- Милена, какви са спомените ти от първите митинги у нас?
- Участвала съм в толкова много митинги в началото на промяната у нас, че дори не мога да ги преброя. През 1997 г. бях в Лондон, когато се върнах, бунтът беше отминал и нещата се бяха поуспокоили. Но при първите демократични избори правехме всичко с любов, с такъв заряд и мислехме, че трябва да дадем всичко от себе си само и само да дойде промяната.
Сега някакви интереси клатят страната и всеки гледа да се закачи на нещастието на хората. Разни партии и партийки, и хора, които постоянно си сменят цвета, години наред се опитват да контролират политиката в страната.
Трябва да излезе закон за хора, които от една партия отиват в друга,
ако го правят, да е от убеждения, в никакъв случай това да не им е професия. Те с нищо не са полезни, освен да вземат заплати и да се мотаят в парламента.
И на всички, които са сгафили и са излъгали народа, автоматично да им се отнемат правата да се занимават с политика до края на живота им. Корупцията трябва да се махне. Не мога да разбера защо партиите работят срещу интересите на държавата. Ето, ГЕРБ като е на власт, останалите партии вместо да помагат в управлението на държавата, направиха всичко възможно да пречат и дефакто водят антибългарска политика.
- Кои партии и политици особено те подразниха?
- Подразних се от Сергей Станишев и новия лидер на ДПС Лютви Местан, защото крадецът каза: "Дръжте крадеца!" А те са хората, които през последните години ограбиха държавата.
Не съм член на
никоя партия,
но смятам, че ГЕРБ се опита през цялото време от нищо да направи нещо и да канализира нещата в България така, че те да тръгнат.
Наистина направиха много грешки, но явно хората, на които разчитаха, не са били проверени докрай или проблемът е в липса на добре подготвени кадри, например в здравеопазването. Хубавото на Бойко Борисов е, че действа със замах и като види, че някой не става за съответния пост, го маха. Докато предишните управляващи все тръгваха към затвора, но така и не стигаха дотам.
- Какво е отношението ти към протестите сега?
- Поръчани са, всъщност са подбудени по поръчка и след това народът си въстана по естествен начин.
- Не смяташ ли, че хората има за какво да са на улицата?
- Да, има за какво народът да е на улицата. Но това, което се случва, е предизборен сценарий, който започна с опита за убийство на Ахмед Доган. Инфлацията е болно място на хората, както и ниските заплати, и пенсии, високите сметки за ток, вода и парно, лихвите на банките, вдигането на цената на бензина... Всичко това е слабо място на народа ни, така е, но тези протести са организирани.
- Как прие оставката на Бойко Борисов като премиер на България?
- По-добре да постъпи по този начин, тъй като се вижда, че едни от хората викат за едно, други за друго, трети за трето... Тези, които стачкуваха срещу цените на тока, изведнъж започнаха да скандират "оставка", а други се противопоставиха на искането им за оставка на премиера и правителството на ГЕРБ. Получи се някакъв разнобой.
От коментари във фейсбук видях, че много хора не знаят защо отиват на протест. Например една жена пита друга: "За какво ще протестираме днес?" Общо взето, идеята им е да отидат на купона, пък после ще видят какво ще правят. Има хора, които наистина вярват, че като излязат на такива шумни митинги, в държавата наистина ще се промени нещо. Те са идеалисти. И аз съм идеалист, но знам, че така не става.
Трябва да се преборим и със закон да се разкарат всякакви комунисти
и хора, които работят срещу интересите на страната и на народа, каквито са ДПС. За какви права на българите говорим, след като по БНТ се излъчват новини на турски език? Нали всички, които живеем в България, сме българи. В Англия живеят хора от толкова различни националности, но няма новини на никакъв друг език освен на английски. Така е и в Германия, където има толкова много турски емигранти. И в България трябва да се говори само на български език, да се защитават интересите на гражданите, да няма разделение между етносите, всички да сме българи и да спазваме законите.
- Какви са впечатленията ти от системата във Великобритания, тъй като 6 години живя в Лондон?
- Това, което ми хареса там е, че системата те принуждава да спазваш нейните закони. В момента, в който ги погазиш, те глобяват. У нас законите имат вратички, затова много хора живеят двоен стандарт - правят това, което им е изгодно по закон, а когато не им е изгодно, минават през задния вход. Това много ме дразни. Законите трябва да са едни и същи за всички и който е виновен, да понася последиците си, а не да се измъква от правосъдието, като си плаща за това.
- Защо се върна отново в България, след като има толкова неща, които не ти харесват тук?
- Върнах се, защото тук се чувствам полезна. В Лондон съм един нормален човек, постигнал някакво материално ниво, но това не ми стига. Искам да се развивам и духовно.
- Във Великобритания ти издаде и албум (Sold) - факт, с който малко хора от твоите среди могат да се похвалят?
- Като човек, който е постигнал всичко с честен труд, това, което съм направила, никак не е малко. Но машината на шоубизнеса там е твърде висока топка и за да си на върха, ти трябват твърде големи инвестиции, които аз нямам, а и няма откъде да намеря. А и като си вътре в бизнеса, си даваш сметка, че си прекалено малък и не можеш сам да кацнеш на слънцето.
- Каква е разликата в начина на работа в Лондон, където също си работила в клуб (Marquee Club), както и в България, където си издала не един, а 5 албума?
