• На фронта го секат с щик, раняват го в главата, прострелват го в крака, пленяват го и въпреки всичко той се връща на лекоатлетическата писта

В понеделник вечерта светът притаи дъх в очакване на третия опит на Арманд Дуплантис в овчарския скок. Шведът изглеждаше уморен и примирен, че ще се задоволи "само" с олимпийски рекорд. После обаче съдбата или още по висша сила помръднаха малкото си пръстче и помогнаха на Мондо да се изстреля към небесата и да постави нов световен рекорд, преодолявайки 6,25 м. После започнаха прегръдките, снимките, интервютата и всичко полагащо се на един олимпийски и световен шампион.

Не се съмнявайте, че истерията ще продължи още дълго. В ерата на фейсбук, инстаграм и тик ток никой провал или постижение не могат да бъдат погребани току-така. Рекордите на Мондо Дуплантис ще бъдат помнени оттук до края на света. Само че преди него е имало други пратеници на боговете, които са извадили лошия късмет да извършат геройствата си във времената без телевизия, интернет и социални мрежи. И някак неусетно през десетилетията са изтикани до най-затънтените кътчета на обществената памет. А те заслужават да бъдат помнени!

Жорж Андре е човек и спортист, който не просто трябва да бъде помнен, а и преподаван във всяко цивилизовано училище по света.

Животът му е като учебник, натъпкан с истории, от които биха се засрамили и героите от гръцката митология. Французинът участва на четири олимпиади и се бие в двете световни войни, за да загуби живота си по време на битката между съюзниците и нацистите в Северна Африка. Но това е кратко обобщение на всичко постигнато от великия французин.

Жорж се ражда на 13 август 1889 г. в Париж. Майката е 21-годишна швейцарка, а бащата е неизвестен. Две години по-късно момчето е припознато от втория си баща, който му дава и фамилното си име. Още в училищните си години хлапето проявява спортния си талант. Той е бърз на пистата и техничен с топката. Започва да играе футбол, но го искат и в ръгбито заради добрите му физически данни. Треньорите в леката атлетика също се редят на опашка пред дома на родителите му, за да го привлекат на своя страна. Андре с лекота печели всякакъв вид състезания и навръх 18-ия си рожден ден е изпратен да защитава интересите на Франция на летните олимпийски игри в Лондон. Там младокът печели сребърен медал в скока на височина и се нарежда на пето място в скока на височина от място.

След четири години на игрите в Стокхолм през 1912 г. вече възмъжалият Жорж Андре участва в 6 различни дисциплини! Първо се състезава в десетобоя, след това в петобоя, скока на височина, скока на височина от място, скока на дължина от място и 110 метра с препятствия. Така и не успява да спечели отличие, но тепърва му предстои да се окичи с медал за храброст.

Малко след избухването на Първата световна война популярният спортист, който вече е започнал да работи и като спортен репортер, е мобилизиран и причислен към 103-ти пехотен полк. Заради проявите си на фронта е произведен в ефрейтор, след това в сержант, а в началото на септември 1914 попада в германски плен.

По време на битката той първо е ранен в ръката от германски щик, а малко по-късно получава и рана в главата. Куршумът оставя дълбока бразда в челната кост на войника, който сам превързва раната и се втурва в нова атака. Този път парче олово натрошава глезена му и с последни сили Андре се промъква в изоставена къща, където го откриват германците.

"Нацистите говореха за нас – французите, като за някаква втора ръка хора, които не изпъкват нито с физически, нито с умствени качества. Тези, които ме заловиха, се впечатлиха от ръста ми и техният подофицер с жестове ме попита дали съм боксьор. Някак успях да обясня, че съм участвал на олимпийски игри и това със сигурност спаси живота ми. Вместо да ме разстрелят, те ме превързаха и пратиха в своя болница, а после се озовах във военен лагер", ще разкаже след края на войната Жорж Андре.

В лагера той получава редица привилегии, тъй като германците са респектирани от спортните му постижения. Популярният пленник няма намерение да чака края на войната и прави няколко опита за бягство. Заловен е и животът му зад бодливата тел става доста по труден, но това не го спира да планира бягство от германски плен. След края на войната Андре се завръща в родината си и въпреки болката в глезена е отново на пистата, за да участва и на олимпийските игри в Антверпен през 1920 г. И не само участва, но и печели бронзов медал в щафетата 4x400 метра и се нарежда четвърти на 400 метра с препятствия. А когато не лети по пистата, героят от войната и олимпийските игри го прави с безмоторен самолет в небето, запазвайки още една страница в историята като един от бащите на съвременната френска авиация.

На игрите в Париж през 1924 г. Андре отново е част от френския отбор и е избран да бъде знаменосец и да произнесе олимпийската клетва по време на откриването. 34-годишният спортист се представя достойно и в състезанията, нареждайки се четвърти на 400 метра с препятствия.

След края на спортната си кариера великият французин развива бурна обществено-политическа дейност и един от най-непримиримите противници срещу олимпийските игри в Берлин, употребени от Хитлер за нацистка пропаганда. И когато оръжията започват да трещят в началото на Втората световна война, Жорж Андре не се и замисля за секунда, отивайки да се запише доброволец.

Иска да е пилот на изтребител, но вече е твърде стар и го пращат в пехотата. Загива при тежко сражение край Танжер, Северно Мароко, на 4 май 1943 г., като преди това отново се проявява като герой. Синът му Жак също печели международни състезания на 110 м и 400 м с препятствия и също като баща си взима дейно участие във Втората световна война като военен пилот, за което след това е удостоен с редица медали. За такъв спортист, войник и баща си струва да се говори и до днес, нали?