• Не бих изиграл бившия Първи, ако акцентът е върху него, казва актьорът, който влиза в обувките му, но в италианската лента "Берлингуер - голямата амбиция"
• Уча студентите, че актьорската професия е 99% характер. Не търпи слаби и отказващи се хора

София, 1973 г. Енрико Берлингуер, обожаваният италиански комунистически лидер, пристига в София, за да получи заръки и наставления за развитието на своята партия от посредника на ЦК на КПСС - Тодор Живков. Двамата мъже се срещат и обсъждат посоката, която СССР сочи пред европейските компартии, а всяка дума има скрито послание, всеки поглед - предупреждение.

Пред камерата на снимачната площадка у нас от едната страна в ролята на Енрико Берлингуер е италианският актьор Елио Джермано, а от другата в обувките на Първия е Светослав Добрев.

Кой кого надхитря в голямата политическа игра при техните срещи, макар Живков само да минава с няколко сцени през живота на този италиански комунист - от това се интересува режисьорът Андреа Сегре за "Берлингуер - голямата амбиция". Филмът ще открие 19-ото издание на Международния кинофестивал в Рим (16 до 27 октомври), а за всичко най-интересно около любопитната продукция разговаряме със Светослав Добрев.

- Как се сдобихте с ролята на Тодор Живков в италианския филм на режисьора Андреа Сегре "Берлингуер - голямата амбиция"?

- Така стана, че след кастингите ме избраха. Берлингуер е имал срещи с Тодор Живков в София, тъй като Живков е бил посредник между ЦК на КПСС и италианската комунистическа партия. Тези срещи са били, за да се предадат заръките на КПСС, да се установи влияние върху италианските комунисти и по този начин Съветският съюз да влияе върху комунистическите партии в цяла Европа.

- Колко труден беше кастингът?

- Не мога да кажа, че беше толкова труден, колкото интересен. Проведе се в два тура. Трябваше да подготвим сцена на английски език. След като представим нашата гледна точка, режисьорът работи с нас по конкретната сцена, като даваше детайлни насоки и самият той партнираше, за да провери дали може да работим заедно в посоката, в която той би искал. Накрая ми казаха, че сме останали двама артисти за ролята. Не знам кой е бил другият колега, с когото сме били на финала. Не ми казаха, бяха достатъчно тактични. След известно време ми се обадиха с решението, че Сегре се е спрял на мен.

Режисьорът много държеше на задълбочена работа с артистите. Затова и с италианския колега Елио Джермано, който играе Берлингуер, репетирахме много, уточнявахме какви са взаимоотношенията на нашите герои, доколко се харесват и доколко не. Сегре искаше да изградим напрежение и прикрито зад любезност съревнование.

- Какви бяха изискванията на режисьора конкретно към образа на Живков?

- Това, което мен много ме успокои, беше, че той не желаеше да се имитира Тодор Живков. Лично аз бях притеснен от това да не ме карат да копирам начина му на говорене или някакви специфични поведенчески модели, за да не се превърне всичко в шарж.

Но идеята на Сегре ми даде самочувствие, че се интересуваме от контакта и интеракцията между тези двама лидери. Разбира се, фокусът пада върху Берлингуер, който и до ден днешен е боготворен от италианския народ, защото е извоювал страшно много привилегии за работещите, които и днес са установени като правила.

- В подготовката за продукцията научихте ли неща за Живков, които не сте знаели?

- Прочетох и изгледах много материали, за да мога да съм автентичен. Но общо взето това, което ме впечатли, бе, че всъщност Живков е бил доста сериозен играч на международната политическа сцена, независимо че е бил подвластен на КПСС. Тоест ироничният начин, по който ние го възприемаме в по-голяма степен днес, не съответства съвсем на истината. Все пак да се задържиш 45 години на власт, говори достатъчно. Явно са разчитали на него като на човек, който е способен да посредничи за изключително важни дела.

- Как се чувствахте в неговите обувки?

- Не му е било лесно. Тъй като някак ние си представяме нещата, че са били безгрижни и лесни, но в международната политика нищо не е било лесно - всяка дума и мисъл е криела някакво предупреждение и послание, което е трябвало да се разчете правилно и от едната, и от другата страна.

- Колко ключови са сцените с Живков в историята на Берлингуер?

- Реално те не са от най-съществените, но когато гледат филма, зрителите ще видят, че в живота на този италиански комунист има една случка, която става в България и остава енигма. Той никога не споделя почти до края на живота си какво точно се е случило.

- Имате предвид оцеляването му при опит за атентат от страна на българските тайни служби?

- Това е една странна катастрофа и реално ситуация, за която самият той не споделя дали е била случайност или атентат, тъй като събитията са недотам ясни. В мемоарите си Берлингуер не говори за този инцидент много подробно, а чак години по-късно споделя с жена си за него.

- Как оценявате партньорството си с италианските колеги и по-специално с Елио Джермано, който е в главната роля?

- С режисьора се работеше много спокойно и много добре. Независимо че единия ден снимахме с огромна масовка в НДК, той някак успя да организира цялата работа и да отдели време на всеки артист - да говорим, да пробваме, да правим различни варианти, без това да забавя и натоварва процеса.

