Магомед от Дагестан, където, ако не си се борил, не ти дават да се жениш, донесе олимпийска слава на България и Велико Търново
Руска еврейка приема исляма, за да бъде с шампиона Рамазанов
Едно никому неизвестно име до преди Париж 2024 скандира в последната седмица старата българска столица Велико Търново. То е на дагестанеца с български паспорт Магомед Рамазанов - първия олимпийски шампион в историята на старопрестолния град, донесъл първа титла за България в борба свободен стил след 28 години пауза.
На 31 години, без официални състезания в продължения на три години, на косъм от отказване. Никой не вярва, че момчето от село Октябърское може да триумфира със златото край Сена. Той е най-големият от 7 деца в семейството и пръв влиза в училищния салон, за да се бори. В тази страна свободната борба е религия. Казват, че в Дагестан не дават дъщерите си на мъже, които не са минали през залата за борба. Може би 95% от момчетата тренират, във всяка категория имат по десетина равностойни борци, конкуренцията е убийствена. В училището на Магомед тепихът бил толкова стар, че често се късал и се налагало заедно със съучениците му да остават и да го кърпят след тренировка. Тези трудности обаче не само не го отказали от спорта, но тъкмо обратното, още повече го привързали. Закалили го. “Баща ми и треньорът ми от онези първи години казваха, че най-важното за постигането на спортните успехи е желанието. Няма значение къде сте се родили. Няма спортист, който да се е родил готов шампион. Човек не се ражда шампион, такъв се става с много упоритост, с труд и с постоянство. И не на последно, а всъщност на първо място е желанието, вярата в успеха. Когато имате желание и когато всеки ден работите с мисълта, че трябва да сте най-добрият, тогава все ще се намерят и хората, които да ви подадат ръка и да ви помогнат в решаващия момент", каза при шампионското си посрещане в Търново на младите борци Рамазанов.
Съдбата го среща в Москва с бесарабския българин от Молдова - треньора Вадим Бияз, който му оказва най-голяма подкрепа по нелекия му спортен път. Специалистът е до него при всички трудни моменти. Той представя талантливия борец на приятеля си Мирослав Колев, старши треньор и президент на търновския клуб по борба “Илия Павлов”. Двамата се познават чрез друг бесарабски българин, бивш състезател на Колев. “Вадим се свърза с мен през 2018 г. и ме помоли в неофициален разговор да съдействам Магомед Рамазанов да получи българско гражданство и да представя страната ни на международния тепих”, спомня си Мирослав Колев. Говорят по време на турнира “Дан Колов” в София, на който Магомед участва. Тогава той е трета опция за треньора на руския национален отбор в неолимпийската категория до 79 кг.
“Магомед трябваше да дойде да участва на нашето държавно първенство за мъже, но в последния момент треньорът на руския национален отбор не му разреши. Задължи го да участва на състезание в Русия - много силния международен турнир от веригата Гран при - “Иван Яригин”, който съвпадаше с нашия шампионат. Така при мен попадна по-малкият му брат Рамазан”, спомня си Колев. Рамазан вече е спортист №1 на Велико Търново за миналата година. Носител е на бронзов медал до 70 килограма на световното първенство в Белград през 2023 година и на сребърен от европейското първенство в Загреб през същата година. Двукратен шампион е на България - през 2020 и 2023 година. В момента тренира в Русия.
Докато по-малкият брат трупа победи за България, Магомед продължава в Русия. Печели сребърен медал на европейското първенство в Рим в категория 79 килограма. След това решава да се качи в олимпийската категория - 86 кг. “Въпреки че се бореше за Русия, Магомед често идваше с нашия клуб на лагери, предимно в Турция, правеше спаринги, участваше и на състезания. Междувременно стана световен шампион за военнослужещи за Русия. Любопитно е, че бяхме заедно на лагер в Истанбул, когато го повикаха за участие на световната купа в Москва и я спечели”, разказва личният му треньор. Докато се състезава, завършва за юрист в Астраханския университет. Дядо му пък е бил директор на училище в Дагестан 40 години. Магомед записва право по настояване на покойния си вече баща, когото губи по време на ковид пандемията.
Този удар идва паралелно с друг много тежък момент в неговата кариера, когато няма никакви доходи и не се състезава. Румънската федерация предлага на Магомед привлекателни условия да се бори от тяхно име. Гарантират му, че бързо ще получи гражданство. Паспортът не идва повече от 2 години и половина. Дагестанецът е отчаян, пропуска много състезания, защото Русия го е освободила.
“Треньорът му в Русия бе до него и му помагаше да съществува. Вадим Бияз отново поиска от мен Магомед да стане български гражданин, още повече че Рамазан вече бе български гражданин и печелеше отличия от големи първенства за нашата страна”, описва Мирослав Колев. Процедурата била стартирана и на 10 октомври 2023 г. той вече бил български гражданин. През декември Световната федерация го регистрирала като национален национален състезател.
“Когато си получи българския паспорт, той не можеше да повярва, че е истина. Накара ме да го снимам с него в ръце”, смее се треньорът. Следват победа в нашия шампионат, после ранкингтурнирът в Загреб, който също печели, европейското в Букурещ, на което се бори с травма, загубата на квалификацията в Баку и успехът на тази в Истанбул, който му донесе визата за олимпиадата. “Много хора се съмняваха заради дългия период, в който не бе участвал в състезания и възрастта му, аз обаче вярвах, че ще успее. Познавам го отдавна, виждам как се влага в тренировките, колко е отговорен и най-важното, винаги се бори докрай и не допуска емоциите от развоя на схватката да му влияят”, доволен е Колев. Братя Рамазанови вече са част от семейството му. Когато са във Велико Търново, те живеят при него, купува им самолетните билети, осигурява храна и всичко необходимо.
Магомед е силно привързан към децата от клуба по борба. “Държи да дойде в залата, за да ги види. Започва да ги загрява и неусетно се включва в тренировката. За тях бе кумир още преди да е олимпийски шампион, много го обичат”, казва Колев. А златният медалист ги учи преди всичко да са добри хора.
Още един човек го подкрепя безпрекословно от хиляди километри - съпругата му. Тя е еврейка, но приела мюсюлманската вяра, за да може да се оженят. Имат две деца. По-голямото е момче. През февруари тази година им се родило и момиченце. Семейството му живее в Москва, но шампионът е готов да го премести в Търново. След титлата му дават общинско жилище и званието “почетен гражданин”. Личният му треньор ще бъде удостоен с награда “Велико Търново”.
Печелившият тандем се кани да мачка в още един олимпийски цикъл. “Мага се чувства готов, но първо трябва да си почине и да се освободи психически от тази еуфория, която е натрупал. А следващото голямо състезание е европейското първенство догодина, но то е много далече”, казва Мирослав Колев.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха