През цялото лято вървят тайни преговори, скоро ще излязат наяве

Защо българските партии не могат да съставят нормално правителство? Една от теориите е, че ги е страх от неизбежната тежка историческа отговорност, която войната в Украйна може да стовари върху крехките им партийни плещи.

Сега обаче и служебното правителство се оказва проблем – явно украинската офанзива в Курска област на Русия съвсем ги подплаши. Ами ако трябва още утре да се вземе непопулярно решение? Как утре партията ще се яви на изборите?

Но аз имам и по-оптимистична теория - спокойно може да се окаже, че Курската операция не е ескалация на войната, а врата към мира. В такъв случай може да ни се размине това, от което българският политик най-много се плаши – въвличане във войната.

Наистинаукраинската офанзивата увеличава опасността. Тя не може да не озлоби Москва и да не предизвика някаква нова лудория. Не е никакво удоволствие да гледаш как Киев тържествува, а САЩ и ЕС го приветстват като триумфатор.

Но веднага след тези приветствия следват съмненията – а дали това не е нов коварен замисъл на Москва?

Британският “Таймс” нарече операцията “Най-рисковото решение на президента Зеленски”. Ако Киев бе поискал разрешение от западните си съюзници, пише вестникът, едва ли би го получил.

Американското списание “Нюзуик” излезе със заглавие “Дали Зеленски не попадна в руски капан?”. “Вместо да са в Донбас, да подсилват съществуващия фронт и да задържат колкото се може повече територия, най-добрите военни части на Киев са в район, където могат да се окажат уязвими на ефективна руска контраатака” - пише старши репортерът Брендън Коул. Цитира се и професор Майкъл Уит от Кралското бизнес училище в Лондон: “Има риск от прекалено разтягане (на фронта) и има риск, че ценен персонал и ресурси могат да бъдат загубени и че Путин може да го използва като претекст за по-нататъшна ескалация”.

Много по-разтревожени са украинските критични блогъри, които добре осъзнават реалностите на фронта. За тях офанзивата е опит за самоубийство. Един пробив на защитната линия при Покровск или Торецк например застрашава да срине целия източен фронт, след което Киев няма да има друг изход, освен да вдигне бялото знаме – това например обяснява военният анализатор и философ Олег Стариков: “ Така че струваше ли си?” (https://www.youtube.com/watch?v=0btJ2zQqETo).

Руските будители пък са гневни - как го допуснахме?

Например според о.з. генерала и депутат Андрей Гурульов цялата работа мирише на предателство. “Кой е планирал всичко това? Кой е мислил? На този етап не е възможно да се планират толкова сериозни операции без нашето знание. А не вярвам, че не сме знаели за съсредоточаването на вражеските войски.” (https://news.ru/vlast/nikto-ne-lyubit-pravdy-gurulev-ocenil-zashitu-kurskoj-oblasti/)

В едно е прав генералът – няма как да се проспи струпването на 3 до 5 въоръжени до зъби украински бригади по границата на Курска област, барабар с танковете, бетеерите, оръдията, камионите и полевите кухни. Те се виждат от Космоса, от прелитащите изтребители и дроновете, да не говорим за информаторите от другата страна на границата.

Обясненията за излагацията са две

Или руското командване е наистина некомпетентно, или пропускът е умишлен.

Да приемем, че е умишлен. Тогава имаме пак два варианта - или украинските бригади наистина са вкарани в капан, или руският генералитет нарочно ги е оставил да вземат парче от Русия, за да имат какво да разменят на мирните преговори. По същия начин в американските казина давали на новите играчи няколко жетона аванта, за да ги зарибят.

Парчето от руската територия засега е около 30 километра в дълбочина и 40 километра широчина. В него влиза градчето Суджа, където имало измервателна станция на газопровода за Западна Европа. Газът си тече спокойно, което вдъхва надежди за мирно решение. До Курската АЕЦ има още около 30-40 километра, но едва ли ще се стигне дотам.

Украинското завоевание премахва поне част от пречките пред мира. Защо? Защото и Путин, и Зеленски имат

вътрешна опозиция, която настоява за ескалация

на войната

Тя е много по-опасна от гълъбите на мира. Например в зомби предаването на Владимир Соловьов всяка вечер се настоява Русия да превземе поне Одеса и целия ляв бряг на Днепър.

Но ако иска мир, а той сигурно го иска, Путин по-скоро трябва да отстъпи част от заетото. Сега вече има и срещу какво да го замени – срещу парчето земя в Курска област. От страната на Зеленски това също би покрило отстъпката с воала на благоприличието – даваме, но и вземаме. Няма капитулация, има сделка.

До неотдавна категоричното украинско условие беше първо Русия да си изтегли войските от всички окупирани територии, включително и от Крим. След цяло лято международни дипломатически усилия най-сетне се прие формулата, че “трябва да се отчитат реалностите на терена”, т.е. къде минава “линията на съприкосновение”.

Сега тази линия минава и през Русия, така че има място за пазарлък.

Както каза Михаил Подоляк, съветник на Зеленски, Украйна ще задържи част от Курска област като разменна монета. Щеше да има много по-силен коз, ако бе успяла да превземе и Курската АЕЦ, но никога не е късно.

А че през цялото време вървят тайни преговори, вече е очевидно.

След мирните совалки на Виктор Орбан в САЩ при Тръмп, в Киев, Москва и Пекин, посещението на украинския външен министър и италианската премиерка в Китай очевидно нещо се пече в дипломатическата тава.

Онзиден в. “Вашингтон пост” например съобщи, че още през август в Катар е трябвало да се състоят преговори за частично прекратяване на огъня. След Курската офанзива руските дипломати са отложили срещата в Доха, но не са изгорили моста, а казали: “Дайте ни време”.

Според знаменития украински гуру Алексей Арестович тайните мирни преговори се водят отдавна, но през ноември - декември ще станат явни. Политическата част вече била съгласувана, оставала техническата. Това според него е част от едно по-широко глобално споразумение, с което ще се предотврати и катастрофата в Близкия изток. (https://www.youtube.com/watch?v=TnDrGh_q-qg)

В началото на войната Арестович беше съветник към кабинета на Зеленски, но после изпадна в немилост и се спаси в чужбина. Според самия Арестович той се намира в САЩ, има вземане - даване с някакви влиятелни “мисловни танкове” и редовен достъп до видни американски политици. Но вместо да си назове конкретния човек, той казва шеговито: “Според нюйоркските такситаджии… базовият сценарий е пътят към мира”.

Та и аз ще кажа в заключение, че според софийските таксита крайно време е българските политици да се вземат в ръце и горе-долу да скалъпят някакво правителство. Каквото и да се задава откъм Украйна, по-добре е да го посрещнем организирани, стегнати и с приличен външен вид.