- Доц. Петров, с какви новини се връщате от Финикс, Аризона?
- Бях учуден, че в състояние на световна криза станахме свидетели на толкова много нови неща.
С колегите от България представихме осем презентации в САЩ
И бяха много добре посрещнати. Някои от тях са свързани с авангардни технологии, които имаме късмет да прилагаме. Струдничеството ни с проф. Едуард Дитрих - създател на Дружеството на ендоваскуларните специалисти и ученик на Майкъл Дебейки - светило в кардиохирургията, както и с шотландския съдов хирург Доналд Рийт, който е председател на дружеството, направи възможно през последната година екипът ми да прилага авангардни методи. Показахме впечатляващи имплантации, към които колегите проявиха интерес. Редовно ще работим с лекари от Кардиологичния институт в Аризона и от "Масачузетс Дженерал Хоспитал"
Те ще ни обучават, но и ще черпят опит от нас, защото и ние имаме какво да им покажем. Един от поводите преди година и половина Едуард Дитрих да се запознае с моя екип е методика, която прилагахме тук, в България, и бяхме едни от малкото в света. В нашия център ще се лекуват пациенти с всякаква съдова патология, независимо дали е свързана с кардиоваскуларни (сърдечносъдови) или с невроваскуларни (невросъдови) проблеми. Или както казват западняците: From head to foot, което означава от главата до краката. Конгресът, на който бях в САЩ, се занимава именно с това, като се набляга на ендоваскуларното лечение (минимално инвазивно, без оперативна намеса). С доц. Клисурски, шеф на неврологията, имаме голяма амбиция да направим първия у нас център, в който да се прилагат най-модерните методи за лечение на мозъчни инсулти по примера на миокардния инфаркт. За да няма забавяне за пациента, в болницата ни ангеографската зала, скенерът, който е 128-детекторен, и ядреномагнитният резонанс, който е 3Тесла, са в непосредствена близост.
- Кога при образната диагностика се налага да се използва контрастно вещество и защо?
- При необходимост контраст се прилага и при скенера, и при ядреномагнитния резонанс. Но при тази голяма разделителна способност, каквато притежава техниката, с която работим, контраст се използва все по-рядко. Това щади пациента, тъй като веществото, което се вкарва венозно, уврежда бъбреците и не е съвсем безобидно.
- Колко стента е желателно да се поставят на сърцето?
- Няма норма, в медицината всичко е въпрос на баланс. Когато се налага да се поставят много стентове, е добре пациентът да бъде опериран не заради броя им, а защото при стентирането има известен риск от рестеноза или процесът да се повтори. Тогава се прави байпас, който прескача стеснените места. Например, ако по хода на една артерия има 3-4 стеснения, вместо да се сложат 4 стента, байпасът осигурява кръвоснабдяване, като ги заобикаля и пуска кръвотока. Нито единият, нито другият метод са идеални и имат категорични предимства. Хирургията е по-радикален метод и когато става въпрос за дифузна коронарна болест, по-радикално разрешава проблема, особено при запушвания, които не могат да бъдат отворени със стент. В същото време стентирането е с по-малък перипроцедурен риск, смъртност и травматичност и с по-къс болничен престой.
Важно е да се приложи правилното лечение за конкретния пациент
Първият пациент в кардиохирургията е мой близък и прецених, че е по-добре да бъде опериран. Поставен му е един байпас. Имплантирана е артерия "мамария", която се отклонява от гръдната стена и се пренасочва към артерията на сърцето. Това е най-ефикасният байпас и дълготрайната му проходимост (5 години) е 95%, което е ненадминат резултат. При пациенти с напълно запушена предна артерия, понякога и дифузно променена, задължително трябва да се направи такъв байпас.
- Възможно ли е пациентите да получат и мозъчни увреждания след поставянето на байпас?
- Зависи от това колко дълго се използва машината за екстракорпорална циркулация. По време на сърдечната операция белият дроб и сърцето се спират и вместо през тях кръвта преминава през оксигинираща машина, която насища кръвта с кислород и има помпа, която я върти, вместо сърцето. И ако мозъчната циркулация, която се осигурява от тази машина, наречена още сърце-бял дроб, не е на 100%, а на 60%, и ако процесът е дълъг, се стига до фини мозъчни увреждания. От значение е и сръчността на хирурга. Спекулира се с това, че има риск от инсулт. Когато всичко се прави по правилата на изкуството, няма проблеми.
- Стентовете и байпасите имат ли срок на годност?
- Технолигиите постоянно се подобряват. Така наречените "голи стентове" съдържаха перспективата за рестеноза в рамките на 15-20%. Модерните стентове са с много тънки жички, покрити с лекарство, което блокира този процес и при тях честотата на рестеноза пада до 4-5%. В медицината никога няма 0 или 100.
Нито поставянето на байпас, нито стентирането са панацея Пациентът е длъжен след интервенцията да вземе мерки, като промени начина си на живот и следва назначената му медикаментозна терапия, за да блокира процеса, който се предизвиква от атеросклерозата.
- Защо българите сме на едно от първите места по инсулти и инфаркти?
- Осигурили сме всички условия това да бъде така. Около 46% са пушачите у нас. Имаме неправилен начин на хранене, като преобладават животинските мазнини, които са с високо съдържание на холестерол и са основен градивен елемент на атеросклеротичната плака. Имаме късно обхващане на артериалната хипертония, както и на захарния диабет. Като прибавим и стресовия начин на живот, рисковите фактори у нас съществуват в кристален вид, за да сме на едно от първите места по остър миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Двете заболявания са едно и също, но с различна локализация - едното е съдова патология на сърцето, а другото - на мозъка. И двете имат една и съща еволюция, причина и дълготрайното лечение също е много сходно. И едните, и другите пациенти трябва да имат контрол на кръвното налягане, на високото ниво на холестерола, на повишената склонност на тромбообразуване, на диабета. Тези пациенти често се прехвърлят от кардиолога към невролога, а те изискват мултидисциплинарен подход, защото най-често става въпрос за засягане на цялата съдова система, която предизвиква заболяване на различен орган - крайници, мозък или сърце. Трябва да се лекуват комплексно, адекватно, обхващайки цялата им патология, а не на парче.