На 60 години мога да кажа, че съм късметлия – всичко се разви много по-добре, отколкото очаквах, родителите ми са живи, а това вече е нещо много специално

Майка ми е по-голям спортист от баща ми, тя ме запали да спортувам

Отпразнувахме го с преход в планината Гредос с децата, с приятелката ми Катарин и синът й

- Как прекарахте 60-ия си рожден ден – тази знакова годишнина?

- С моите деца решихме да прекараме уикенда заедно в планината, като направихме преход в планинската верига Гредос в Испания. Бяхме заедно с приятелката ми Катарин Бътлър и нейния син. Така че бяхме всички заедно и беше прекрасно. Всъщност това беше най-удобното място за всички ни да се срещнем. А нещото, което направи преживяването още по-специално, бе големият брой кристално чисти скални извори, където човек може да поплува след прехода. И така направихме няколко дни туризъм, отседнахме в малък селски хотел в района и бе чудесно. 

- Този юбилей по някакъв начин промени ли приоритетите Ви и ако да – как?

- Навършването на 60 години определено променя гледната точка за живота. Предполагам, на две нива. От една страна, аз съм в много щастлива позиция, защото навърших 60 години и двамата ми родители са живи, а това вече е нещо много специално. И така, първата мисъл е да се уверя, че мога максимално да се възползвам от времето, което мога да прекарам с родителите си и същевременно да продължа с другите неща. Но знаете ли, навършването на 60 години означава също, че е време да планирам третата третина от живота си. Ако условно приемем, че едната е свързана с детството, втората със зрялата възраст, третата е старостта. И въпреки че се смятам за млад, биологичната реалност е такава, че аз напредвам към този етап. Допускам, че в него започваме да се замисляме как ще протече пенсионирането и как да се възползваме максимално от тази третина от живота.

- Как изглежда тази ретроспекция спрямо децата и те как са?

- В моя случай избрах да ги отгледам, давайки приоритет на тяхната независимост, дори ако искате – да се научат да си бъдат самодостатъчни. Това бе начинът, по който аз бях възпитан, и знаете ли, мисля, че постъпих правилно.

- Може ли да сте по-конкретен?

- Определено има компромиси, свързани с това, че те са независими, че имат собствен живот, работа. Както знаете, и тримата живеят в различни страни. Така че ние не сме типичното семейство, което може да обядва всяка неделя заедно, защото очевидно това би било невъзможно за тях. От друга страна, те наистина имат пълноценен живот - всеки по свой начин. Най-голямата, Мафалда, навърши 30 години през 2024 г., тя е професионална певица, това е една предизвикателна кариера – но макар бавно и сигурно, тя напредва и има добър прогрес. (През последните няколко години тя участва в почти всички големи музикални фестивали в Европа и дори бе подгряващ музикант на световноизвестната британска група Coldplay – бел. ред.) Свири във все по-големи зали и въпреки че работи много усилено, тя обича това, което прави. Втората ми дъщеря Олимпия сега е на 28 г. и в момента е консултант в модна компания, базирана в Лос Анджелис, но също и в Париж.

- Харесва ли й?

- Наслаждава се на това, което прави, и работи много усърдно. В нейния бизнес, знаете, има крайни срокове, защото нещата трябва да са готови в определени моменти, и тя полага много усилия, но обича работата си. Най-малкият – синът ми Тасило, завърши университет тази година - природни науки и околна среда, но му харесва музикалният бизнес в областта на концертния мениджмънт, работата с таланти. Тоест привлича го бизнесът зад музиката и сега кандидатства, ходи по интервюта, опитва да си намери нещо подходящо. 

- Тъй като 60-годишнината е важен юбилей, можете ли да откроите някои важни истории, уроци в живота, които научихте от родителите, от известните хора и учени, с които се познавате?

- Знаете, че човек цял живот се учи. Помня, че бях възпитан с тази идея, че това, което си научил, е това, което можеш да вземеш със себе си. Както и че когато се трудиш усилено в училище, за да научиш възможно най-много неща, след това ще можеш да ги приложиш.

Мисля, че това беше важно за мен като дете. В същото време смятам, че имам късмет, защото бях научен да се наслаждавам на спорта, на дейности на открито, на природата и да се поуча от това. Смятам, че през годините сякаш при мен науката и опитът се движеха в тази посока. Физическата активност, радостта от досега с природата ми осигуриха баланс, който подобри качеството ми на живот. Когато растях, повечето хора не обръщаха внимание на това, но в нашето семейство то винаги е било важно.

- А уроците по-късно?

- Винаги съм бил любопитен, особено към феномените в природата, как се предизвиква един или друг ефект, интересуваше ме всичко, свързано с науката и научната им страна. Докато растях, тази страст се пренесе към математиката и физиката. Винаги съм ги харесвал, макар да не ги превърнах в своя кариера (той завършва квантова физика в Принстън – бел. ред.), имах късмета да получа добра основа за следващия етап, защото усвоих логиката като цяло. Във всичко трябва да я има и за мен това бе много важно.