Елио Джермано беше изключително отзивчив и добронамерен. Той е много популярен в Италия актьор. На снимачната площадка няма много време за по-дълги разговори, но по време на репетициите той много разпитваше за България - какво има в София, къде ще му е интересно, какво играем по театрите, какво да гледа и т.н.

Въобще целият добре събран международен екип, защото имаше хора от всякакви националности, беше чудесен. Аз имах 4 - 5 снимачни дни, но се действаше страшно експедитивно. На много локации се снимаше в София и покрайнините, като огромният екип трябваше да се мести, но нямах усещането, че е отнело много време.

- Работили сте и с режисьора на легендарния италиански сериал "Октопод" Луиджи Перели в "Дело по съвест" (2012). Какво можете да кажете за италианския модел на работа?

- Това е световна кинематография, която има богати традиции. От неореализма до актуалните сериали. Италианците са печени, отворени и лесно се комуникира с тях в работата. Те са големи професионалисти още по отношение на предварителната подготовка. Определено видях, че традициите при тях са запазени. Режисьорът Андреа Сегре е млад човек, който буди респект с интереса си към темата, която е подхванал, и с размаха на работата си.

- А как е избран Николай Данчев за персонажа на някогашния лидер на СССР Леонид Брежнев, след като той не е актьор?

- Нямам никакви подробности. Поне външно, доколкото видях, много прилича на Брежнев. Двамата не сме имали заедно сцени. Ние бяхме от страната, която слушаше речите на Брежнев. Нямах възможност да си общувам с него и затова нямам представа как е избран.

- Все пак като професионален актьор как го оценявате?

- Чисто визуално наподобява доста Брежнев и това много помага. Видя се също, че владееше руски език, тъй като речта му беше добре представена. За кино - чудесна работа.

- Смятате ли, че приличате на Живков? Имахте ли някакъв по-сериозен грим?

- Едва ли може някаква прилика да се търси между мен и Живков. Освен може би голата му глава. Първоначално имаше някакви опити да се прави възстановка с грим на лицето ми, но след обсъждания в екипа се стигна до извода, че е излишно, защото това пак ще наложи тази задължителната имитация, от която искахме да избягаме, както казах. И при Елио Джермано не търсеха тази точна визуална прилика, като той също само напомня като черти Берлингуер, за да не става документален филм.

- Как очаквате да бъде приета лентата през октомври на международен фестивал в Рим?

- Надявам се да постигне целта на режисьора - да бъде приет като нагледен човешки сърдечен филм за този техен обожаван лидер. И оттам нататък лентата да има успешен живот, да бъде добре приета в Италия и да бъде показана и у нас.

- Смятате ли, че ще се хареса на родната публика вашето изпълнение? Или ще има и недоволни?

- Не знам как би реагирала нашата публика. Ще ги разочаровам, ако искат да го видят едно към едно. После сигурно ще кажат - той не говореше така, той не правеше така. Ще има и "за", и "против". Много сериозно подходих, за да не залитнем в пародията, защото и режисьорът знае какво е отношението към онова време у нас и искаше да приемаме Живков като историческа фигура, която се е намесила в съдбата на техния човек.

- Ако ви бяха предложили да играете Живков във филм за него, щяхте ли да приемете?

- Ако акцентът беше върху Живков, едва ли щях да приема. Свидетелите на онова време са живи, той не е забравен. Това е рисково, доколкото трябва да се внимава да не се прекали и да се залитне в една или друга посока, а да бъде достоверен филм. Това би било голямо предизвикателство. Но слава богу, в тази лента той просто преминава през живота на Берлингуер.

- Признанията и наградите колко важни са за вас? Миналата година спечелихте "Икар" за ролята на Санчо Панса в "Дон Кихот".

- Наградите са хубаво нещо. Радвам се, особено когато си доволен от това, за което ги получаваш. Специално за ролята на Санчо Панса аз се радвам, защото имахме една хубава творческа среща с Веселка Кунчева. Удовлетворение и радост е трудът ти да бъде оценен. Наградите означават, че си работил и работата е добре оценена.

- Коя е била най-трудната роля, която ви е предизвиквала най-много? Има ли изобщо такава?

- В момента репетирам с проф. Пламен Марков "В открито море" на Славомир Мрожек в Младежкия театър. Ще го играем към края на септември. Пак е огромно предизвикателство, защото всеки път започваме от нулата, от празна страница, все едно никога нищо не си играл. Разбира се, опитът си казва своето, но всеки път започваш отначало. Трудност и удоволствие вървят ръка за ръка. В момента, в който усетиш, че нещата започват да се получават, трудностите приключват.

- Какви са най-важните уроци, които се стараете да предадете на студентите си в НАТФИЗ?

- Много неща. Но най-важното сред тях е това, че актьорската професия е 99% характер. Моженето и човешкият опит се трупат, но характерът ти да е пригоден за професията, трябва да се възпитава. Трябва да се бориш, за да останеш. Професията не търпи слаби и отказващи се хора. Не търпи хора, които се колебаят в решенията си, които ги мързи. Това е истината. Затова освен да им предам всичко, което знам, се старая именно да ги науча да отстояват себе си и да се задържат на гребена на вълната, независимо колко им е трудно и колко не е прост пътят.