• Французите засенчиха и Холивуд с трилър за акула мутант в Париж насред олимпиадата. Критиците издигнаха филма до "Челюсти"
• Хитовата продукция провокира експертите да обяснят дали е възможно морско създание да стигне до столицата и да живее в сладки води

Това лято французите не спират да изумяват света с размаха си. Дори още преди да възхитят едни и да възмутят други с невижданото откриване на олимпиадата в Париж, те засенчиха големите творци в Холивуд с един непретенциозен трилър за акула мутант в Сена, която, меко казано, обърква най-голямото спортно събитие в света.

Месец и половина преди старта на игрите във френската столица в Netflix е пуснат "Под Париж" (Under Paris) на режисьора Ксавие Жанс и с номинираната за "Оскар" актриса Беренис Бежо ("Артистът") в главната роля. Заглавието на пръв прочит заблуждава, че ще е леко киноразвлечение за делнична вечер на дивана, но за броени дни се превръща филм номер едно на стрийминг платформата. Не само това - в момента критиците са категорични, че това е "един от най-добрите филми за акули на всички времена" и най-накрая в жанра е "доплувала" продукция, достойно продължаваща модела на класиката "Челюсти" на Стивън Спилбърг.

Съвсем нормално е, че "Под Париж" скрива в малкия си джоб редица от най-гръмките холивудски заглавия, които се въртят на големия екран в момента. Със сигурност ръководителите на американски студиа биха могли да научат това-онова от французите, които не само че ги засрамват с качеството си на работа, но и с перфектната си маркетингова стратегия - възползвайки се от най-голямото спортно събитие в света, на което са домакини.

Но това дори не е темата, която развълнува най-много зрителите, защото всички в момента сериозно питат: "Може ли наистина да има акули в Сена?".

На този въпрос се заеха да отговорят редица уважавани експерти, тълкувайки такава възможност.

"Под Париж" ни среща с океанографа София (Беренис Бежо), която е загубила съпруга си при нападение от акула мако по време на научна мисия. Същото свирепо създание, убило нейния мъж, се озовава във водите на Сена. Наричат я Лилит - като първата жена на Адам.

Оказва се, че тя е нараснала неимоверно по размер и е развила изострени сетива поради аномалиите, причинени от вредните ефекти на замърсяването на океаните.

Лилит е намерила дом в наводнените катакомби на Париж, като се е адаптирала към сладководното си местообитание. Освен всичко е мутирала така, че успява да се размножава сама с феноменална скорост.

София и речният полицай Адил (Насим Лайс) обединяват сили, за да спрат чудовището, но група природозащитници виждат акулата като символ на лошото отношение на човечеството към океаните. В същото време и неотстъпчивата кметица на Париж (Ан Маривен) държи този проблем да остане в тайна, за да не помрачи бляскавата организация на олимпийските игри и най-вече да осуети триатлона, дисциплината плуване на който ще се проведе в Сена.

Можете да си представите, че нещата се объркват до такава степен, че финалът наистина граничи с абсолютната фантастика. Лилит не просто отмъщава за престъпленията на човечеството срещу природата, а отправя и ясно послание до всички - трябва да се адаптираш, за да оцелееш.

А сега да се върнем към реалността. Триатлонът вече мина без жертви, като при жените до златото се добра французойката Касандра Богран, а при мъжете спечели британецът Алекс Йе. Но възможно ли е някога в Сена освен олимпийци да плуват и акули?

Сена в крайна сметка се свързва с Атлантическия океан чрез Ламанша, което означава, че теоретично акула може да плува нагоре по течението. Но няма океански зверове в реката, изобилстваща от различни видове риба. Дом е на европейска змиорка, северна щука, морска минога, михалица, сребърен шаран, мряна, атлантическа сьомга, уелс сом, златен кефал, морска пъстърва и други.

Учените разясняват, че акулите в Атлантическия океан са адаптирани към високите нива на сол и сладката вода всъщност би ги дехидратирала и убила. Освен това има няколко шлюза между Париж и океана, които са сериозни препятствия пред акулите да стигнат до столицата, дори да могат да оцелеят във водата. Но дали пък те не могат да бъдат преодолени?

"Сена е дълга около 485 мили и е плавателна за океански кораби на 75 мили от тази дължина, където както корабите, така и морските създания срещат първия от многото шлюзове, които се намират между устието и Париж - разяснява Али Худ, директор по опазването на природата в организацията Shark Trust. - Няколко големи града са основани на приливни водни пътища, където се смесват солена и сладка вода, и ние наистина получаваме странни съобщения за объркана морска дива природа - от малки китове и делфини до случайни крайбрежни акули, повлечени от прилива. Но не и в Париж. Разнообразието от акули и скатове в Ламанша е богато, но досега те не показват пристрастие към сладка вода."