- Чудя се тази любов към природата дали не е наследствена, знаем, че баща Ви обича да изкачва Мусала.

- Наследена е и от дядо ми (цар Борис III – бел. ред.). Винаги съм бил заинтригуван от природата, имам много красиви спомени като дете в планините в Испания, в Швейцария, това винаги е изпълвало голяма част от живота ми. Моите деца също се наслаждават на природата. Заедно обичаме да правим различни неща и със сигурност едно от тях е радостта от досега с природата – забавленията, дейностите на открито са един прекрасен начин всички да сме заедно. Да създадем тази връзка между нас, макар че днес с децата ми не прекарваме много време заедно. Но малкото, което имаме, е свързано с дейности навън и за нас е много ценно.

- А от майка Ви какво научихте?

- Знаете ли, тя е много земен човек. 

В наши дни сигурно би се възприело като някаква стара школа, но тя много държеше на нашето възпитание. И да ценим нещата, които имаме. Както и да ги надградим. Да осъзнаваме непрекъснато какви късметлии сме с всичко и да се възползваме максимално от това, с което разполагаме. Второто, което съм запомнил, е, че всъщност тя бе по-голям спортист от баща ми. Той също обича да е на открито и винаги е водил здравословен начин на живот, но няма непременно да отиде да се състезава в някакъв спорт. А майка ми винаги е била много запалена по истинския спорт като такъв. Научихме се на конна езда, да караме ски, да играем тенис. Така се зароди желанието да спортувам почти винаги, когато мога. Като дете усъвършенствах тениса си, обичах футбол, дори голф, тоест нивото, на което съм, го дължа на майка си.

- Голф?

- Тъй като тя играеше голф, ние също го правехме, но не много. Моят по-малък брат се занимава с това повече. Винаги всичко е било подчинено на идеята да се възползваме от времето, което имаме, за да правим възможно най-много неща – предимно на спортна основа. Това също го дължа на майка ми, която е много прагматичен човек. 

- А от баща Ви какво научихте като житейски урок?

- Дисциплината, за него тя е много важна. Държи на упоритата работа, на честността, но и на алтруизма. Това също ни правеше голямо впечатление, докато растяхме.

- Вие познавате много известни хора като принцеса Даяна, като Гуинет Полтроу, може би много други. Разкажете някакви интересни истории с тях, какво Ви впечатли в тях или какво научихте от тях?

- Те винаги са били подложени на голямо напрежение. Мисля, че за тях е ключова степента, до която могат да се справят с този натиск и да успеят да постигнат баланс, за да имат качествен живот. Мисля, че това е много важно. Няма значение дали става дума за опитни политици, за висши кралски особи, много известни хора или кинозвезди. Хората харесват Гуинет Полтроу и я подкрепят, защото тя винаги е била много отдадена на работата си, но заедно с това е здраво стъпила на земята, поддържа баланс, за да може да продължи. Тя знае кое е най-важното и никога не губи връзка с реалността. Мисля, че това вероятно е един от ключовите фактори при известните хора – до каква степен успяват да запазят баланса и да имат качествен живот, въпреки хаоса и усложненията, свързани със славата.

- Принцеса Даяна беше ли подложена на това напрежение?

- Ние се срещнахме с нея някак неофициално, така да се каже, бе някаква ваканция. Тя беше много симпатична. Винаги е била много мила с всички, по това време аз бях много млад, може би тийнейджър. А тя бе изключително любезна, задаваше въпроси по един много приятен начин, интересуваше се, бе една забавна, жизнена дама. Но сякаш бе изморена от това да бъде най-сниманата от всички, най-преследваната.

Тя спомена, перифразирам, че това е все едно да си представиш живота сякаш всеки ден вървиш по пътеката в деня на сватбата си и цялото внимание на света е върху теб. Какъв живот би било това и как се е отразил в нейната ситуация? И разбира се, след известно време това се натрупва. Много е трудно. Няма съмнение, че по ред причини тя привличаше огромно внимание към себе си и мисля, че трябва да й е било много трудно, след като всеки час и ден е била в центъра на вниманието. Така че в такава ситуация нещата стават трудни.

- Имате ли истории, уроци с известни учени, като любимия Ви физик и втория най-велик след Айнщайн - Ричард Файнман?