- Текстовете на песните ми, повечето от които са мои, въздействат на феновете ми тук и това ме трогва. Непрекъснато ми пишат, навремето писма, а сега съобщения във фейсбук, че са израснали с моята музика, че съм ги възпитавала по някакъв начин. Докато в Лондон идват в клуба, кефят се, казват tanks и си отиват. Няма го този близък контакт с публиката, както е в България - фенове са ми казвали, че заради песента ми "Робърт" са се прекръстили. Тук създавам радост на хората, те ми въздействат с енергията си и това ми липсва много повече, отколкото да живея в Лондон и да имам само материални облаги, а душата ми да е празна.
- Не се ли притесняваш за образованието и въобще за бъдещето на дъщеря си Куин, която расте (на 4 г. и половина), а у нас положението и в тази посока не е розово?
- Ще направя всичко възможно Куин да бъде в добро училище. Не твърдя, че частните училища у нас са най-добри, има и държавни, които дават много добро образование. Наблюденията ми, докато живях в Лондон, са, че хора, завършили английска гимназия в България, които идваха там, говореха по-правилен английски от местните. Сигурна съм, че нашето образование не отстъпва на тяхното, не говоря за колежите им. Куин сама ще избере къде да продължи да учи.
- Останаха ли ти нерви от създаването на песента ти "Неам нерви" до сега?
- Винаги има за какво да се ядосвам тук. В много отношения нещата са се оправили, доста по-цивилизовано е сега у нас. Но е факт, че България върви 5-6 години след събитията в Европа. Колкото и да се опитваме за много неща да сме като европейците, манталитетът на българина е далече от начина, по който живеят те. Дразни ме, че има една арогантност и наглост в по-младото и невъзпитано поколение у нас.
Много е важно кой от каква среда идва и какъв живот е живял. Но масово момичетата си мислят, че като изглеждат като кукли Барби,са тези, които ще ни учат как да живеем, ще налагат ценностна система и вкус, и мода. Не се замислят, че не са създали нищо, едно цвете не са засадили, единствената им цел е да кръжат около някой богаташ и да попаднат в някакви ВИП среди.
В песента ми "Куклата Мици" показвам издънката на цивилизацията,
която съществува във всяко общество.
Но и всеки човек избира дали да вземе живота си в ръце, или да е слуга на някого, и то сексуален. На Запад всяка жаба си знае гьола и всеки човек, качвайки се нагоре по стъпалата на живота, показва своя бекграунд и доказва защо има подобно право. А тук е възможно от канапето да отидеш в морето.
- Като изпълнител, който отбеляза четвърт век на сцената, намираш ли градивна промяна в музиката у нас?
- Давам си равносметка, че човек, като прави музика, тя трябва да е качествена. Няма нужда от еднодневки и парчета, които само вдигат шум и са никому ненужни. Макар че напоследък медиите се опитват да толерират точно такъв тип изпълнители. Мнението ми е, че чалгата е СПИН в българската музика. За мен музиката е вибрация и като я слушаш, трябва да ти е приятно и да има смисъл от това. Има хиляди предавания у нас, които стимулират таланти, което е добре. Но нека тези млади хора да не остават с впечатлението, че са големите звезди. Нека се опитат да оставят следа в българската музика, а не да имат самочувствието, че са безсмъртни, което често се случва.
- Рокът ли е стилът, характерен за свободолюбивите хора?
- Рок музикантите сме от тесто, от което не можеш да правиш всичко, което пожелаеш. То се огъва накъдето си иска. На мотосъборите, на които ходя, се срещам с хора от цяла България. Виждаме се за няколко часа, а все едно цял живот сме били заедно - толкова еднакво мислим. Рокендрол-културата идва от вътре, не се възпитава, колкото и да я слушаш. И това не е поза.
- С кои музиканти работиш сега и какво да очакват феновете ти?
- С всички музиканти, с които съм работила през годините, съм в добри отношения. Сега съм с нови колеги, защото искам да вървя напред и да се развивам. Като автор на повечето от песните си смятам, че ако работя с едни и същи хора, ще започна да се повтарям. Новите дават по-различна енергия на парчетата. Преди три седмици записах песента "Купон", която ще участва в пролетния конкурс на БНР и след това ще я развъртя по медиите. Имам още няколко идеи за нови парчета и после ще търся спонсор, което е трудна задача, за да ми помогне да издам албум.
- Девалвираха ли интересите на някои от личностите, с които бяхте по сцените през годините?
- Понеже България е страната на свободиите, народът, както и аз самата не съм много добре запозната със законите ни, не съм вътре в нещата, не съм специалист и експерт в политиката, се оказа, че който знае повече, в един момент се превръща в хитрец и започва да точи дивиденти. Хората загубиха вяра в политиците, малко са тези, на които може да се вярва.
Същото е и в църквата - от далавери ни дойде до гуша
При избора на нов патриарх се видя, че колкото и духовниците ни да се опитват да вкарат нещата в ред, хората гледат с недоверие. И народът ни е корумпиран, законите му дават възможност за това. На Запад хората спазват правилата. Англичаните не са такива пияници, пройдохи и отрепки, каквито ги виждаме, когато са на почивка у нас. Тук няма закони, които да ги вкарат в ред.
Там при всяко стъпване накриво има хиляди глоби и ако не ги платиш сега, има начин да ти вземат парите по-късно, и то тройно повече. Ако това важи и за България, ще има ред, а и хората ще мислят по-градивно. В много моменти ми е било трудно, мислила съм да зарежа музиката и да тръгна по нов път, но съм си давала сметка, че ако го направя, това няма да съм аз. Човек трябва да стиска зъби и да издържи докрай. Това, че не изкарваш пари от музика, не означава, че трябва да спреш.