които завършват висше образование. Имат архитект, инженери, социални работници.

Бившият общински съветник от Върбовка Александър Асенов, сега кметски съветник, не спира да се хвали с двете си племенници - Анабел и Елмира, едната ревизор, а другата трудов посредник в Манхайм. Анабел преборила 50 кандидати от различни националности за работна позиция с владеене на немски, английски и испански. Двете сестри помагат като попълват документи на земляците си да се устроят в Германия.

“Когато поех кметския пост, при мен имаше 180 човека на социално подпомагане. Сега са 10-12. Всички заминаха в чужбина и останаха там. При нас няма празни къщи, всичко е закупено, а вече купуват жилища в Павликени, във Велико Търново. Стандартът им на живот е доста добър”, посочва Антонов, който от 1999 г. управлява Върбовка с прекъсване от един мандат.

Къщите на местните роми, работещи в чужбина, се отличават - хубави огради, мазилки, цветни градини, летни кухни. Кръстили са махалата около черквата, обитавана основно от цигани християни, Квартала на богатите.

“Искат да им е удобно, като си идват, да има къде да се изкъпят, ремонтират си нещо по къщите”, изброява Еленка Янкова. Тя е жена на Златан, един от старейшините на махалата. Големият им син Никола е в Германия, трите му деца обаче се изучили в селото. После също заминали. Никола пращал пари, за да са облечени, подсигурени.

“Децата, като се приберат от чужбина, когато пушат или ядат някаква закуска, отиват и си хвърлят боклука в кошчето. А живеещите тук въобще не ги интересува - пуши, хвърля, семки яде по центъра, няма възпитание”, отбелязва жената.

Във Върбовка като се приберат “германците”, не пестят критики

Последното, което помолили да се подобри, е снабдяването с вода. Осигурили питейна вода на нуждаещи се хора. Отделно камион минавал по къщите и доставял вода.

“Така не се усети толкова, че 20 дни нямахме капка вода. Има поставени цистерни по 1 тон пред почти всяка врата, сложили са хидрофорни помпи”, обяснява Антонов. Вече вървят изпитания на нов водоизточник, който 30 г. се бави.

Турскоговорещите и ромите християни в селото са заедно на всеки празник, а и в грижата за джамията и църквата. С пари от гурбетчиите изградили помощна постройка към джамията и облагородили района.

На църквата възстановили две липсващи икони - на Архангел Михаил и на св. Мина. Боядисали храма, сложили нови килими, свещник.

А процесът на обмен е двустранен - докато работещите в чужбина променят селата си с пари и европейска визия, родата ги захранва с биозарзават, защото ромите европейци си искат българското и домашното на трапезата.