- Когато бях в Принстън, работих върху дисертацията си с професор Джоузеф Тейлър, който по-късно спечели Нобелова награда (за нов тип пулсари с гравитационно излъчване, с което прави прецизни тестове на Теорията на относителността на Айнщайн – бел. авт.). Бях много впечатлен от знанията му, не само в неговата област на експертиза, свързана с гравитационните вълни, а и заради способността му да намира отговори във всяка сфера. Независимо дали е свързана с физиката, с природен феномен или нещо друго. Винаги се оказваше изненадващо прав. В научния свят това е нивото, което отличава хора като Тейлър от останалите. Топучените обикновено имат познания в няколко дисциплини и заедно с това притежават интуиция, за да прозрат движещите фактори зад даден конкретен феномен или загадка. Намирам това за изключително.

- Нещо подобно е и с физика проф. Джон Елис, най-цитирания в света, - сякаш знае всичко и подготовката за разговор с него е предизвикателство.

- Мога да си го представя. Още повече, всички тези области стават все по-сложни и човек, за да разбере малка част от тях, се изисква докторска степен по висша математика. Така бе и при срещата ми с Роджър Пенроуз, който изнесе лекция в Кралския институт в Лондон. (Проф. Пенроуз е Нобелов лауреат по физика за откритието си за черните дупки, доказващи Теорията на относителността, а през 1988 г. е носител на приза Wolf за сингулярните си теореми със Стивън Хокинг – бел. авт.). Мисля, че беше през миналата година. Взехме си по едно питие, по това време той бе на около 92 години. Бях толкова впечатлен от неговия интелект. Дори на тази възраст той помнеше чудесно своите по-ранни научни трудове. Имаше толкова респектиращи широки познания. По всяка тема можете да го попитате и той да отговори с невероятна степен на знание. Мисля си колко удивително е това да се случи в света на физиката и то на такова високо ниво – да придобиеш подобни знания за всичко.

- Когато казахте, че от дете сте свръхлюбопитен към тайните на природата, се чудех до каква степен това е свързано с любопитството, за което говори Ричард Файнман, и че само през него се придобиват истински фундаментални знания?

- Той има много анекдоти, за които споменава в книгите си. Няма да забравя как разбива кода за сейф, в който се държат документи в Лос Аламос (когато работи по проекта „Манхатън", казва, че мотивът му е бил да провери сигурността – бел. авт.). Имаше и една история, когато той заминава за Централна Америка и се разболява, заради което трябва да си остане в хотела. В този момент започва да разглежда календара на маите и след това успява да го разгадае. Мисля, че бе на базата на едно ключово число. Тъй като има познания по физика, вижда, че при него има съвпадение с орбитата на Венера, и с тази информация той започва да дешифрира календара и да го реконструира. Той е авторитет в квантовата електродинамика, но разреши мистерията с календара на маите.

- Причината вероятно е в задълбочените фундаментални знания – как работят в действителност нещата, а също и в живота, наясно ли сме с тях, удовлетворени ли сме?

- На моята възраст неизбежно поглеждате назад и започвате да се замисляте - какво сте направили, доволни ли сте.

- При Вас как е?

- Смятам се за голям късметлия и мисля, че това е начинът, по който животът ми, семейството и работата ми се развиха. Бих казал, че всичко със сигурност стана много по-добре, отколкото можех да очаквам. Тоест винаги е добре да се вглеждаме в баланса, да го осмислим и да се опитаме да разберем. Досега бях твърде зает за това.

- Можете ли да разясните тази концепция?

- По принцип, когато се планира бъдещето, за да се постигне някакво ниво, е добре да сме сигурни, че можем, след което да си зададем въпроса – а дали ни е необходимо? Нуждаем ли се наистина от това? Трябва ли за него да се тревожим? Може би затова сега бих искал да правя повече на някаква про боно основа, дори за интелектуални цели.

- Може би когато се избистри идеята, ще поговорим за това. А сега бихте ли споделили каква е рецептата да направите нещо, което е важно за дадена цел, но ви мързи или не ви се прави.

- Добър въпрос, знаете, че аз мразя бумащината. Това е нещо, за което бих търсил всякакви извинения, за да го избегна, но в случая има две неща, които могат да се направят. Едното е човек да изгради живота си така, че да сведе подобни неприятни дейности до минимум. Когато знаете, че сте направили необходимото и тази работа не е основна, но все пак от време на време имате досег с нея, тогава тя трябва да се направи възможно най-бързо и дисциплинирано.

- Без отлагане?

- Няма съмнение, че е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но това се отнася за много области. Лесно е да си усложним живота, но трябва да погледнем ситуацията в перспектива, да сме готови да продължим напред, а не да се оплитаме в спорове и във всичко останало, което ще ни дърпа назад. 

- С Катарин Бътлър планирате ли ново пътуване до България?

- Да, определено. Бяхме съвсем наскоро няколко пъти, наистина ни хареса и сега планираме да прекараме няколко дни, може би кратък уикенд в следващите няколко месеца, за да обиколим страната. Това е нещо, което определено очаквам с нетърпение.