• С парите от Германия, Франция и Англия ремонтират и купуват жилища, злато и скъпи коли
• В чужбина пращат децата на училище, за да не загубят благата си, докато тук класните стаи са празни

11 ч вечерта в “Столипиново”. Върху капака на луксозен автомобил са наредени бири, а от колата звучи силна музика. Служител на районната администрация става неволен свидетел и решава да направи бележка. “Тъкмо се прибирам от Германия, празнуваме”, обяснява собственикът  на возилото. Бързо след това обаче той  преминава  на немски. Както и преди,  общинари и обитатели на квартала имат речева бариера, но вече не заради майчиния език, а заради усвоения по време на гурбета.

Оказва се, че много от живеещите в най-голямата етническа махала в Европа

говорят  по-добре немски, френски или английски,  отколкото български, 

защото прекарват там по-голямата част от годината. “Работят на 3 места, счупват се направо и се прибират за 20-ина дни”, разказа пред “24 часа” Мехмед. Пред магазин до кръстовището на улиците “Крайна” и “Калина” той си говори с племенника си, който от 12-годишен живее в Германия с родителите си. Младият мъж също е позабравил български, но пък владее отличен немски, което кара роднините му тук да се гордеят. “Майчиния обаче не го забравят”, смее се Мехмед и двамата продължават разговора си на турски. 

Чуждоезиковите умения  не са  единствената промяна в битието на близо 50% от  хората в  “Столипиново”, които са избрали да работят на Запад.  Опитът  им с институциите в чужбина  ги е научил да се държат вежливо със служителите в администрацията - в последните години случаите на скандали в районното кметство на “Източен” са намалели значително. Най-често гастарбайтерите ползвали гражданската регистрация, за да извадят български акт за раждане на децата, появили се на бял свят в чужбина. Спазват указанията и изчакват съвестно да получат необходимите документи. 

“Усеща се определено разлика в поведението. Социалната среда променя отношението на хората. Започват да казват “моля” и “благодаря”, което преди не се е случвало”, обяснява  кметът на “Източен” Емил Русинов.  При това  промяната не била единствено при разговори с администрацията, когато искат да получат нещо, а цялостна. По негови наблюдения завърналите се от чужбина са по-мили и учтиви с всички около тях. 

У нас често училищата в махалите са полупразни,  а  децата фиктивно се водят присъстващи. Миналата година случай от пловдивското ОУ “Найден  Геров” потресе страната, а министърът на образованието Галин Цоков разпореди проверка, след като стана ясно, че в продължение на месеци са писани оценки от изпитвания на петокласничка, която се удавила в р. Марица. Засилените проверки след това установиха, че 450 от 1050 ученици се водят  формално  записани в школото. Петима пък преминавали от клас в клас, без да са в България.

В чужбина обаче не е така.  Там те ходят на училище,  защото това е свързано с  материалното състояние на семейството. Общинските жилища и финансовата помощ изчезват, ако хлапето не посещава часовете. “В чужбина е или-или. Зависи от тяхното поведение - ако спазваш законите и правилата, се държат с теб като с всеки друг гражданин”, обяснява  Мехмед. По думите му манталитетът на гастарбайтерите се променя, защото в чужбина виждат, че животът е по-хубав, ако забравиш дребните тарикатлъци и  спазваш  законите. 

Европейското поведение на пловдивските гастарбайтери обаче не продължава дълго. След като се завърнат обратно и се потопят в родната атмосфера, те  се връщат към старите си навици. Според Мехмед, щом видят, че местните не спазват правилата, а правят каквото си искат, новите германци и англичани  също  губят мотивация. “Там стават по-културни, но като се върне  някой  тук, след няколко месеца си е  същият.  Сякаш никога не е живял в чужбина”, казва той. 

По  данни на градската администрация щом “Столипиново” се напълни през лятото, боклуците по улиците и нерегламентираните сметища се увеличават драстично. Макар общината да пренасочва постоянно средства за  хигиенизиране  на квартала, положението е “да пълниш каца без дъно”, защото часове след извозването на тонове смет на същите места  се появяват нови камари. 

Хвърлянето на боклуци от терасата

и замърсяването до краен предел пред блоковете силно контрастира със ситуацията  вътре. Прекрачвайки прага на гастарбайтерски апартамент, човек се пренася в условия на лукс, съвършено различни от разбитите стъкла по стълбищата и бунищата пред входовете. Спални със златни орнаменти, кресла като тронове, нови плочки и скъпи големи телевизори във всяка стая. В Пловдив има вече и магазини, специализирани за вкуса на забогателите жители на махалата. Всяко лято, щом се прибере у нас, всеки бърза да ремонтира каквото е останало. Ако вече няма нужда от освежаване, пък се трупат пари за нови  апартаменти. 

Като в Германия, Нидерландия и Франция хората имат очаквания към жилищата си. “Не искат да живеят в тия стари блокове”, сочи Мехмед панелките по “Крайна”. Според него обаче забогателите му съкварталци искат да живеят в махалата, макар и в нови блокове. Столипиновци броят десетки хиляди за нови апартаменти на територията на квартала, за да продължат живота си в познатата атмосфера.  Но и тази традиция започва да се разчупва и в градската управа  отчитат  нова тенденция  -  да се купуват апартаменти в новите сгради в “Тракия”, “Христо Смирненски” и центъра на Пловдив. След дълги години на Запад някои от пловдивските работници просто не могат да свикнат отново с условията в “Столипиново”. 

След като  решат проблема с жилището,  хората от  махалата традиционно влагат голяма част от спестяванията си в злато. Гривни, ланци, пръстени и обици се купуват в количества, защото така хем показват възможностите си, хем  си  запазват  парите за черни дни. Това поведение дразни част от столипиновци, които не работят в чужбина. 

“От тая кал са тръгнали, а сега се срамуват от нея. Събират пачките, правят тиктоци и размятат пари, но не подават ръка на никой от махалата. Никой вече не иска да седне на маса с теб, нито да те покани в своя дом”, разказа 33-годишният Васко. Мъжът е безработен, но се грижи за две малки деца - Сийка, на 3 г., и Йорданчо, на 5. Той също пробвал да работи в Германия, но не му платили и се върнал в незаконната си къща в Пловдив. Според него би било честно гастарбайтерите да помагат на бедните, но Западът променял приятелите му - като се опаричели, го забравяли.