Снощи една случка ми даде размисъл върху много по-голяма тема.

Отиваме на концерт на млада българска певица на българското Черноморие. Прекрасна сцена между скалите в зеления двор на хотел - със страхотна гледка към морето. Статуите само помпат значимостта на мястото като нещо средно между културен парк и аристократичен уют за морски отдих. Романтиката блика в слънчевия залез. Почва и концертът - певицата дава всичко от себе да направи вечерта празник. И така до средата.

Тогава на нейния зов публиката да танцува с нея на пясъчния дансинг пред сцената - майки си пускат тригодишни дечурлига. Които съвсем насериозно се възприемат за част от шоуто и се качват на сцената до певицата. Особено едно от тях така и не й даде мира до края, буквално врейки се в краката й.

Вероятно и публиката, съдейки по нас - вече нямаше как да се абстрахира от сценария и да слуша песните вместо да мери границата на търпението на певицата.

Отначало тя реагира позитивно към малчугана. После между песните го заговори дали не свири на инструмент и на позитивния му отговор - с надежда за адекватна реакция на майка му - пожела като има музика да слуша, а не да играе. Всуе. Малчуганът даже започна да използва сцената за засилка за скокове в пясъчника пред нея. Никаква реакция от родителите му. На следващата почивка певицата го пита дали иска да се снима с него - с възкликване "това ли било?" към снимащата дебилна майка и надежда, че най-после тя ще го прибере. Но... това само ускори края на концерта - като певицата някак си се събра да го довърши без бисове, а направо покана за снимки към публиката.

Разбира се, не пропускам големият отсъстващ - любезните частни домакини, които не са се сетили за охрана на гостенката. И сами си провалиха събитието.

Та по-голямата тема, за която отворихме дума на връщане е сравнението с Гърция - където също бяхме наскоро. Обикновено винаги се фокусираме да сравняваме плажовете, водата, природата, храната и ... избираме Гърция.

Но не са те факторите за този избор - според мен. А човешкият отпечатък.

И плажовете ни са по-красиви и удобни със своя прекрасен пясък - но са занемарени.

И гледките ни не са по-лоши - но водата е мръсна.

И дори храната започва да наваксва - с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски дарове. Но нещо ни дразни да изпитаме същото удоволствие.

Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е семеен поколенчески бизнес и в огромна конкуренция става само все по-добър - с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.

У нас тъкмо ти хареса един ресторант - на следващата година я се сменил собственикът; я е напуснал вежливият сервитьор, заменен от някой сърдитко на живота; я вече няма къде да се паркира от лъскави джипове; я клиентелата е направила бицепси и гърбове и пр. И всичко направено - в канала.

Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас - последните станаха първи.

Чувате ли ли сте първото изискване на българските купувачи на имоти в Гърция ?

Да няма други българи наоколо. До там стигнахме.

Простотията у нас се сдоби с огромна, непреодолима власт и пари. Поведенческият й код е "имам пари, плащам и правя каквото си искам".

И като погледнете отгоре какво виждате - цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме кога това ще стигне своя предел.

А в медиите изглежда най-мразени са образованите и културни хора. Излиза, че човек вместо да се гордее, че е "умен и красив" или да се старае да бъде, това стана обидно, защото сякаш е по-престижно да си тъп и грозен - каквато пошлост денонощно грачи пропутинският консерваториат у нас.

Това всъщност е края на България в Европа. Стигнали сме до точката на пречупване. За да си станем отново Малая Россия - невзрачна пуста руска губерния с логото на тоалетната в двора.

Държавата на мутрите не може да реши нито един въпрос за пожарите, наводненията, авариите, катастрофата, мизерията - защото те не са дошли във властта да решават проблемите на обществото, а да си решат техните проблеми и след това да се пазят от обществото, когато разбере какво правят. Сред които мерки е да си наемат "ентелектуалци", които да ви консерваторчат от екрана с плюнки по "либерастката сган", част от която става вече всеки образован и културен човек в България.

Каква национална сигурност ще пазят тези хора - та те са продали себе си многократно, за да влязат във властта и колко по-лесно биха продали народа си и всичко, което не е тяхно ?

Откровена злобна долнопробна евроазиатщина - вулгарна смес на древен ориентализъм и неувяхващ съветизъм.

Това е днешната власт и олигархия, която вилнее в нашия живот.

Държавата на приматите, за които хората са вторични суровини.

От Фейсбук.