"Често се опитвам да гледам на нашето общество като чужденец, за да бъда правдоподобен. Но за много хора съм прекалено критичен и песимистичен.

Сигурно е така. Това си го обяснявам с покъртителния факт, с който се сблъсках преди година – че около 2/3 от българите никога не са напускали България и за света знаят от нашите медии и социалистическото училище.

С други думи, българите, на които съдбата им е дала шанс да опознаят света и е променила представата, която нашите медии, а преди това техните родители и среда са развили у тях – неминуемо са обречени да се сблъскват с тези 2/3 от българите. Почти по всеки въпрос.

И аз в моите детски години в малък град бях научен да мразя – фашистите и чорбаджиите (с еднаква конотация); циганите и турците; и разбира се – пед...стите. Спомням си – набеждаването, че си част от всяка от тези групи беше най-прекият начин да се въвлечеш в бой с момчетата от другия клас, училище или махала. А добрите бяха комунистите (защото са били фашистите) и руснаците (защото са били турците, които са убили Левски и Ботев). Но най-лошо беше да те засегнат на етнически корен, че не си чист българин, (свързано с произхода на родителите, по-често майката) или на сексуална ориентация, което беше универсална мъжка обида.

Омразата към другостта беше квинтесенция на комунизма. В началото след 9.9.1944 г до края на 50-те години – омразата бе насаждана към класовия враг - "фашистите", които бяха "бивши хора". Дори към техните деца - моите родители много трудно бяха допуснати да учат в университет.

Успоредно и след това - към враговете с партиен билет, които искаха "социализъм с човешко лице" – от Пражката пролет чак до Горбачов. Мои близки също сурово пострадаха от тяхната наивност, че идва ново време.

Междувременно, врагове бяха и всички различни – с облекло, прическа, поведение. А хомосексуалните бяха под дълбоко прикритие, защото това бе "срамна болест."

Накрая на комунизма омразата бе насочена към последния отдушник – турците. И така възкръсна етническият национализъм – с чиято омраза към другите се градят политически проекти и до днес от наследниците на БКП и техния силов апарат от ДС. Чрез възкресение на старите стереотипи на омраза и медийно облъчване на българите, за да дадат нов живот на пропагандното семе, посято още в тяхното детство.

Как се променят тези предразсъдъци за 30 години без минимален държавен опит в образованието?

Точно обратното, тези стереотипи са нужни на политиците със същото мислене, за да поддържат своята електорална база, а на техните участници във властта – да поддържат образователно и пропагандно тези стереотипи.

Смятате ли, че Радев, Нинова, Копейкин, Слави не са наясно с това, което правят?

И аз това се чудя – простотията или омразата към просвещението, което представят за "морално разложение" е по-силен мотиватор в тяхното поведение?

Като си спомня как болшевиките са преодолявали човешкото в себе си, докато убиват, защото Партията така смята, че е добре за новото общество – си мисля, че това са болни хора."

От фейсбук