Въпросната акула мако е способна да изскочи до шест метра от водата, така че е възможно да преодолее шлюз. Също така се отличава с особена интелигентност и може би не е изключено да се движи зад някоя лодка.

Големият проблем остава прясната вода, която тече през Париж.

"Много акули и скатове се наблюдават в естуарни - устиета на реки - среди, където солеността остава висока - казва Али. - Това включва Темза и други устия на реки в Обединеното кралство. Относително плитки и потенциално защитени зони, естуарите могат да предложат места за развъждане или хранене."

Какво спира акулите да се впускат по-навътре в сушата?

"Като оставим настрана създадените от човека препятствия, малко акули са еволюирали да понасят широк диапазон от соленост, като не са в състояние да се адаптират към физиологичните изисквания за регулиране на съдържанието на вода в телата си при различна соленост - накратко, прясната вода би ги дехидратирала."

Ако говорим за кино, дехидратирана акула може да е по-кръвожадна, тъй като трябва да увеличи приема на течности, но в реалния живот повечето соленоводни акули, които се отклоняват твърде далеч навътре в сушата, обикновено не са в състояние да започнат да убиват за удоволствие. Последния път, когато голяма акула е уловена в централен Лондон през далечната 1787 г., тя не е в много добра форма - въпреки че се подозира, че е изяла моряк, защото е имала сребърен часовник в стомаха си.

Това не означава, че няма акули, които виреят постоянно в сладка вода. Има три признати вида Glyphis, или т.нар. речни акули: акулата от Ганг, речната акула от Нова Гвинея и акулата с копиезъб, като за други неидентифицирани видове се съобщава за реки в Борнео.

Освен това има един много специален вид акула, добре приспособен за преход между морета и реки.

"Топлите, плитки, солени води се харесват на една акула - допълва Али. - Акулата бик. По-често срещани в тропически или субтропични крайбрежни води, където плуват бавно близо до морското дъно, те са забелязани далеч навътре в сушата – на около 700 мили нагоре по Мисисипи, в канали и езера на голф игрища на Голд Коуст в Австралия и в езерото Никарагуа, 12 мили навътре от Тихия океан."

Но подобно на други видове, бик акулите са по-застрашени от хората, отколкото обратното.

"Близката крайбрежна и естуарна среда прави акулите бик уязвими на човешки въздействия - от загуба на местообитания до прекомерен риболов", категорична е Али.

Една трета от видовете акули и скатове са застрашени, включително критично застрашената акула от Борнео, дребноопашатата акула и други. Идентифицирани са над 300 вида акули и само няколко са свързани със способността да се адаптират към сладка вода.

Въпреки това хората обичат градските легенди, като има такива за това как малки акули са били забелязани в Сена в миналото, но изглежда, никога не са стигнали до Париж. Говори се дори, че през 2022 г. доста по-сериозен екземпляр се е озовал между Льо Aвър и Руан (Нормандия). Истината е, че това е била болна косатка.

Четириметровият мъжки екземпляр е забелязан първо между Онфльор и Льо Авър близо до устието на Сена, но си проправя път десетки мили нагоре по течението към град Руан. Активисти изготвят план да бъде върнат обратно в морето с помощта на звукови стимули, но всичко се проваля. Властите се готвят да евтаназират животното, но става ясно, че то е умряло от естествена смърт. Експертите стигат до заключението, че то е било критично болно от мукормикоза - рядко заболяване, срещано при морските бозайници, когато не успяват да реагират на звукови стимули, показвайки липса на бдителност и дезориентирано поведение. Заболяването, което започва като кожна инфекция, се разпространява в сърцето, белите дробове и мозъка.

Няма съмнение, че за морските обитатели не би било присъщо и естествено да търсят нов дом в Сена.

А също възможно ли е дори една много объркана и дръзка акула да нападне стотици плувци?

Акулите са безстрашни хищници, но не са глупави и не биха плували към орда от плувци. Те са толкова чувствителни към промените в налягането и електрическите импулси поради своите пълни с течност електрорецептори, че биха избегнали да плуват през купчина хора, камо ли да ги атакуват.

Затова Лилит засега буди страхопочитание само като киночудовище, което заслужи адмирации дори от самия Стивън Кинг.